Справедливост
Този четвъртък двойка многоцелеви изтребители F-16 унищожават малка къщичка нейде в Ирак. В нея се намира един човек наречен Абу Мосаб ал-Заркауй. След като две 227 kg лазерноуправляеми бомби правят къщичката на купчина развалини въпросният човек е намерен от пристигналите коалиционни специални части и най-вероятно е доубит.
Въпросният ал-Заркауй най-вероятно е отговорен за смъртта на няколко стотин човека включително и на двама български шофьори.
Дали това което му се е случило е справедливост?
Вероятно някои ще кажат, че е било справедливо, редно, морално, етично и така нататък той да бъде арестуван, съден и затворен за престъпленията, които е извършил или пък не е.
Хм, казвам аз и замислено отпивам от питието си.
Един китаец, някога е написал, че ако искаш да хванеш дракон ставаш дракон. Посланието е ясно.
Но да се върнем на въпросният ал-Заркауй. Хората се радваха (аз включително) на факта, че други хора са постъпили несправедливо. Това ме накара да се замисля за някои неща.
Като например това, че всички говорят за някаква справедливост, честност, почтеност, а всъшност...
Всъщност не си дупчим билетчето в градският транспорт....
Лицемерие.
Винаги се сещам за тази дума, когато някой прекалено пламенно започне да защитава една или друга позиция криейки се зад дими като честност, справедливост и какво ли още не.
В Библията пишело - Защо виждаш сламката в окото на ближният си, а не виждаш гредата в своето.
Хората умеят да виждат и да критикуват чуждата несправедливост, но са благословенни даже да не помислят, че те самите извършват такава.
Аз не се заблуждавам. Знам, че съм кофти тип и, че не веднъж съм правил кофти неща. В същото време съм свестен тип и помагам с каквото мога на тези които ме помолят и имат заслуги разбира се.
Странното е, че хората много обичат да сочат чуждите грешки (несправедливости свършени от тях), но всякаш пропускат момента да се погледнат и да си кажат, абе аз що за човек съм.
Защото аз не снимам неправилно паркирали коли, нито пиша писма до ВАЦ на немски, нито ми пука за 90% от нещата около мен, но знам, че един ден като се сетя как е минал живота ми ще съм горд, че съм свършил доста хубави неща. А вие?
Въпросният ал-Заркауй най-вероятно е отговорен за смъртта на няколко стотин човека включително и на двама български шофьори.
Дали това което му се е случило е справедливост?
Вероятно някои ще кажат, че е било справедливо, редно, морално, етично и така нататък той да бъде арестуван, съден и затворен за престъпленията, които е извършил или пък не е.
Хм, казвам аз и замислено отпивам от питието си.
Един китаец, някога е написал, че ако искаш да хванеш дракон ставаш дракон. Посланието е ясно.
Но да се върнем на въпросният ал-Заркауй. Хората се радваха (аз включително) на факта, че други хора са постъпили несправедливо. Това ме накара да се замисля за някои неща.
Като например това, че всички говорят за някаква справедливост, честност, почтеност, а всъшност...
Всъщност не си дупчим билетчето в градският транспорт....
Лицемерие.
Винаги се сещам за тази дума, когато някой прекалено пламенно започне да защитава една или друга позиция криейки се зад дими като честност, справедливост и какво ли още не.
В Библията пишело - Защо виждаш сламката в окото на ближният си, а не виждаш гредата в своето.
Хората умеят да виждат и да критикуват чуждата несправедливост, но са благословенни даже да не помислят, че те самите извършват такава.
Аз не се заблуждавам. Знам, че съм кофти тип и, че не веднъж съм правил кофти неща. В същото време съм свестен тип и помагам с каквото мога на тези които ме помолят и имат заслуги разбира се.
Странното е, че хората много обичат да сочат чуждите грешки (несправедливости свършени от тях), но всякаш пропускат момента да се погледнат и да си кажат, абе аз що за човек съм.
Защото аз не снимам неправилно паркирали коли, нито пиша писма до ВАЦ на немски, нито ми пука за 90% от нещата около мен, но знам, че един ден като се сетя как е минал живота ми ще съм горд, че съм свършил доста хубави неща. А вие?
Погледнато за Близкия Изток - едни били терористи, други подтиснати, трети освободители - бла, бла. Ами ако гледаме този модел, то ние българите 5 века сме били терористи?! Братята руси (по-точно управниците им) май са тръгнали насам не точно да стават освободители, ами да сменят собственика на бъдещата губерния. А Османската империя.... ами Османска империя. И какво излиза - с пълно право в уроците по турска история може да се напише - "Имахме велика империя, но беше пълно с терористи. Най-големия от тях В... Л.... беше ликвидиран и тъкмо предполагаха хората, че ще има мир, и дойдоха онези пияндурите и ни разбиха хубавата идилия". Некви такива неща...
ПП Аз пък винаги си дупча билет. Ако нямам пари да си го купя - ходя пеша ;))