Тръгвам, ама ми се остава
Идва новата седмица. Или май дойде вече. И си мисля - още една седмица и още една, и още една.... Напоследък така съм се затлачил в безмислие, че направо ме хваща срам.
Мъча тука една ракия и се питам - защо за пореден път се наливам сам пред компа, а не взема поне да звънна на някой приятел, та да не изглежда толкова пропаднало. Да, ама си оставам само с мислите. Мисля, мисля и се хващам как хич не мисля.
Гледам тук - Случайна снимка. И какво ми се е паднало - еми аз. Пак подпийнал и размишляващ над смисъла на живота. Спомням си точно момента, когато правих тази снимка. Искаше ми се да стане случайна, въпреки, че аз самият се снимах. Май е станала, а може би не...
И пак към безтемието и безмислието. И Лора, дето нашепва от уинампа разни строфи. И си мисля - какво исках да кажа? Много неща, но все нямам думи да ги напиша, да ги кажа или да ги изразя по какъвто и да било начин. Така е за съжаление. Надявам се да се оправя някой ден. Било то на пролет или на следващата ни сбирка.
Благодаря ви, че ви има и че съм част от вас. Наистина изкарах страхотно снощи с вашата компания и съжалявам, че пак не можах да изразя това, което ми идваше в кратунката. Но се надявам да мога да се реванширам някой ден.
Мъча тука една ракия и се питам - защо за пореден път се наливам сам пред компа, а не взема поне да звънна на някой приятел, та да не изглежда толкова пропаднало. Да, ама си оставам само с мислите. Мисля, мисля и се хващам как хич не мисля.
Гледам тук - Случайна снимка. И какво ми се е паднало - еми аз. Пак подпийнал и размишляващ над смисъла на живота. Спомням си точно момента, когато правих тази снимка. Искаше ми се да стане случайна, въпреки, че аз самият се снимах. Май е станала, а може би не...
И пак към безтемието и безмислието. И Лора, дето нашепва от уинампа разни строфи. И си мисля - какво исках да кажа? Много неща, но все нямам думи да ги напиша, да ги кажа или да ги изразя по какъвто и да било начин. Така е за съжаление. Надявам се да се оправя някой ден. Било то на пролет или на следващата ни сбирка.
Благодаря ви, че ви има и че съм част от вас. Наистина изкарах страхотно снощи с вашата компания и съжалявам, че пак не можах да изразя това, което ми идваше в кратунката. Но се надявам да мога да се реванширам някой ден.
Свиди ти се ракийката, един вид, щом не щеш да я споделиш с част от задружния колектив на АБВГДЕЖЗИЙКЛМНОПР.
Но нищо - ний ти прощаваме, оти за 15 януари си обещал мастичка. Пък ако тогаз не я докараш - те тогаз та чака една съвсем неслучайна снимка, обрамчена с черни кантове, ако са сещаш ко имам предвид :)
Понякога всички се заклещваме в подобен омагьосан кръг и си мислим, че няма измъкване! Но има (за щастие). Все нещо успява да ни изкара от тази досадна орбита в която се въртим и да ни напомни, че не всичко е загубено!
Горе главата приятелче, ще удари и твоя час...
"Memento mori!"