Смерть одного человека это трагедия..
Смерть одного человека это трагедия, смерть тысяч это статистика
много добре го е казал бате сталин.. даже прекалено добре.. малко се разцъках из нета за него -- намерих и други негови мъдри цитати..
но не в това е въпроса..
въпроса е че всеки ден по всяко време някъде някой умира.. и?? прави ли се медийна сензация от това??? не.. просто си остава ей така.. един ред на пследната страница на някоя жълта хроника със толкова дребен шрифт, че човек може да си помисли че е служебна бележка.. в смисъл нещо дето изданието е задължително да го пише..
а сега? сега бога ми тръбят навсякъде за това нещо..
защо на мен трябва да ми пука повече за двете девойки които са имали кофтия късмет да минат тогава от там, от колкото ми пука за групата етническо малцинство имали кофтия късмет да се натъкнат на група скинове? може би защото е в софия ли? или щото с бели?
ами не -- аз нямам мнение за това.. няма и да има.. за мен това е просто случило се.. нямам пряко касателство за това.. виж ако някоя от девойките беше моя роднина или лична приятелка или въобще имах допирна точка до тях освен, че живея в една държава -- да тогава може би нещата щяха да са различни.. но само може би..
мамка му защо даваме такава прекалена гласност на кофтите неща?!? защо?!? хубаво.. т.е. не е хубаво .. ама се е е случило.. край точка.. минало.. свършено.. не може ли нещо хубаво да има в тея новини? примерно.. примерно.. имаме повече от 300 столетници.. или.. район приморски (това е района в който живея във варна) ще дава по една роза на всяка дама.. или нещо такова..
ако се втелявах за всяка кофти новина дето ми попаднеше -- вече да съм развалина от нерви.. вече да ме няма.. не съм длъжен да плащам данък обществено мнение.. най малкото тоя данък се плаща само с нерви.. а нервите на мен (предполагам и на останалиет) не са ми в излишък..
май май ще си задвижа един проект по-бързо от колкот предполагах в началото.. нещо дето е посветено на хубавите новини.. на хубавите неща.. щото това е нещото което си струва да му бъде обръщано внимание.. не казвам че трябва да живеем в приказка.. просто да обръщаме адекватно внимание .. и да реагираме адекватно..
щото вярвате или не -- нещата наистина са статистика..
Иосиф Виссарионович Сталин
много добре го е казал бате сталин.. даже прекалено добре.. малко се разцъках из нета за него -- намерих и други негови мъдри цитати..
но не в това е въпроса..
въпроса е че всеки ден по всяко време някъде някой умира.. и?? прави ли се медийна сензация от това??? не.. просто си остава ей така.. един ред на пследната страница на някоя жълта хроника със толкова дребен шрифт, че човек може да си помисли че е служебна бележка.. в смисъл нещо дето изданието е задължително да го пише..
а сега? сега бога ми тръбят навсякъде за това нещо..
защо на мен трябва да ми пука повече за двете девойки които са имали кофтия късмет да минат тогава от там, от колкото ми пука за групата етническо малцинство имали кофтия късмет да се натъкнат на група скинове? може би защото е в софия ли? или щото с бели?
ами не -- аз нямам мнение за това.. няма и да има.. за мен това е просто случило се.. нямам пряко касателство за това.. виж ако някоя от девойките беше моя роднина или лична приятелка или въобще имах допирна точка до тях освен, че живея в една държава -- да тогава може би нещата щяха да са различни.. но само може би..
мамка му защо даваме такава прекалена гласност на кофтите неща?!? защо?!? хубаво.. т.е. не е хубаво .. ама се е е случило.. край точка.. минало.. свършено.. не може ли нещо хубаво да има в тея новини? примерно.. примерно.. имаме повече от 300 столетници.. или.. район приморски (това е района в който живея във варна) ще дава по една роза на всяка дама.. или нещо такова..
