Спомени

:)
Носталгията е много готино чувство... И щастието според мен често се крие в чувството на носталгия.
Понякога просто има мигове, които са толкова хубави и истински, че могат да оживеят в нас при най-малкия допир, усещане или аромат...
И това ги прави незабравими, защото са част от нас...
Няма нищо по-хубаво от това спомените ти да са цветни и истински... :)

....Съгласна съм с теб или по точно приемам тази гледна точка, но лично на мен ми е много тъжно, радвам се че съм ги преживяла...и все пак....

:)

Аз знаеш ли какво правя в такива случаи ? :)
Отдавам се на момента и искам да го изживея по такъв начин, че ако трябва да си спомня за него след време, да бъде също такъв цветен и истински спомен, какъвто и ти си описала... :)

Защото хубавите моменти понякога са само един миг, който си заслужава да изживееш истински и да се потопиш изцяло в него... :)

Поздрави!

И добре дошла в Бглог :)

Ще послушям съвета ти!
Благодаря ти!
Между другото днес съвсем случайно попаднах на сайта и страшно много се радвам, кефите ме...

Здравей, разбирам те напълно, аз също преди съм се чувствала по същия начин. Съгласна съм с Веско, че човек трябва да изживява мига така, че после в спомените ни той да е красив и цветен. Понякога имаме нужда да си спомним...Но когато спомените ни правят тъжни, както казваш,че е в твоя случай, не мисля, че трябва да им позволяваме да вземат така властта в живота ни. Наистина в спомените всяка неизживяна или пострадала любов изглежда най-истинската, най-красивата...(така и още не мога да си обясня защо тъжните неща трогват сърцето повече от веселите...става ни някак по-мило на тъжни песни, тъжни стихове, тъжни спомени...). Но това е, защото сме изгубили надежда и не се осмеляваме да вярваме в по-красива любов- и то не нещастна или такава, която е обречена на провал. Мисля, че е по-полезно да концентрираме вниманието си върху настоящето, да си кажем , че миналото е опит, който ни е научил на нещо и сега стоим изправени пред нови предизвикателства и по-красиви чувства. Най-добре е спомените да изплуват само като мисъл на благодарност от това, което сме преживели и научили. От опит мога да потвърдя, че красивата, желаната любов не вирее в носталгична и обезнадеждена душа. Защо - ами защото една тъжна душа не е в синхрон с една щастлива любов - как да дойде щастлива любов тогава? Докато една несполучлива любов много добре се синхронизира с тъжни души, така че докато душата ни продължава да е такава , няма как истинската любов да дойде. Знам какво ще кажеш: никой не иска да  е нещастен в любовта, но това все пак се случва. Така е, никой не иска, но след първата раздяла, започват едни страхове, една липса на самоувереност и т.н. От всяка болка остават някакви остатъци. Моят съвет е: прави неща, които обичаш(без значение дали е четене, слушане на музика, разходка в парка, наблюдаване на преминаващите хора от прозореца или ядене на сладолед...) - това поне ще те настрои на една по-оптимистична вълна, защото ще ти носи добро настроение. А доброто настроение прави човека силен:)А ако старите снимки те натъжават, не ги гледай - те са минало, а не твоето настояще. Ако в миналото има мъка, не я оставяй да запълва и дните ти СЕГА - не го заслужаваш, защо да си го причиняваш?Ако пък имаш нужда да си спомниш за нещо с умиление, спомни си радостните спомени, а ако някой те натъжи - кажи му: "ти си минало и болката от теб не е част от живота ми в момента". В началото се получава трудно. Но се получава - пробвала съм го и има резултат!:)Но преди всичко трябва да се чувстваш абсолютно уверена, че ЗАСЛУЖАВАШ огромна и красива любов. Много често почваме да си мислим,че не заслужаваме тази любов, за която копнеем, и затова тя ни е изоставила. А още по-зле , някои даже спират да вярват в съществуването й.И тогава съвсем не идва, защото сме отрекли съществуването й в нашия свят.

П.П. Извинявай, ако ти е прозвучало много психоаналитично това, исках само да те посъветвам нещо от личен опит - това е, защото не мога да гледам тъжни хора, особено заради любов. А често съветите ми по отношение на любовта помагат на приятелите ми, дано откриеш в моите мисли и нещичко, като за твоята душа!:)