Тройка кебапчета с гарнитура

Казват красотата е в простите неща.
Вероятно са прави.

Поняога човек може да остане доста изненадан от това колко красота и спокойствие може да има в една селска кръчма. Но всичко по редът си.
Кофти е да си гладен и в исвестен смисъл на думата да се намираш на средата на едно поле - няма Фантастико, няма дюнерджийници, няма да же квартална бакалия.... и фафли "Боровец" няма. Е така не се работи. Да не говорим, че вече минава обед, че е жега и че ми се пие една бира...
Та намирах се на поредната командировка до едно интересно място посредата на пътя между Пловдив и Асеновград (който между другото е много интересен и спокоен град...) - аз, Другарката Желева, в ролята на ръководител група и Орела в ролята на шофьорчето. Та намирахме се близо до село Крумово и разбира се беше близо да акъла ни да идем в селото и да по търсим нещо за хапване. Въпреки, че имаше и идеи да намери бензиностанция и да си вземем от там каквото и да е.
Движим се по пътя от летище Пловдив към пътя Пловдив-Асеновград.... Движим се и то с какво. С многоспециалният Джет на Фирмата. Иде реч за една безумно грозна бяла Volkswagen Jetta A2 производство 1986 г, на която галено казваме Джет (или Джета, когато е членувано). А джет също така се употребява и за частен (и не само) реактивен самолет.... Игра на думи, вътрешно заводски хумор, както и да е. Та колата нито си знае километрите, нито има пощада за нея от десетките шофьори, които са я експлоатирали бясно. Но колата е култова, поне за мен...
Да се ърнем на разказа...
Караме си ние по пътя, а отстрани е селото, само на километър през полето. А ние трябва да заобикаляме за да следваме пътя....
"Давай през полето Орел" - казвам аз с последни сили, от глад вече даже халюцинирах.
"Добре, но има една прекалено голяма канавка в която ще потънем.... А чакай мостче!" - извика той.
Дар от бога - мостче през канавката и  черен път между нивите водещ директно към селото. Всъщност пътя беше бял, вероятно то някакви варовикови скали или от хербицидите или от бог знае какво, но важното е, че пътя беше бял. А когато Джета тръгна по него със скорост от около 80 или 90 км/ч... е беше велико - колата подскачаше заради огромните дупки, зад нас се вдигаше огромен бял облак, другарката Желева горката не знам как оживяваше на задната седалка.
Навлизаме в селото. Движим се по празните улици. Случайни виждаме един чичко по потник да си ремонтира Москвича.
"Извинете, къде има в селото кръчмичка или нещо подобно за да хапнем?" - пита аз провиснал се на половина през прозореца на колата.
"Ами на центъра е кръчмата на Петко, карайте все напред." - каза човека. Може би беше и малко изненадан от въпроса. Знам ли...
Стигаме до "центъра". Малко площадче, един микробус пълен с дини - явно за продаване и една от онези многофункционални сгради строени масово по селата около 1975 г. Пред една от вратите на сградата има малка масичка, със столче на което седи чичко по потник и дъвче филия хляб. Странна работа.
"Извинете това ли е кръчмата на Петко?"
"Ъхъ" - потвърди чичкото.
Влизаме вътре.
Рай.
Не наистина - рай.
Масички с надупчени от цигари покривки, полумръсни пепелници, някакви картини по стените, а самите стени, вероятно били бели някога, сега са сивкави от десетилетията изложени на дима на "Арда", "Слънце" и "Стюардеса"... Излишно е да споменавам за уредбата "Респром" от коята се носеше последният хит на Преслава. Е част от обзавеждането бе и един дедо... по потник разбира се, който гледаше много замислено чаша с мента. Обзе ме такова спокойствие, че няма на къде повече.
"Извинете имате ли нещо за хапване?" - питаме задрямалият барман/собственик/сервитьор и както се оказа по-късно и готач. А да и той беше по потник.
"Само кебапчета и гарнитура краставици и домати с лук." - отговаря човека. Нали ви казах, че сме в рая.
"Ами добре три тройки кебапчета с гарнитура, 12 филийки хляб и три бири." - поръчвам бързо и уверено.
"Бирата е само Каменица"
"Айде ще се прежалим"
Сядам и започваме да чакаме кебапчетата. Носят бирата преди това разбира се. Ударихме всички по няколко яки глъдки бира. То е ясно какво става когато пиеш на гладен корем...