За работата - второсигнално или още 100 грама търпение ?
Реших да си сменя работата - конкурс, одобрение, назначение. Новата ми работа е интересна, всичко е ново, т.е. досега не е работено с този продукт във фирмата - истинско предизвикателство! И аз не познавам продукта, но се ровя, чета искам да го опозная възможно най-добре. Дотук всичко е както ми се е искало. Началника - и с него потръгва добре, разбираме се, работим в екип -колегите точни- уаууу щастливка! Паднах си на пъпа направо! Всички екстри :) Е да, ама не! В един момент отношението началник-подчинен се завърта на 180 градуса, причина единствена няма, вероятно комплексно. Става нетърпимо. Мисълта за предстоящия работен ден в такава обстановка, ме изнервяше преди да стигна до работното си място.
Първосигнално- не си помислих, че трябва да бягам от тук, не ми се жертваше интересната работа, която имах. Все пак големи хора сме, по-добре да се изчака, ще се опознаем и нещата ще си дойдат на място.
Второсигнално- изчакването се проточи, явно оптимизма ми е бил повече отколкото предполагам, че разполагам. Но си е все така нетърпимо и изнервящо.
Още 100 грама търпение - намерих го от някъде. В момента в който бях убедена, че трябва да напусна вече, даже на интервю за друга работа бях. Странно, нещата отново се завъртяха на 180 градуса. Всичко се успокои и не ми е неприятно да тръгна към работата си, но ми остана едно на ум, което все още ме подгризва и ме държи нащрек.
Сега се чудя на кое да вярвам, че началника ми е променил политиката си на управление, или това са моментни състояния и ще има пак такива обръщания на 180?
Определено в такава ситуация не съм изпадала, а трудовия ми стаж, никак, ама никак не е малко на години :)
Та колко лесно човек би могъл да загуби, нещо за което си е дал труд да постигне? Търпение, позитивно мислене, винаги ????
Първосигнално- не си помислих, че трябва да бягам от тук, не ми се жертваше интересната работа, която имах. Все пак големи хора сме, по-добре да се изчака, ще се опознаем и нещата ще си дойдат на място.
Второсигнално- изчакването се проточи, явно оптимизма ми е бил повече отколкото предполагам, че разполагам. Но си е все така нетърпимо и изнервящо.
Още 100 грама търпение - намерих го от някъде. В момента в който бях убедена, че трябва да напусна вече, даже на интервю за друга работа бях. Странно, нещата отново се завъртяха на 180 градуса. Всичко се успокои и не ми е неприятно да тръгна към работата си, но ми остана едно на ум, което все още ме подгризва и ме държи нащрек.
Сега се чудя на кое да вярвам, че началника ми е променил политиката си на управление, или това са моментни състояния и ще има пак такива обръщания на 180?
Определено в такава ситуация не съм изпадала, а трудовия ми стаж, никак, ама никак не е малко на години :)
Та колко лесно човек би могъл да загуби, нещо за което си е дал труд да постигне? Търпение, позитивно мислене, винаги ????
Но както и да е, това може би е по-скоро второстепенно по значение задълбаване. На мен ми се вижда по-основно, че ти в крайна сметка вече си готова да напуснеш ако това нещо дойде някога пак - което само по себе си те прави независима. Тоест - вече няма как да се случи пак така и в тази форма. Просто защото вече предполагам, че дори и в начален стадий ти по-скоро ще си вземеш шапката, отколкото да го търпиш....
Но не знам, де, то другото нещо е, че човек не работи "едно нещо вместо нищо", ами "едно нещо вместо друго нещо".... тоест винаги има и други алтернативи, които си имат своите хубави страни. Ето, ти си се явявала на интервю друго! И си права, това е - човек просто никога не трябва да забравя това, че ги има алтернативите. По този начин става и много по-доволен от решението си - когато знае, че то е най-доброто за него сред алтернативите.
Но не е лесно, де! Аз в момента се намирам в една ситуация, която е малко подобна. Обаче докато на тебе ти е общо взето по-скоро ясна (ми се струва) ситуацията ти, аз още не съм си я изяснила за себе си дотам! Ще взема и аз да драсна нещо като видя за какво става дума тука.
Teri, знам че е трудно, затова съм и нащрек, което е по-малко уморително и гадно от това да ти е неприятно и изнервено на работа :)
Добре, че сколежката се разбираме идеално и тя ме подкрепя в такъв момент, и аз нея, помагаме си с удоволствие една на друга. Ако се наложи да напусна, ще ми е терсене първо за нея, после за интересната работа ...
Но засега ще се възползвам от добрата атмосфера в работата в момента, с 1 на ум ;)