Как се създават легенди

Хаотични мисли за свободата, саможертвата, любовта, предателството, изгнанието, пречупени през погледа на четирима млади хора.

Това е историята на Праксител, Силен, Лекарят и Тъжна. Някога те имали други имена, но останали в историята с тези. Този разказ може и да не съответства на историческата истина, но е толкова красив и тъжен, че може някога и да се е случил. ...

Праксител
Той бил млад мъж, в разцвета на силите си, здрав и жилав. Лицето му било като изваяно от Праксител. Затова ще го наричам Праксител. Бил достатъчно заможен, имал собствена къща, собствено оръжие, добър бизнес. И голямо сърце. Не можел да се примири с робството и затова отделял от своите средства, за да купува оръжие, боеприпаси и други ресурси за една бъдеща армия. Отделял и от свободното си време, за да се упражнява в изкуството на боя и да убеждава други мъже да го последват в това нелеко дело – свободата на неговото отечество. Да бъдат свободни не само от чуждите поробители, но и от своите, станали наместници и проводници на волята на чужденците. Само че като почти всеки млад човек бил изгарян от съмнения и нетърпение, искал нещата да се случват по възможност веднага. И друг един проблем имал той, но за него – по-късно. Праксител бил влюбен в Онази Мила жена, която имала прекрасни очи и чакал да навърши необходимата възраст, за да поиска ръката й. Независимо, че тя му се падала далечна роднина, той смятал, че Тя няма начин да му откаже. Затова подходил с младежки ентусиазъм и „самонадеяност”, а не оставил на по-възрастните мъже да свършат тази работа. Те биха й разказали за дълга, за необходимостта и сигурно Тя би казала „Да” въпреки физическия му недъг. Но Праксител бил толкова сигурен и толкова заслепен в любовта си, че лично й направил предложението за съвместен живот. Отказът й, примесен със смях, садистично се забил като парчета стъкло в сърцето му. Стиснал зъби Праксител и ампутирал болката. Понеже бил далечен роднина на Онази Мила жена трябвало да помисли да я задоми. Те нямали други близки роднини. И така Праксител я дал за жена на много по-възрастен мъж от нея. Тя имала хляб и покрив над главата си, но очите й помръкнали и тя се превърнала в Тъжна.

Силен
Той имал силата на трима млади мъже, бил здрав като бик, можел с усилие да метне по два чувала брашно на всяка от плешките си и да ги занесе от склада до пристанището без видима умора. Но нямал достатъчно средства, за да се изпълни мечтата му за свой дом и семейство. Затова трябваше да придружава пратки от една страна в друга като охрана, да се бие с разбойниците и да доставя стоката благополучно до местонахождението й. Трябваше да придружи още около десет експедиции, за да може местният лихвар да му отпусне заем и да започне собствен бизнес, което пък щеше да му позволи да построи свой собствен дом. Такива мисли се въртяха из главата на Силен, докато придружаваше поредната пратка шафран и коприна. Разбойниците ги изненадаха в теснината. Бяха много повече като численост. Копието прободе гърлото на Силен и той изпадна в безтегловност, пулсът му почти спря. Това и го спаси, защото разбойниците го помислиха за умрял и не се занимаваха повече с него.

Праксител яздеше и мислеше как да привлече още хора без тайната да бъде разкрита от наместниците. Трябваше постоянно да изпитва и проверява малката си армия. Той търсеше прикрити места, където да се упражняват в изкуството на боя. Тогава забеляза лешоядите. Бързо се озова на мястото. Допря пръсти до огромния мъж, от чието гърло стърчеше копие. Дишаше. Праксител направи импровизирана носилка и сложи ранения мъж в нея. Завърза я здраво за коня и потегли бавно към дома си. Този мъж щеше да живее.

Силен се събуди от остра болка. Опита се да каже нещо, но само нечленоразделни звуци излизаха от устата му. Прокара пръсти по лицето си, остра брада беше набола. Показа с жестове на мъжа в стаята, че иска огледало, за да се избръсне. Отговорът беше отрицателно поклащане на глава. Силен настоя. ... От огледалото го гледаше обезобразено лице, не можеше да говори, цялото тяло го болеше. Не искаше да живее. Праксител позна този отчаян поглед. Тогава той взе решение, което за втори път спаси живота на Силен. Свалил мантията от тялото си и се обърнал към него с гръб:
- Виж! Мислиш ли, че ми е лесно да живея така? (Праксител сочеше гърбицата си.) И какво като съм млад, заможен и силен, а лицето ми като изваяно от скулптор? Дори тя не пожела да се омъжи за мен. Не си толкова зле. Може да си пуснеш брада, която ще прикрие белезите ти, а това, че не можеш да говориш, ще ти е само от полза. Така другите хора няма да се крият от теб и няма да млъкват по средата на приказките си, когато влезеш при тях.
Силен остана да работи за Праксител. Направи така, както той му каза. Пусна си брада, която прикриваше белезите му и не изглеждаше толкова страшно. Дори жените вече се заглеждаха с интерес по него. Двамата общуваха на езика на знаците. Дните вървели по познатия начин, когато в града се появил нов човек.

