"Сириана" = пъзел
Филм, който не може да се гледа с пуканки в ръка!
Извадих късмет, че в киното никой не влезе със заветния пакет pop-corn и прожекцията ми осигури тишината, от която се нуждая, за да поема филм като "Сириана"!
Първото ми впечатление бе блестящата игра на Джордж Клуни, който специално за тази роля е трябвало да качи 15 кг. Във филма ролята му е на агент (шпионин) от ЦРУ, но от онези - изпечените, които се вписват в културата на страната, завързват запознанства и говорят местният език и диалект.
Постоянно кадрите се сменят - като пъзел, който трябва да подреди и свърже 4 въведени персонажа в цялата картина. Първо сме в Персийският залив, след това в Техеран, после в централата на ЦРУ, след това героят е в Швейцария, връщаме се в резиденцията на шейха, и така действието се разиграва на всички места, където са героите.
Освен ролята на агента от ЦРУ във филма ще се срещнем с един петролен анализатор и фаталният случай (по-голямият му син умира от токов удар в басейна на резиденцията на емира - сцената е много силна) го свързва с принц от богата емирска фамилия, който се опитва да демократизира страната си. Самият принц е с амбицията да наследи баща си и да стане следващият емир (но, бащата избира брат му - решението е окончателно).
Другият персонаж е амбициозен вашингтонски адвокат, който разследва корупционно сливане между две петролни компании със замесени китайци и газово находище в Казахстан.
Последните герои са две пакистански момчета, работещи на петролните рафинерии в Залива. Попадат в лагер, където са въвлечени в учението на Корана и обучени в теорията на тероризма. Накрая ги виждаме в действие като атентатори-камикадзе.
Всеки един от тези четири персонажа е показан паралелно в личните им житейски драми - това е единствената емоция във филма. Няма да видите мелодрама, нито секс, нито женски образи - там, където са вмъкнати са по-скоро епизодични роли, които дооформят фона на "мъжката игра".
А, играта е жестока - войната за геополитическо влияние, разпределяне на петролните ресурси, невидимото зло на "добрият" играч, който защитава интереса си само с един спътник и натискане на копчето. И във всичко това са отразени индивидуалните съдби на героите, така че зрителят да се запита, дали пък драмата между баща и син например не е токлова важна, колкото и самата външна политика и цените на суровия петрол - всички сме вътре!
Препоръчвам този филм на тези от вас, които искат да се замислят!
Извадих късмет, че в киното никой не влезе със заветния пакет pop-corn и прожекцията ми осигури тишината, от която се нуждая, за да поема филм като "Сириана"!
Първото ми впечатление бе блестящата игра на Джордж Клуни, който специално за тази роля е трябвало да качи 15 кг. Във филма ролята му е на агент (шпионин) от ЦРУ, но от онези - изпечените, които се вписват в културата на страната, завързват запознанства и говорят местният език и диалект.
Постоянно кадрите се сменят - като пъзел, който трябва да подреди и свърже 4 въведени персонажа в цялата картина. Първо сме в Персийският залив, след това в Техеран, после в централата на ЦРУ, след това героят е в Швейцария, връщаме се в резиденцията на шейха, и така действието се разиграва на всички места, където са героите.
Освен ролята на агента от ЦРУ във филма ще се срещнем с един петролен анализатор и фаталният случай (по-голямият му син умира от токов удар в басейна на резиденцията на емира - сцената е много силна) го свързва с принц от богата емирска фамилия, който се опитва да демократизира страната си. Самият принц е с амбицията да наследи баща си и да стане следващият емир (но, бащата избира брат му - решението е окончателно).
Другият персонаж е амбициозен вашингтонски адвокат, който разследва корупционно сливане между две петролни компании със замесени китайци и газово находище в Казахстан.
Последните герои са две пакистански момчета, работещи на петролните рафинерии в Залива. Попадат в лагер, където са въвлечени в учението на Корана и обучени в теорията на тероризма. Накрая ги виждаме в действие като атентатори-камикадзе.
Всеки един от тези четири персонажа е показан паралелно в личните им житейски драми - това е единствената емоция във филма. Няма да видите мелодрама, нито секс, нито женски образи - там, където са вмъкнати са по-скоро епизодични роли, които дооформят фона на "мъжката игра".
А, играта е жестока - войната за геополитическо влияние, разпределяне на петролните ресурси, невидимото зло на "добрият" играч, който защитава интереса си само с един спътник и натискане на копчето. И във всичко това са отразени индивидуалните съдби на героите, така че зрителят да се запита, дали пък драмата между баща и син например не е токлова важна, колкото и самата външна политика и цените на суровия петрол - всички сме вътре!
Препоръчвам този филм на тези от вас, които искат да се замислят!
Аз го гледах на френски.Като се има предвид че от 4 години съм във Франция и още 5 съм учила във Френската доста трябва да отбирам... Е да ама пак сложно и някои плетеници не ми станаха ясни...то аман от пъзели.
Наистина чаках някой да се изкаже компетентно ,а ти Дарла доста добре си се справила...Мерси!