СПАЗМИ ПОД ЛЪЖИЧКАТА И BGLOG
Винаги, без изключение, когато чета разказ или някаква друга кратка форма от български автор, нещо започва да ми дълбае под лъжичката. А то е онова неизбежно чувство на разочарование, което с времето се научих да разпознавам и прилича на пулсациите преди опустошително главоболие. Наречете го цинично предубеждение, наречете го издайническа проява на типичен роден нихилизъм, ако щете. Но това мое чувство си остава факт и никога не успя да ме напусне. Особено при очакването, че ето, сега, при този разказ, при това есе, може и да не е така. Разочарованието в този случай стига почти до физическа болка, тъпа и абсурдна. Какво пък толкова важно? Някакъв си разказ там!
Нямаше да е проблем, ако не обичах да чета литература и примерно се вълнувах повече от това дали Дейвид няма да спретне поредното чудо на Албиона, след което да се прибере и да направи на Виктория още няколко Бекъмчета. За беда, посаденото семе на думите в мен така и не успя да хване плевели. И все се притеснявам, че при четенето на поредната боза, началото на този процес може и да започне.
Разбира се, веднага трябва да уточня - става въпрос не просто за “български автор”, а за “съвременния български автор” – една фраза, която сама по себе си е безсмислена, доколкото характеристиката “съвременност” е твърде относително и не на последно място – преходно понятие. Все пак разните му там класици като Пелин, Хайтов и цялата кохорта, дето ги изучаваме още в училище, имат с какво да се похвалят. Особено Чудомир, когото чета наистина с удоволствие. Но дори той например не е писал еротика, макар българският еротикон да е закодиран в смехотворните му истории.
Ето, и напоследък попрочетох едно-две нещица, уж еротични, ама някак си еротичното стои само като намерение. И цялата надежда, която бях посъбрал в лъжичката, отново взе, че се разплиска. Така се случи и с няколко уж преднамерено комедийни текстове. За да се смея, някой трябваше да ме гъделичка по краката. Добре, че все пак стигнах до края и във всичките случаи, което при мен е показател “приемливо”. От “ приемливо” до “наистина добро” обаче има особена разлика, несъизмерима с двете буквички “до” и двете шпации около тях. Както е, да речем, при Ъпдайк. Вероятно е подличко да мисля така, щом като и аз минавам за някакъв вид писач, български, “съвременен” и т.н., но пък с ръка на лъжичката ще си призная, това е фактор важен, който ме спира да публикувам сериозно и до днес (изключая журналистическите писания - това все пак ми е професия и няколкото поетични отклонения). Защото кой съм аз, че да си въобразявам разни работи и да се мисля за нещо по-добър от останалите, да пренебрегвам усилията на другите като мен. Вижте, не искам да обидя никой, понеже всеки има право да пише и харесва различни неща. Навярно просто не съм попаднал на онзи писател (или писач - ако не искате да е така преднамерено), който ще заключи в мен вратата на съмнението веднъж завинаги.
Но стига разсъждения по тема! И да вървят по дяволите всяко чувство за ниско литературно самочувствие, страх от разпятие на глутница кръвожадни критици или пък притеснението да не бръкна в лъжичката на някой претенциозен книжен многознайко. Важното е, че откривайки BGLOG в мен възкрасна надеждицата, пък и тук прочетох неща, при които не получих спазми под лъжичката. И знаете ли, кое още ме успокоява и ми дава увереност? Това, че не всички са започвали с фалстартове като мен. Че има още много готини хора, които не се страхуват да опитват - пък каквото сабя покаже. Както и че фалстартовете имат край и в моя живот. Затова и не смятам да прекъсвам с експериментите. Нито пък ще изгоня надеждата, че все някога лъжичката ми ще остане пълна при четенето на нов разказ. Ето защо апелирам към всички вас - не преставайте да експериментирате, да опитвате. Защото всяко тръгване нанякъде е вече стигане до нещо.
Нямаше да е проблем, ако не обичах да чета литература и примерно се вълнувах повече от това дали Дейвид няма да спретне поредното чудо на Албиона, след което да се прибере и да направи на Виктория още няколко Бекъмчета. За беда, посаденото семе на думите в мен така и не успя да хване плевели. И все се притеснявам, че при четенето на поредната боза, началото на този процес може и да започне.
