Студ и сняг наоколо - колорадска "озъбеност"...
Много озъбена баба Зима.
Цялата минала седмица царяха температури в областта на -10*С с известно "постопляне" за уикенда докъм нулата. Училищата не затвориха и клетите дечица, чиито родители нямат възможност (или желание) да ги закарат до училище с кола, вървяха в измръзващи сутрешни студове с -20*С температура и леден бръснещ вятър.
Днес отново е поредния леден ден, -15*С, но животът си тече бял и чист. Иначе, ако го гледаш през прозореца, гледката е направо като коледна картичка. Снегът не е много - вероятно заради ниските граници на температурите, но си е ледена красота. Само за наблюдение.
Снощи бяхме на българско гости за Никулден и колите ни се оказаха затрупани за 3 часа под новонавяла преспичка, докато ние сме яли, пили и веселили :)
А, да похваля домакините ни - ядохме огромен пълнен шаран със сирене. Уникално! Това е някаква рецепта от западна България и цялата внушителна група ядачи си облизаха пръстите. Имаше и вариации на тема риба - пържена съомга, салати с риба тон, японско суши, салата от октоподи и каламари - ей такива местни опции за пищна рибена трапеза. И винце, де, то се знае - българска група празнува.
Та, след подобна топлина завзела душата и стомаха, риненето на кола попаднала под чистонова преспа не е голям кеф. Малко като в онази весела шведска реклама, дето един чичо рина и чисти фолксвагена си, за да тръгне на работа, и когато натисна алармата, за да го отвори - изпиука съседната кола. Който я е гледал рекламката се е научил да внимава коя кола отрива енергично...:)
И така - поздрави изпод леда и снега! Дошло е време за греяно вино, но засега за всички работещи си остава виртуално...
А днес, понеже температурите се свлякоха до -20*С, най-после училищните райони затвориха училищата и децата имат "snow day". Разгеле! Иначе, само като си помисля за всички нещастничета, които изминават и половин километър на -15 градуса, под бръснещия вкочаняващ вятър, и ме заболява стомаха... Но сега всички са си на топло и гледат как се сипе снега навън.
Ние му казваме "кучешки студ", но нашият куч не е съгласен. Нищо му няма на студа от негова гледна точка - за него проблемът е снега и следите в него... Сега му е тежък период в живота, защото всяка гарга, катерица и зайче оставят следи на територията му, която той пази с лаене, пот и кръв.
Затова нашият "шаро" лежи до стъклената врата и съзерцава земите си - навън тича враг №1, онзи гаден катеричок, който се бъзика с клетата му куча ловна душа (шпрингер шпаньолска) и омирисва целия двор с катеричите си крака. Онзи ден катеричокът дойде до вратата за двора и се разходи триумфално, докато шарото търсеше начин да създаде пукнатина в стъклото и да му се метне изотгоре.
Та, сега, си лежи до стъклото на страж. И дори с кучешко лакомство не можеш да го подмамиш. Неговата ловна душа е неподкупна, котао стане въпрос за катерици...
А ние сме сигурни и спокойни, в добри "кучи ръце", и ще пийнем горещо кафенце, гледайки белотата навън. Такива бели ледени работи по нашия край...:)
И че сте на топло и уютно, защитени от сигурен пазач!
И при нас заваля сняг, но не може да се сравнява с вашия студ :).
Поздрави на всички!
Но децата да ходят на такива температури...горкичките, наистина.
Моето куче има същият проблем със снега, но понеже наоколо съседите ги няма, го оставям да се дзвери на катеричките колкото си иска. И на всички останали гадове, които му минават пред погледа. Странно, снегът няма отношение към пазенето му, и с него и без него е все същият истерик. (за любителите на катерички - нищо не им прави, защото е вързан, а и те са умни, дразнят го само от дърветата)
Нашият катеричок Хеми, наречен от Траяна на анимационен герой, се считаше за почти домашен любимец, понеже ние му оставяхме ядки в суровите зими, а той за благодарност си водеше децата да видим кого храним.
И после, изведнъж, някакъв гаден космат куч му завзе териториите. Хеми съскаше, висеше на мрежата за комари, размахваше застрашително тестиси и киснеше по цял дан ан любимия си кол на оградата - да се знае кой е бил пръв пазител на тези земи. Драма... Та вече втора зима се гонят в захлас и нещата са си все така горещи, както първия ден :)
само как ловко се е захванал за мрежата...
дебнене..
гонитба..
накрая почерпка за воюващите страни...
Е, нашата катерица не е толкова общителна, но и през ум не ми е минавало, че мога да я опитомя с ядки. Може пък да пробвам. Въпреки че моето животно е малко по-голямо и вероятно мнооого по-гласовито. Поне котките като се доберат до близкия бор не слизат до вечерта дори и теренът да е свободен. Но и кучето ви и катеричката са супер!