Самота...
....................
Денят премина в суетене в кухнята за подготовка на коледната трапеза. Правеше всичко машинално – сякаш цял живот го е правила.
Когато вечерта настъпи, всичко беше готово.
Кръглата маса в хола беше отрупана с какви ли не вкусотии. В средата на масата беше поставен венец от борови клонки, а в него – красив сребърен свещник с горяща червена свещ.
Облече най-хубавата си рокля – искаше поне още малко да си спомня за вълшебния сън от миналата нощ. Макар, че отдавна вече не вярваше в чудеса. Не и в такива, които да се случат точно на нея...
Годините, прекарани в инвалидната количка я бяха направили търпелива.
Вече приемаше по-трезво страданието, което злата съдба й беше изпратила. Утешаваше се с това, че може би чрез него плаща за извършеното в предишен живот.
И чакаше следващия, в който се надяваше, че поне ще може да ходи...
Беше пуснала тиха музика, която да поддържа коледното настроение в притихналия дом.
Малко преди полунощ пийна чаша вино и си пожела само да бъде здрава. Замисли се – какво ли означава за нея да бъде здрава?
Тръсна глава за да прогони тъжните мисли.
После се заслуша в музиката и потъна в сладка дрямка...
Не чу как стенния часовник отброи дванадесет удара.
Вече беше Коледа, а самотницата отново сънуваше прекрасния сън от миналата нощ...
................
Коментари