Собственият бизнес
Замислих се за собствения бизнес. Влагаш всичко от себе си и се надяваш да върви, гледаш да удовлетвориш изискванията и на най-взискателния клиент. Не че не съм била в такива вериги ресторанти, които разбира се, не се държат от едно семейство, а става дума за много по-голям бизнес и не че и там не е имало перфектно обслужване, но тук обстановката беше много сплотена.
Не знам защо повечето хора си мислят, че когато сам си си шеф, нещата са много по-лесни. Просто прибираш печалбата и си ходиш на работа, когато си поискаш. Май е точно обратното - няма почивен ден. И да има, ако се наложи, винаги си на разположение.
Както знаят някои от вас, вече почти година оцеля моята фирма за преводи. Много и се радвам, че почна да се развива и да виждаме резултати. Като едно малко бебе е, което полека-лека расте пред очите ти. Но няма събота, няма неделя. Имало е случай, когато цяла събота сме чакали някой клиент, който да благоволи да дойде чак към края на деня или пък някой да държи да му се свършат нещата супер спешно, а накрая да се забави с няколко дни, когато трябва да дойде да си прибере готовите документи.
Е, това са негативите. А и разходите винаги са за твоя сметка. Нямам още много опит в тази сфера, но се надявам да бъда достатъчно търпелива и да успеем да се задържим достатъчно дълго, за да усетим и позитивите от това да правиш нещо сам и за себе си :)
Така си мисля аз, наблюдавайки как се развиват нещата при хора в твоето положение.
Именно за такава топлота и сплотеност мечтая и аз. И въпреки квалификациите ми, като че ли предпочитам да съм си служител пред това да съм шеф.
Чудесна статия, Яничка!
По този повод:
Знаеш ли колко пъти съм си мечтала за лукс? Нямам предвид безкраен източник на финанси, но все пак да усетиш и другата страна на живота. Мечтая си, мечтая си... и в един момент се спирам и си задавам въпросът "Наистина ли имам нужда от всичко това?" и отговорът ми винаги е един и същ - "Не.".
Аз съм си простоват човек по душа. Всичко земно, натурално и естествено ме привлича със стократна сила. Материалното е довреме.
Може би като си посетила това ресторантче си усетила именно това. Колкото по естествено изглежда нещо, толкова повече духовност и топлина излъчва, толкова по-привлекателно е то. Много е шик да отидеш в лъскав ресторант с изтупани келнери с перфектно обслужване и обноски, но малко са тези от тях, които могат да ти създадат комфортна атмосфера. Но ще ти кажа - има ги! Малко са, но ги има.
Рядко предпочитам лъскави ресторанти, защото в повечето се чувствам като дърво вътре. Още по-кофти е и ако компанията не става.
А ако имаш пак път към Бургас мога да ти препоръчам някои именно - хем изискани, хем предразполагащи. Мога да те заведа и в пълната им противоположност.
:) Наслаждавай се на истинското! Ти си невероятен човек, затова си го усетила.
А къде се намира това ресторантче ако не е тайна?
За собствения бизнес - аз лично се радвам, че работя самостоятелно. Покрай недостатъците - че си отговорен за всичко и денят ти е мноооооого ненормиран, си има и голямото предимство, което според мен е - че взимаш сам решенията и правиш нещата, както смяташ за най-правилно. А дали печелиш повече или по-малко, отколкото като наеменен работник, не винаги е еднозначно, понеже има много високо платени наемни работници, докато в ситуация на лоша конюнктура наемният работник винаги може да напусне, а шефът - не!