Лекарят
Той бил пребродил много земи. Учил при различни мъдреци. Усвоил тайните на хирургията, фитотерапията, психологията. Нямало какво повече да научи от своите наставници, но продължавал да търси. Време било да се завърне в своя роден край и да помага на другите със своите знания и умения. Така в един ден той купил запустялата къща в съседство до дома на Праксител и се заселил в града. Праксител посрещнал своя съсед добронамерено. Очите на този мъж излъчвали спокойствие, а дългите му до раменете коси отразявали блясъка на слънчевите лъчи. Смокините в запустелия някога двор отново се отрупали с плодове. Лекарят берял треви от близките хълмове, събирал минерали, вглъбено се занимавал с някакви свои дела и не се карал на  децата, които играели на криеница в двора му. Започнал да лекува своите съграждани. Помогнал на всички потърсили помощ, защото бил много добър Лекар. Силен събрал смелост и един ден показал на Праксител, че иска да посетят своя съсед, за да го попита дали може да го излекува.

- Да, мога да помогна, обърнал се Лекарят към Праксител. – Ще трябва да купиш...
 После се обърнал към Силен: - Ще бъде бавно и болезнено. Съгласен ли си да се подложиш на това?
В сърцето на Силен трепнала надежда, погледнал в очите на мъжа и кимнал в знак на съгласие. Имал пълно доверие на своя Лекар. ... Операцията била дълга и болезнена. Лекарят възстановил счупената челюст на Силен и езика му. – Сега идва най-трудното. Не трябва да се опитваш да говориш. Ще работиш само с мен и много бавно. – Праксител също бил на мнение, че е добре Силен след като проговори, да се държи както досега. Той имал нужда от своите Очи и Уши. Праксител вече се замислял как да привлече повече хора за делото си. Вече не се издържало. А той самият нямало как да поведе хората с тази гърбица. Въпреки уважението им към него. Имал нужда от човек с изразена харизматичност. Новият им съгражданин бил идеален за водач. А и фактът как ще помогне на Силен да проговори щеше да е в негова полза. Щеше да му каже: „Говори!” и Силен щеше да проговори. Не беше нужно обикновените хора да знаят за операцията и продължителната терапия.
Нататък е ясно – Лекарят станал лице на борбата срещу поробителите. Неговите харизматичност и способности си казали думата. Хората само като го погледнели в очите и били готови в огъня да стъпят заради него. Дори очите на Тъжна отново засияли, след като се запознала с него. След смъртта на много по-възрастния си съпруг тя станала последовател на делото на Праксител и Лекарят. Армията се умножавала с часове. Разбира се всичкото това движение не останало скрито от Наместника. Той бил опитен, а имал очи и уши навсякъде. Трябвало да приключи този бунт още в зародиш. И тогава пуснал слуха за предателството на Праксител, арестувал Лекаря и опитал да се споразумее с него. Но странно този мъж не го било грижа за живота му, приел да се жертва в името на Свободата. Наместникът нямал друг избор освен да осъди на смърт харизматичния лидер. Като няма кого да следват, ще се разотидат. Нямат ли герой, мечтите на обикновените хора умират. Гневът на хората се насочил към Праксител, а Лекарят, когото до скоро искали да носят на ръце, днес замеряли с камъни. Той станал изкупителната жертва. Тогава на Силен му хрумнала една идея, с чието осъществяване Праксител се нагърбил. Организацията била лесна – палатка, вино, проститутки. А после лесно убили пияните войници, пазещи гробницата с тялото. Силен, както стана ясно в началото на разказа нямал проблем да отмести тежкия камък, да извади тялото и после отново да сложи камъка, все едно нищо не е било. Погребали Лекаря тайно. Праксител се извинил, че забравил нещо и ей сега ще се върне. Така и не се върнал. Силен го намерил да виси на едно самотно дърво край пътя. Погребал и него.
Когато последователите на Лекаря отишли след три дни да измият тялото и да изпълнят ритуалите, с мъка отворили гробницата. Изненадата им била голяма, тялото не било там. От уста на уста тръгнал слухът, че Той е жив. ... Така се родила една легенда.

А всъщност себеотрицание се иска
от лидерство да се откажеш доброволно.
Изопачена, истината те притиска...

Не било трудно за Наместника да разбере какво се е случило. Единственият участник в тези събития останал Силен. Наместникът пуснал своите „хрътки” след него. Силен загубил спокойствието си, съня си, местел се постоянно от град в град. Докато един ден го достигнала вестта, че наместникът е починал. Отдъхнал си Силен, вече можело да се сбъдне мечтата му за дом и семейство. Платил със 17 години от живота си за това. И да напише историята за Праксител и Лекаря. До нас са достигнали само сълзите на Тъжна и тетрадката на Силен.  И вярата в медицината, подплатена със сериозни знания и умения, голяма човечност и много добра организация. ...