Франкфурт. Дрън-дрън

Само че не става въпрос за Франкфурт - нито на Майн, нито на Одер. Даже и дрън-дрън не е, а "On Bull----", книгата на професора от Принстън Harry Frankfurt.

И какво казва професорът? Че проблемът на съвременната култура е, че е твърде много. И че главният герой сега е по-загрижен за това, как изглежда, отколкото за това, какви истини ще разкрие. (Какво е това - истината?)

Е, то това си е всеизвестна истина - за главния герой на епохата. Защо тогава The Times ще обявява брошурката на проф. Frankfurt за "евангелие на нашето време"? Ами заради авангардния стил на автора. Есето е написано през 1986 г., но едва сега придобива популярността на бестселър. Заради цинизма. Цинизма, който балансира високопарността.

В две трети от книжката се говори за сериозни неща - за опасността, която цялото това bull---- представлява за цивилизацията, за опасността от "да изглеждаш", за интелектуалната и нравствена деформация, до които води явлението. Обаче останалата една трета от есето защищава предмета на разглеждане и твърди, че той може да бъде и полезен за цивилизацията, в качеството си на анфантерибализъм (термин на философа Дейвид Стоув).

Защо обаче книжката е озаглавена така? Маркетингов трик. Живеем в епоха, в която единственото табу е: мисълта, че може да има табу.

Макар дори в The Wall Street Journal заглавието в пълния си вид да е спестено на читателя. Тъй като маниерите (по израза на Едмънд Бърк) са по-важни от законите. Защото маниерите определят не кое е правилно, а кое е прилично.

И кое е прилично? А кое - правилно?

(Резюме на статията On Academic Celebrity на Roger Kimball в The Wall Street Journal)