От висините на малка Звезда
слушам песента на безкрая...
Отидох там... отново сама...
след себе си да почистя. Зная...

Не боли, сърце и не блъскай
толкова жестоко във гърдите.
Знаеше на любовта си риска.
Ще полетим с теб от висините...

Събирам останките от мечтите
да ги сложа баласт във тебе.
Не боли, сърце... а смири се
и на мене вече не си потребно...

Сега да вържем здраво крилете
със въжета от тихи стенания.
Не боли сърце - бъди проклето...
Скачаме...
сбогом Небе....
извинявай...

Коментари

ValentinPetrov преди 16 години и 8 месеца

Хареса ми стихотворението ти, Nelly. Искрено е. При следващия си опит за скок опитай да събереш повече останки от мечти, знай, че сърцето при искрените хора не престава да боли, а Небето винаги ще те извини.

vorfax преди 16 години и 8 месеца

Красиво е...

galjatodorova преди 16 години и 8 месеца

От снощи го чета няколко пъти... И всеки път ме побиват тръпки... За мъжете по- горе може да е красиво, но за мене е страшно. Нели, огледай се, слънцето грее, животът е прекрасен!!!

ValentinPetrov преди 16 години и 8 месеца

Разбира се, че е страшно, galja todorova. Но Нели, както ми се струва, няма да е същата, ако не скочи. Всеки един от нас трябва поне да се опита да скочи, за да узнае какво го очаква. Разбира се, преди да се огледа. Нели, послушай Галя и повярвай, че животът наистина е прекрасен..

smal_girl преди 16 години и 8 месеца

Когато четях това стихотворение цялата настръхнах.Много е красиво,но в същото време тръпки те побиват.Прекрасно е,но в същото време и много страшно.За първи път не знам какво да кажа.Успяла си да въплатиш много чувства в това стихотворение.Наистина останах без думи само чета и настръхвам все повече и повече.Когато измисля нещо по-добро ще пиша :)

NellyIliewa преди 16 години и 8 месеца

Благодаря ви! Ще се справя... знам!

galjatodorova преди 16 години и 8 месеца

Нели, олекна ми, като те "видях". Разбира се, че ще се справиш... знам!

NellyIliewa преди 16 години и 8 месеца

Галя, "скока" е... метафоричен.. т.е., напускане на едно небе, което обитавах не сама... и вече моето присъствие там е повече от болезнено.Скачайки от него... попадам в друга тъмнина, от която се опитвам да се измъкна. Тъмнината на горящите спомени.. на неизчезналите чувства, на парчетата сърце, на горчивината в душата. Все неща, познати на всеки индивид. Всеки излиза по различно време и различен начин. Благодаря ти!!!

NellyIliewa преди 16 години и 8 месеца

А пишех

А пишех много за красива любов.
За изгарящия пламък във гърдите,
за нежност, за мечти и благослов,
за блещукащите ми искри в очите.

Пишех все за сърцето си горещо,
за милувките ти, този нежен рай.
За сълзите от радост, твърде често
изливани от щастието без край.

Щастие без край... каква химера,
изплакана от влюбени очи с тъга.
А живота, като властваща хетера
си направи със сърцата пак шега.

Сега се лутат разнищени душите
по невидими пътеки и нощ и ден.
Изгарящо парят в очите сълзите,
сърцата мълчат в гърди уморено.

А пишех много за красива любов.
За изгарящия пламък във гърдите.
Сега пиша за погребален покров,
когато горчат в очите ми сълзите.

Сбогом, Небе!

Коментари

А пишех