avatar

След Странджа 2007 политиката вече няма да е същата

от Teri на 05.07.2007 15:49 4 коментара , 538 прочита
Категории: България
Етикети: природа, флашмоб, протест, странджа
Не са много, но размерът вече няма значение. Нито е 1990 г., нито 1997-а, та да се събират хиляди по площадите. Журналистите все са повече – и миньори да дойдат в София, репортери, фотографи и оператори сигурно пак ще ги бият по брой. Но какво от това? Дали са 100-ина на Орлов мост или 200-ина на "Батенберг", те имат силна кауза – да спасят Странджа от бетона. И гласът им се чува все по-силно.

Те са на средна възраст около 25. Нормални, образовани, свободни хора. С професии и занимания всякакви. Но с много сходна нагласа към живота – да се живее някак по-истински, доколкото може. Кариерата си е кариера, но животът се измерва с щастие, не непременно с успех. Щастието може да си е пак консумация, но поне да не е консуматорска ширпотреба. Затова морето не е ол инклузив сред стъкло и бетон, а купон на палатка. Може да обичаш природата, да караш колело в града и да се катериш по планините, но не си непременно "екологично чист" - попушваш, попийваш, даже се и понадрусваш. Не мразиш непременно реда и държавата, но се бунтуваш, когато тя не гарантира правата ти или пък мери с двоен аршин.

Не е 1990-а, нито 1997-а – полицаят срещу теб, човекът с кречетало или самоделен транспарант за Странджа не ти е враг. Не му викаш "у-у" с изопнато от омраза лице, не го освиркваш, не го питаш кого пази от народа. Кротко отказваш да се отместиш отпред БНБ към градинката срещу двореца - полицаят ти съставя акт за неподчинение на полицейско разпореждане. Преместваш се, но си решен да обжалваш акта. Негодуваш защо ти и още 100-ина като теб пречите на града, а не му пречат дошлите в пъти повече униформени да репетират маршировки за парада си на другия ден.

Срещу теб е дълбоко отегченият поглед на униформен на средна възраст, застанал зад полицейската линия. Горкият – та той е по средата между два чужди свята. Пред него някакви хора танцуват, лежат върху чаршафи като на плаж и протестират за нещо толкова, ама толкова абстрактно. Зад гърба му пък са строени негови колеги, които безмислено, ама толкова безмислено набиват крак за професионалния си празник. А вкъщи го чакат да оправи казанчето, че пак е протекло, чака го и изстудената ракийка – все оня ежедневен, ама толкова ежедневен велик смисъл.

Не е 1990-а, нито 1997-а – няма лидери и никой не иска да става лидер. Разбира се, все ще се намери някой или някоя да прикани останалите да се преместят в разрешена за протест зона. Или пък да разпъне чаршафи "за плаж". Няма синдикален или партиен камион, който да донесе готови транспаранти и знамена, а след протеста да си ги прибере, за да има и за следващия. Всеки самоделно е спретнал по нещо върху кашони и картони, даже на място със спрей се изписват транспаранти. Каузата е по-чиста без предварителна организация и без йерархия на неформални лидери. А и така малцината стават по-силни. Няма комитет, с когото властите да преговарят, няма структура, която да се опитат да превземат – всичко става по интернет.

Протестите за Странджа в 2007-а не приличат на митингите през 1990-а и 1997-а. Но са толкова граждански и политически, колкото и тогавашните. И както тогава зад тях отново стои цивилизационен избор. Каузата не е просто постигането на "някаква си екологична цел", а различна философия на живота. А това е сигурна гаранция за нов вид политика. Управляващите рано или късно ще разберат, че след Странджа 2007 политиката вече няма да е същата.

Текстът е под лиценз Creative Commons и е копиран от ZaGrada.bg

Статията много ми хареса, и реших да и дам повече публичност в своя блог. Вярвам, че вече имаме наченки на будно гражданско общество и това много ме радва!
Разпечатване