Разбира се, веднага трябва да уточня - става въпрос не просто за “български автор”, а за “съвременния български автор” – една фраза, която сама по себе си е безсмислена, доколкото характеристиката “съвременност” е твърде относително и не на последно място – преходно понятие. Все пак разните му там класици като Пелин, Хайтов и цялата кохорта, дето ги изучаваме още в училище, имат с какво да се похвалят. Особено Чудомир, когото чета наистина с удоволствие. Но дори той например не е писал еротика, макар българският еротикон да е закодиран в смехотворните му истории.
Ето, и напоследък попрочетох едно-две нещица, уж еротични, ама някак си еротичното стои само като намерение. И цялата надежда, която бях посъбрал в лъжичката, отново взе, че се разплиска. Така се случи и с няколко уж преднамерено комедийни текстове. За да се смея, някой трябваше да ме гъделичка по краката. Добре, че все пак стигнах до края и във всичките случаи, което при мен е показател “приемливо”. От “ приемливо” до “наистина добро” обаче има особена разлика, несъизмерима с двете буквички “до” и двете шпации около тях. Както е, да речем, при Ъпдайк. Вероятно е подличко да мисля така, щом като и аз минавам за някакъв вид писач, български, “съвременен” и т.н., но пък с ръка на лъжичката ще си призная, това е фактор важен, който ме спира да публикувам сериозно и до днес (изключая журналистическите писания - това все пак ми е професия и няколкото поетични отклонения). Защото кой съм аз, че да си въобразявам разни работи и да се мисля за нещо по-добър от останалите, да пренебрегвам усилията на другите като мен. Вижте, не искам да обидя никой, понеже всеки има право да пише и харесва различни неща. Навярно просто не съм попаднал на онзи писател (или писач - ако не искате да е така преднамерено), който ще заключи в мен вратата на съмнението веднъж завинаги.
Но стига разсъждения по тема! И да вървят по дяволите всяко чувство за ниско литературно самочувствие, страх от разпятие на глутница кръвожадни критици или пък притеснението да не бръкна в лъжичката на някой претенциозен книжен многознайко. Важното е, че откривайки BGLOG в мен възкрасна надеждицата, пък и тук прочетох неща, при които не получих спазми под лъжичката. И знаете ли, кое още ме успокоява и ми дава увереност? Това, че не всички са започвали с фалстартове като мен. Че има още много готини хора, които не се страхуват да опитват - пък каквото сабя покаже. Както и че фалстартовете имат край и в моя живот. Затова и не смятам да прекъсвам с експериментите. Нито пък ще изгоня надеждата, че все някога лъжичката ми ще остане пълна при четенето на нов разказ. Ето защо апелирам към всички вас - не преставайте да експериментирате, да опитвате. Защото всяко тръгване нанякъде е вече стигане до нещо.
Извинявайте, обаче нямах интернет с дни. Към Арлина: имам предвид всички "съвременни" автори с всичката условност на понятието за съвременност. Да, дай ми някое-друго име, би ми било любопитно. Към Веселин:
Доколкото съм чел твои работи в блога - спазми под лъжичката не съм получавал. Би ми било любопитно да се запознаем, доклокото знам и ти си от П-ще, връзката е чрез Тони Е. - твоя стара приятелка. Ако нещо се бъркам - sorry! Продължавай все тъй!
А така!!! Много добре се познаваме с въпросната лейди! Специални поздрави да и предадеш. Майка ми е от Панагюрище. Много хубави стихове пишеш и ти! А, при следващото ми прибиране (я лятото, я зимата) се надявам пак да има среща на блога и да се видим. :)
Поздрави.
п.с. Откъде се познавате с Тони. С нея щяхме да се видим малко преди да замина, но не остана време и за това.
Към Веско, ще й предам, разбира се. Познаваме се от няколко години - даже работихме заедно в една неправителствена организация за младежи и дори ми беше нещо като шефка, ха-ха... Много е готина. Най-редовно се виждаме. Да, знам, че си в Германия и нещата на едро... и т.н. Поздрави на Немцията - там имам и роднини, и приятелки... Пък като си идваш, отбий се и до П-ще, макар за час-два... Не че е толкова важно. Ще й кажа, на мадамата, да ти се обади, мисля, че има как... Поздрави!
Към Яничка: Много исках да дойда на срещана на 14-ти, нищо че съм нов-новеничък за вас, ама няма да мога. Така ми се струпаха нещата, че ще се побъркам през януари. Усещам как празниците ми излизат през носа. Ама ви желая супер изкарване, пък аз ще гледам да дойда на някоя от другите срещи.
Бъдете!
