Търся си спонсор за издаване на стихосбирка /2-ра поред/
Ако някой има възможност да помогне - ще се радвам!
Ако няма - стиховете умират с мен и никой няма да ги прочете /а си струва/...
Ако някой има възможност да помогне - ще се радвам!
Ако няма - стиховете умират с мен и никой няма да ги прочете /а си струва/...
Аз пък и не искам моите да ги четат, та това товето ме разби ;)
А дано намериш,успех! И ...все си мисля,че трябва да дадеш доказателство,че заслужават, само едно не стига...пусни за зарибявка още 2-3 поне ;)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
МОРЕ ОТ ЛЮБОВ
Лъч.
Проблясък ведър...
И огнен лик на хоризонта син.
Кристален въздух, нежен повей...
Море, вълни - мой свят любим !
Златен пясък, плахи стъпки.
Глъч и мургави лица.
Усмивка,
ласка,
поглед нежен.
Любовна тръпка.
После - тишина...
ВОДАЧЪТ
Водач -
такава ми е Кармата -
заченат с огън,
раждан в буря зла.
Съдбата си -
да пазя живо стадото,
не съм избирал -
туй си е Съдба.
На поглед пръв -
невинно агънце,
с копитца риещо пръстта.
Но после виж -
в очите дръзки
искрите алени ...
И гордостта .
Роден да води.
И да побеждава.
Белязан на челото.
Със звезда.
Осанката
не може да се скрие...
Дори под кожа на овца.
Да бъдеш пръв
е толкоз трудно -
Водачът
няма право да греши.
Той първи винаги
посреща бурите
и пръв усеща вълчите зъби.
По урвите
невидима пътека търси -
край пропастта.
До другата скала.
Овцете в стадото
преживят -
те грижи нямат.
Просто си вървят.
Тъй с грижите
отлитат дните...
Не помня колко зими
дирих път.
И пак дойде Денят.
И друг ще води вече
стадото.
А аз ще бъда Втори -
вече бивш.
За всеки друг
туй би било награда -
чак до смъртта
за нищо
да не мислиш.
Във топлата безпаметност
на стадото
е толкова удобно да се сгушиш
...............................
Роден Водач -
днес стадото не водя.
Самотен,
на високата скала
аз тръгвам към ръба.
Съдбата си
не съм избирал-
Водач да бъда -
туй ми бе съдба...
Г Л А С Ъ Т Н А В Р Е М Е Т О
Усещал ли си някога смъртта си
как диша тежко в твоя гръб?
Упреквал ли си някога баща си,
че дал е старт на земния ти път ?
И плакал ли си някога от болка,
проклинал ли си своя лош късмет,
когато някоя отрепка жалка
препречвала е твоя път напред ?
Делил ли си последния си залък
със някой странник непознат ?
Мечтал си си навярно като малък
със всекиго да бъдеш брат?
Илюзиите, братко, хвърляй в коша,
реалността в очите погледни !
И виж как някои за трийсет гроша
честта продават си дори.
Идеите си те заплюват смело,
кръгом обръщат се и пак -
" Напред ! " - реват тъй вдъхновено,
и " Леви, десни ! "- удрят крак.
Глупаците след тях се юрват -
с коремите си мислят тез стада,
а новите велможи пък се втурват
към министерските кресла.
Грижливо слагат те хомота
на вечно лъгания ни Народ,
а той пак пъшка от теглото
и дави се във собствената пот.
И ти, човече, виж се в огледалото -
приличаш ли на някого от тях ?
И на праха през покривалото
в душата си днес надникни без страх.
Бъди човек, какъвто бил си всякога,
помни, че всеки носи своя кръст -
велможите и те умират някога
и като всеки стават шепа пръст.
Пред злото ти глава не скланяй,
с глупакът нивга не спори !
На своя разум се осланяй !
Твори добро ! Човек бъди !
Аз ти предлагам друг вариант. Не крий стиховете си. Публикувай ги. Сайта ще те направи достатъчно известен, че да се намери и спонсор. Все пак аудиторията на книжното тяло няма да е точно същата, която е в Интернет.
Teri
Мдаааа, подкрепям идеята напълно. Ако трябва да цитирам безсмъртния АРАГОРН:
Пред злото ти глава не скланяй,
с глупакът нивга не спори !
На своя разум се осланяй !
Твори добро ! Човек бъди !
Ох, съвсем ще се комплексирам ;)
Това за водача най- ми хареса...първото ми е твърде лигаво, няма сила в него...или поне не я усещам аз :) (ама да де то аз от литература не разбирам и текстовете не ми говорят...) Третото добре...но някак твърде вазовски ми звучи ;) Ма не ме слушай, последното нещо, за което ставам е да критикувам нечия творба ;)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК