И скрити усмивки, и скрити сълзиИ скрити крясъци, и скрити чувстваТук не е мястото, сега не е времетоНедей да ги пръскаш просто в пространството
Щом сам се усмихваш и сами са сълзитеЗащо да развличаш с тях чужди очиЩом никой не чува, защо да крещишНе вдигаш ли просто врява така?
Щом всяка емоция бързо се давиВ деня, във съзнанието на тоз срещу тебЗащо да раздаваш и пръскаш душата сиБез друг да й върне каквото си дал
Денят е забързан, такъв е животътВсеки след нещо втурва се сляпИ сън го обхваща, заспива сърцето муЗа чуждите чувства, крясъци, смях
Спи си спокойно, в летаргия сладкаИ просто по навик уж слуша, уж виждаНо всичко едва достига съзнаниетоИ бива прогонено: "Сега съм в почивка"
***
Но пък съдбата решава понякогаЧе утро е вече след дългия сънПобутва със лакът спящия сладкоИ той пак отваря очи и сърце
За всяка усмивка и всяка сълзаЗа всеки крясък и всяка емоцияЩе дойде време, ще има мястоЩе има разбиране и в друга душа
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви