След края на работния ден?
Да си призная по отношение на работата, давам всичко от себе си, че и повече и често се ядосвам прекалено много, когато нещо не е както трябва. Чувала съм мисълта, че ако работното време е да речем от 9 до 18 ч., то след 18 ч. вече трябва да спреш да мислиш за проблемите на работното място и да се възползваш от почивката, която си е регламентирана и останалата част от вечерта си е само твоя. Разбира се, ако останеш до по-късно на работа, това си е твоя грижа. Но ако вече си вкъщи или някъде с приятели, не трябва да живееш още с проблемите от деня.
На мен това обаче много рядко ми се отдава. Успявам, когато съм с любимия човек и неговото присъствие окаже до такава степен влияние, че не се сещам за работния ден. Помагат разбира се и приятелите и тяхната компания. Но какво да правя тогава, когато не мога да изгоня мислите за проблемите, а работата ми е свързана с пари по някога и се притеснявам да не съм сбъркала нещо. И тези притеснения ме пускат доста след 18 ч.
Вие как се оправяте? Успявате ли да сложите точка на работния ден в 18 ч. примерно или и вие като мен?.....Споделете, може да ми олекне, а може и да се опитам този път успешно да променя това у мен, защото в крайна сметка работата си е работата /същото важи и за училището/, но нали трябва да работим, за да живеем, а не да живеем, за да работим? И нали все пак затова сме хора, за да отпочинем малко, да релаксираме и да се отдадем на удоволствия и забавления, ако има такива :)
На мен това обаче много рядко ми се отдава. Успявам, когато съм с любимия човек и неговото присъствие окаже до такава степен влияние, че не се сещам за работния ден. Помагат разбира се и приятелите и тяхната компания. Но какво да правя тогава, когато не мога да изгоня мислите за проблемите, а работата ми е свързана с пари по някога и се притеснявам да не съм сбъркала нещо. И тези притеснения ме пускат доста след 18 ч.
Вие как се оправяте? Успявате ли да сложите точка на работния ден в 18 ч. примерно или и вие като мен?.....Споделете, може да ми олекне, а може и да се опитам този път успешно да променя това у мен, защото в крайна сметка работата си е работата /същото важи и за училището/, но нали трябва да работим, за да живеем, а не да живеем, за да работим? И нали все пак затова сме хора, за да отпочинем малко, да релаксираме и да се отдадем на удоволствия и забавления, ако има такива :)
Не знам защо, но си мисля, че не е като да пасеш овцете и след като ги прибереш в кошарата повече да не им береш грижа поне до утре сутрин.
И за да не каже някой, че не знам за какво говоря, ще кажа че съм пасял овце в казармата :)
Но аз гледам весело на нещата. Във всяко нещо търся хумора и съветвам и теб така да правиш. Защото ако няма хумор, живота става тежък.
Няма да забравя, когато паднах и си счупих носа и се обадих от болницата вкъщи. Майка ми изпадна в ужас. Аз обаче я успокоих, че съм щастлив човек, защото е можело да си счупя главата.
Лично аз смятам, че малките неприятности се забравят, а големите отминават.
Поздрави
Иван Стефанов
www.unimedia-bg.net
Това, което казваш е така. Наистина е чудесно да се вживееш в работата си, но не и да живеш с проблемите и - интригите между колежките, глупости...и т.н.