ако се втелявах за всяка кофти новина дето ми попаднеше -- вече да съм развалина от нерви.. вече да ме няма.. не съм длъжен да плащам данък обществено мнение.. най малкото тоя данък се плаща само с нерви.. а нервите на мен (предполагам и на останалиет) не са ми в излишък..
май май ще си задвижа един проект по-бързо от колкот предполагах в началото.. нещо дето е посветено на хубавите новини.. на хубавите неща.. щото това е нещото което си струва да му бъде обръщано внимание.. не казвам че трябва да живеем в приказка.. просто да обръщаме адекватно внимание .. и да реагираме адекватно..
щото вярвате или не -- нещата наистина са статистика..
За това става въпрос, според мен. Ежемесечно в България загиват по 50-60-100 човека по шосетата, на годината е едно цяло село загинали. Не може да се очаква да плачем за всеки един, освен ако не ни е близък. Обаче ако има виновен - да си понесе наказанието, а не да сме обкръжени от някакви светци, а всички да виждаме какво става и даже как става. Възмущават се хората, и аз се възмущавам. Някой обаче може да не се интересува, и не е длъжен.
да се търси отговорност -- адекватно.. и задължение на някои органи..
но да се прави медийна сензация.. да се обвързват събития с политически фигури -- особено по време на предстоящи избори -- това не е нито нормално, нито адекватно не е и морално най-вече..
обаче от друга страна живеем в българия и май май нещата са си много в ред..
- Виждаш ли това? Не може да не си гледала предавания, в които хората обсъждат личните си проблеми пред всички. Не може да не си се спирала на сергиите с вестници и да не си прочела заглавията. Хората се радват на страданието и болката. Нима не е садизъм да го гледаме, нима не е мазохизъм да констатираме, че не ни е нужно да знаем всички тези неща, за да бъдем щастливи, но въпреки това присъстваме на чуждата трагедия, като понякога тя ни кара да страдаме?
Той наля две чаши шампанско, изключи телевизора и продължи да пали свещите, без да обръща внимание на поверието на Мария.
- Повтарям: такава е човешката участ. Откакто сме изгонени от рая, или страдаме, или караме някого да страда, или наблюдаваме страданието на другите. Неконтролируемо е."
Откъсът е от "Единайсет минути" на Пауло Куелио. Това беше първото нещо, което се сетих след като прочетох поста на Джонефф.
До колко е така, всеки сам за себе си ще прецени.
Защо даваме гласност на лошите неща? Защото те продават, а ние търсим именно печалбите. Разбира се, крием това зад идеята, че искаме съответните органи да действат отговорно и сметка ще се търси. Глупости! Вестниците си пишат, телевизиите си излъчват и аз мога да гледам всеки ден в продължение на седмица да речем смъртта на приятелката ми, но 9 месеца след като някакъв ... я уби дори следствие не се е произнесло. Но пък и новината вече не носи пари и ние няма да четем и слушаме за нея. Хора умират всеки ден, представяте ли си ако тръгнем да търсим отговорност на всеки.
Спирам до тук, че нататък може да стане неприятно за четене.
Цитирам един бивш журналист...no comment повече...
Но някога смъртта се оказва по-близо до теб, от колкото обикновено, било защото е някой твой близък, било защото си мислиш, че на негово/нейно място би могъл да бъдеш ти.
Тъжно е за тези, които остават.
Когато ни е мъчно за някой, който си е отишъл от този свят, всъщност ни е мъчно за нас самите.
Гласувах с 5.
Какво ангажиращо наистина може да има в смъртта? Когато е на близък, съжаляваме, че сме останали сами или евентуално, че сме останали с някаква вина към него, която не е имал възможност да ни прости. Тоест и в двата случая съжаляваме себе си. Когато е умрял непознат, чиято смърт няма пряко влияние върху нас, единственият начин да изпитаме нещо е като се идентифицираме с него. За какъв дявол да го правим обаче? Както каза Тери – това скъсява собствения ни живот. Е, разбира се, може да имаме друга цел, например слава, а не дълъг живот. В което пак няма нищо лошо, стига да е честно и да се представи като собствена цел, а не като задължителен общочовешки стремеж.