,Самота...

    Какво по-тъжно от забравена лодка на брега! Разсъхнала се, овехтяла и забравила вкуса на солената вода! Забравила бриза в платната си...Ненужна, тъжна...и много сама...А някога е летяла,  като чайка, порейки вълните, някога е била Магелан и Васко да Гама...е-е-х, някога! А сега, какво?  Разсъхва се, пречи, а иска толкова много неща да разкаже.....
."Хей, ти малко бяло катерче, знаеш ли за подводните течения?    Внимавай, там е плитко, ще ожулиш новото дъно.." .
   Не слуша, бърза, заминава, отплава...Младостта е такава!  
  "Да можех и аз да тръгна с теб... ще те науча... ще покажа.. сега идвам...", но НЕ.... те искат САМИ пътят да открият, да намерят залеза, да посрещнат изгрева, да бъдат Магелан и Васко да Гама....
 А  тя,  старата  лодка, преплувала хиляди мили, остава там на брега да ги чака
сама, запазила своята горда достолепност! Очукана, олющена, но помнеща бурни океански талази  и топли попътни течения....Помнеща миналото на житейския опит, тъжна, но съхранила оптимизма и ведрината на безкрайната водна шир....
http://www.vbox7.com/play:3bbe7769