Срещата на BgLOG.net се състоя :)
След толкова време срещата на BgLOG се състоя :) Видяхме се стари приятели и лично на мен ми беше повече от приятно. Чувствах се като у дома си. Не помня от колко отдавна не бях изпитвал това чувство.
Видях се с Куини, Веско, Мейкъра, Един от Вас (Наско), Щепси, Вальо (koumupuka), Janichka, която не бях виждал от поне 5-6 години. Беше невероятно, а всички си бяхме същите, че и по-готини! :)
Разбира се, имаше и нов член в лицето на моята малка и чаровна щерка, която успя да развесели блогерите със своите изпълнения, но най-много се зарадва на Чичко Мейкър :)
Обещахме си скоро пак да се видим и си пожелахме да видим и други стари приятели, които по една или друга причина нямаха възможност да дойдат.
Решихме следващата такава среща да бъде през септември, за да има време за повече хора да се организират :)
А ето и кадро от нашата среща :)


Видях се с Куини, Веско, Мейкъра, Един от Вас (Наско), Щепси, Вальо (koumupuka), Janichka, която не бях виждал от поне 5-6 години. Беше невероятно, а всички си бяхме същите, че и по-готини! :)
Разбира се, имаше и нов член в лицето на моята малка и чаровна щерка, която успя да развесели блогерите със своите изпълнения, но най-много се зарадва на Чичко Мейкър :)
Обещахме си скоро пак да се видим и си пожелахме да видим и други стари приятели, които по една или друга причина нямаха възможност да дойдат.
Решихме следващата такава среща да бъде през септември, за да има време за повече хора да се организират :)
А ето и кадро от нашата среща :)


Тери, качи и още снимки на които те има и теб :) Иначе, до септември има доста време, можем и по-рано да измислим пак нещо спонтанно...
Лека вечер и до нови срещи! :)
Имам редкия късмет да ви познавам.
На връщане споделих с Тери, че чувството на свобода най-истински и пълноценно го изпитвам точно тук в Бглог.
Приятно ме изненада появяването на Твореца, към когото имам/имах стара вина. Дано вече да ми е простил и да е забравил. Макар че преди години с него сме спорили и сме се „дрънкали“ за щяло и нещяло, човекът с добрите сини очи, душата на компанията, си ми е слабост. Освен това през онази вечер научих още нещо за него - че той обичал да похапва малки сладки деца. В потвърждение на казаното помествам няколко снимки, като моля да ме извините за лошото им качество.
Това е Ения, която е съгледана от Ядача на деца.
Гонитбата започва.
Ени намира убежище при татко си.
Хм, този детеядач май никак не е страшен… Ени решава да се приближи.
Дори да го пипне…
И даже да му да разреши да я изпапка! Гуш!