"Уж за мухите..."... ама май за хората!

Доказано е, че интелигентните хора са най-нещастни. Имам предвид, те си изграждат критерии за нещата около тях, вървят към някаква несбъдната мечта, постоянно се борят. Тъй че е вярно донякъде. Макар че познавам умни хора, които привидно са много щастливи, но това е само привидно. Когато ги опозная разбирам, че това е маска. За съжаление. Но може би така е живота, колкото повече знаеш, толкова повече разбираш, че не знаеш.

  Точно така е, Тери!

   Забелязали ли сте, че най-бедните съсловия в обществото, като ромите и  клошарите, например,  са най-безгрижни, а от там,  и по свой си начин, щастлви! Те живеят за деня, за минутата, без много да се замислят за утре! Сега да има хляб, пък каквото стане! Или както е казал  Еклесиаст "блажени нищите духом", т.е. колкото по-малко знаем, по-малко страдаме!

   Искате ли да сте "мухи"?

Еклесиаст го е казал това за многото знание и печалта, и вероятно е бил прав, след като е опитал цялата мъдрост на земята. За мен въпросът, е, не дали искам или не искам да съм "муха", а постижимо ли е пълно задоволство тук ?  Иначе това с блаженствата го казва Исус в две от Евангелията, като на мен най-много ми допада "...блажени чистите по сърце..." .

Професоре, след романа на Стайнбек "За мишките и хората" ти ни предлагаш своето продължение "За мухите и хората", може би? Това не е плагиатство, но явна и пряка заемка, която би било коректно да цитираш. И въпреки доста интелектуалните коментари на блогерите сравнението е неподходящо и темата "увисва".

Ще  помогна в казуса. Според биографиите на творците не от интелекта зависи продължителността на живота. Има автори, отишли си доволно рано и мъчително от него (Смирненски, Вутимски, Петя Дубарова, "прокълнатите" поети-символисти) и титани на мисълта, доживели преклонна старост (Багряна, Вазов, Кларк, Азимов, Лев Толстой). Примерно една Вера Мутафчиева е още сред нас (Господ здраве да и дава!).

Дали те са били щастливи? Това е съвсем трета тема. Вероятно не! Творческите личности живеят по-пълноценно, преосмислят всеки миг, докосват със сетивата си непознати пространства на човешкото. Но винаги са недоволни, търсещи, стремящи се по оригинален начин да преживеят и предадат познатото. Иначе темата е интересна, но махни сравнението с насекомите. Има доволно много люде, приличащи на животни. Но по-скоро на типове млекопитаещи, маймуни, хищници. Дори циганите, посочени от теб, повече наподобяват гризачи тоест стоят по-високо в еволюционната стълбица. Да се сравняваме с насекоми наистина е прекалено обидно, защото са съвсем безмозъчни!

 Darla-Daisy   "....постижимо ли е пълно задоволство тук?"    Това се опитваме  всички да си отговорим! Въпросът е,  кой колко иска от живота и какъв е прагът на неговото насищане! Затова според мен, богатите, колкото са по-богати, са и по-нещастни!  При тях този праг е станал имагинерен, и от презадоволеност житието им се обезсмисля, ако не си поставят, разбира се,  някакви по-висши цели, като например, благотворителност! 

 swetew, нищо не предлагам и не мога( и не искам) да се сравнявам с никого,  а още повече със Стайнбек!  Просто прочетох тази статия за мухите и тя ме накара да направя алюзия с хората! Отам изникнаха и другите въпроси за знанието, тъгата и щастието в човешкото битие! Които са извечни....

  Пази боже да искам да приравнявам ЧОВЕК с насекомо! То  в случая е само  един алегоричен образ, но на теб ли да ги обяснявам тези неща? ;-)

Уж съм умен , а съм щастлив .Май аз съм изключението ,което потвърждава правилото ,Професоре.

 O, Gen, радвам се да го чуя! Пу-пу, да не ти е уроки! Дано са повече хората като теб! :-)

Вярно е, но ти вкарваш друг смисъл.

 Доказано е, че а)интелекта не винаги е най-печелившата карта в животинския свят (отнема много време, за да се развие, а пък губи други качества), б) мисленето вреди на мозъка (това не помня в каква връзка беше, но идеята беше, че съкращава живота). Но, мисленето или интелекта няма нищо общо с щастието. Да, някои хора с по-наситена чуствителност могат да страдат по-интензивно, но те и изживяват щастието по-интензивно. Ако им се случи да се гръмнат предварително, то си е техен избор, не е естествена смърт все пак.

Щастието всъщност не е обвързано с интелект или мисъл, не знам с какво е свързано от научна гледна точка, но при всички случаи хората май са най-щастливи в миговете, когато мозъкът им е блокирал. Може би има общо с полукълбата-дясното, което е невербално, е свързано с медитацията и интуицията и май-има логика щастието да е свързано с него. Или поне задоволството и т.н. Но за да се усети трябва лявото полукълбо да се е кротнало и да не пречи с оценките си и страховете си. Има и още биохимия, но да не се отнасяме :)

Професоре, теб нищо не те заплашва, спокойно. :)

    на  do100jan  за поздрав откъс от  Й. Радичков " Убий мухата"

 ".....Много често съм се замислял как д а убием мухата и трябва ли да изтребваме всички мухи? Ако един човек е за женене, да се жени, защото няма начин да изтреби мухата в себе си; той само ще страда от гъдела на тая муха, без да може да се спаси от нея. Понякога си мисля дори, че някаква муха е завъртяла главата на Галилей, за да каже, че Земята се върти. Пък Земята наистина се върти.

Трябва ли тогава да убием мухата!

Може би в Китай това е по-лесно. Казвали са ми, че в Китай няма нито една муха и че ако например по време на събрание се появи муха, то събранието прекъсва внезапно своята работа, убива мухата и едва след туй продължава. Не съм бил по ония места, но никак не вярвам, че там вече са успели да убият мухата." : (                    

:)