Стихове няма да пиша.

Стихове няма да пиша,
и нека е слънцето хладно и есенно.
С тихо прещракване
хоризонтът намества лицето си
в рамката
и разкрива съвсем неочаквани пътища
в композиция.
Нови врати и възможности.
Стихове няма да пиша -
подобно на летните бъчви
преди ферментация.
препълнена от събития
случени или предвкусени.
Чувствата
в бясно кресчендо издигнати.
Стихове няма да пиша.
С очите превързани
Без вкус и без мирис
потъвам в зеленото диво.
Единствено пулсът препуска.
Няма да пиша.
Ще слушам.