Очаквах днешния ден да бъде доста тежък. Причината - тази сутрин заспах около 4:30 а в 8 часа вече бях на крак. За моя огрома изненада не само не се сдухах в ранните следобедни часове, но и работата ми спореше повече от нормалното, а и в момента съм достатъчно бодър.
Като любознателен човек се замислих над това привидно противоречие - липсата на достатъчно сън и последвалия я прилив на енергия.
Стигнах до следния извод: умората, натрупана в последните седмици и месеци бе повече психическа отколкото физическа. Миналата нощ бях не по купони и дискотеки а четох една книга (всъщност я прочетох цялата, 414 страници, за около 7 часа). При мен четенето, за разлика от повечто хора на моята възраст поне, е като навлизане в друг свят - вживявам се в повествованието, идентифицирам се с героите и мозъкът ми е изцяло ангажиран. И си мисля, че именно оттук дойде тази моя енергия днес - за тези няколко часа напълно бях изключил за всичко около мен, за всички проблеми и задачи които трябва да движа. По принцип именно това е задачата на съня и сънуването - да се откъснем за малко от реалността и да си починем от нея, но изглежда при мен това не е най-ефективния метод.
Всъщност, идеята ми като сядах да пиша беше да споделя за други книги, които съм прочитал пак така - от начало до край на един дъх. Но това май ще остане за друг път.
Според мен причината е друга. Забелязал ли си, че когато си много ентусиазиран не усещаш умора? Книгата дава тема за размисъл, вдъхва надежда, дава понякога желание за борба. Според мен книгата е направила това с теб - ако помислиш върху причината, може и да стигнеш до този извод, не защото е правилен, а защото сигурно звучи логично :)
Психологията винаги ме е влечала и като говоря ей така за разни неща, те не са нещо, което съм чел, а плод на разсъжденията ми. Затова не приемай думите ми като познание, а като предположение. Но мисля си, че е логично. Дали? Лично аз съм забелязал това с мен, ентусиазма е нещо, което може да те накара да забравиш умората. А какво поражда ентусиазъм? Дали прочетеното има индиректна връзка с него? Нещо друго дава ли ти тази сила? Въпроса ми е интересен много. Мога да кажа и за казармата, където ставах адски рано, тичах 3 километра и след това имах сили цял ден...Което ми подсказа, че движението сутрин, ранното ставане и др. дават своето отражение върху тонуса. Никога преди и след това не съм се чувствал така бодър...
Teri
За четенето по този начин - и на мен ми се е случвало до сутринта да прекарвам с някои книги, усещането наистина е особено приятно, не мисля, че възрастта има нещо общо. Интересно ще ми е да кажеш с кои книги си процедирал така.
И още нещо - това при мен важи само за хартиения вариант. Все още не съм си обяснил достоверно, защо като чета книги на компютъра, не се получава. Ясни са ми разиките във по-бавното възприемане на текста, самият допир до хартията и прелистването и умората от взирането в монитор, но някак си не ми се струват достатъчна причина да не мога да издържа, при качествени, или поне грабващи произведения, толкова време ...
Днес ми дойде и друга идея за тази необичайна бодрост, която ме беше обзела. Като заспивах тази ранна утрин последната ми мисъл беше "утре работата ще ме довърши" (или някой по-нецензурен вариант ;) От там се задействат неведомите механизми на подсъзнанието и в резултат настъпва мобилизация на целия организъм, благодарение на което последвалият, предполагаемо тежък ден премина безболезнено.
А колкото до ранното ставане - отдавна съм се убедил в ползите от него - създаване на навици, по-здравословен дневен режим, по-голяма работоспособност и всякакви други благинки. И разбира се по-редките закъснения с оправдание "успах се".
Книгите, които са ме завлядявали най-дълбоко ще опиша в най-скоро време - може дори днес-утре
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви