Сиянието на чистия разум

Снощи гледах Eternal Sunshine of the Spotless Mind. Филмът е убийствено добър, даже повече, отколкото очаквах - а аз имах доста противоречиви оказвания. Да си призная, Адаптация поне за мен си остана неразбираем филм въпреки големите ми симпатии към Да бъдеϿ Джон Малкович. Добавете към това и името Джим Кери, и предпоставките за негативна нагласа са налице. Обаче в случая Кери е просто велик, а Кейт Уинслет, която никога не ми е харесвала прекалено много (освен може би в Айрис, но там заслугата май е основно на режисьора) почти го засенчва. οзобщо не съжалявам, че го гледах, и вече го препоръчах на няколко приятели, които вече успяха да ме изругаят за, цитирам, "абсурдния вкус".

Впрочем може и да са прави - тези дни успях да изгледам дръпната от фрий-сървър версия на Калас завинаги, озвучена при това на руски, и въпреки всичко успях да я харесам!

Откривам, че напоследък повечето нови филми, които излизат, не стават за нищо. Не, не преувеличавам - почти всички са бледи копия на нещо, което ми звучи познато отнякъде. Не че се имам за кой знае какъв киноман, но отвътре усещам рециклирането на стари идеи и то ме дразни зверски. Впрочем това си е вярно и за музиката, и за какво ли не още... Няма смисъл да пъϿкам по отминалото време, така или иначе то няма да се върне. Друг е въпросът, че напоследък забелязвам, че гледам предимно старо кино (пример: Абсолвентът) и рискувам с нови заглавия само след подходяща препоръка от хора, на които да имам доверие...