Присъединявам се към stoiandulo: много способни хора има в бглог-а, и може да се прочетат наистина интересни неща.
Признавам си без бой, че не познавам съвременната българска литература, така че не мога да разбера разочарованието на stoiandulo. Чела съм само някои нови стихосбирки на утвърдени поети от старата генерация. Така че Арлина, ако може, да проведе ограмотителен курс.
Шогун, какъв "ограмотителен курс", много тежко определение, смешно даже:) сега ще Ви уведомя, теб, stoiandulo и всички, които проявяват интерес, не твърдя, че по-долу изброените автори са всички, защото не съм в състояние да прочета всички, все пак, та:
Людмил Станев, Ясен Атанасов, Теодора Димова, Георги Господинов, Радослав Парушев, Алек Попов, Богдан Русев/ ако харесвате фентъзи/, кой още, хм, много бързо забравям имена, но ако прегледате Литературен вестник, ще се появят още имена. поздрави!
Към Арлина: съвременен не означава задължително и млад. Аз пък се сещам за други, които не са, общо взето, около кръга на "Лит. вестник": Маргарита Петкова, Георги Рупчев, Лилия Радоева, Иван Станчев... Впрочем, в провинцията живеят и пишат доста автори, за които страниците на националната преса за затворени, та няма и как да ги знаете. Но не това е важното. Важното е - като четеш нещо, да ти е истинско - не напудрено, не стъкмено, завъртяно и разчоглено, та чак не можеш да разбереш за какво иде реч. Простичките неща са най-гениални, не мислите ли. Лекият изказ, да звучи като разказ, като случка. Тя и поезията може да се разказва, особено ако има и ритъм.... За такива неща става дума.(Впрочем, благодаря на всички ви. Честно казано, не очаквах поста да предизвика такъв интерес.
Дерзайте!
Беше време,когато с топли и оранжеви цветя в слабините си издавахме вестник "Еротика-Арт".Спомням си стиховете от "Черни невени "преведени от санскритски от Е.П.Мадърза сетне на бялгарски от Кръстан Дянков. "Дори сега ,на сън , ако съзра под дрехата и двата портокала с цвета на старо злато и лицето като звездна нощ,снагата в огън изкована,пронизана от острието,любовта що носи-на младите години първата любов-сърцето си в снега туптящо бих заровил.
Дори сега,ако съзра в очите -лотоси онази немощ,родена под сладостното бреме -младостта,аз пак протегнал бих изстрадали ръце,от устните и пак ще пия упояващото вино като пчела ,политнала на воля,която се опива с мед на крехки лилии.
Дори сега,ако съзра в очите чакащи безумна болка,ланите хлътнали и побледнели от треската на нашата раздяла,поднесъл бих аз любовта си със венец цветя,нощта би станала любовник мургав,върху гърдите на деня глава обронил...Предълго е, драги неизвестни приятелю.Би могъл да го намериш цялото в "Улица консервна"на Джон Стайнбек,издание на "Х.Г.Данов"от 1981 г.Пак в този вестник,отстрани на главата бяхме сложили една незабравяща се графична рисунка от Лиляна Тароци,която изкопахме от едно издание на проф.Е. Томов "Екслибрис". Но ,онова ,което си спомням най-ярко ,от онова далечно време беше,че освен натрапчиво звучащото в главата ми "Болеро" на Равел и повтарящите се сцени от "Девет седмици и половина"е изгарящата лятна любов към една от редакторките на изданието.Тогава написах и "Неправилна дроб".Моля те прочети я.Пиша за любовта или,когато ме изгаря,или по-сетне,когато вървя по пепелта и отломките от собствената ми душа и тяло и припалвам фаса си от нечия искрица...Стана много декадентско,но все ми се струва,че чисто умозрително за любовта не бива да ске пише.Тя трябвя да се излюби,да се изстрада,да те подлуди ,да те извие и изхвярли от реалността...По сетне идват думите и ако ги навържеш правилно,ако ги омесиш с чувствата си става поезия.Включително и като нашенската "Две хубави очиумузика,лъчи..." или "Господи, колко си хубава..."Така че,пожелавам ти да се влюбиш,подобно мене в онези далечни години,когато правехме и еротика и арт,но и да намериш,подобието на онази пубава тогава,надявам се и сега редакторка.Другото е думи.А думите са сбор от букви,а те са само тридесет.Успех.
Към Арлина: Не, явно не си ме разбрала правилно - въпросът не е в това дали съм чел или не авторите, които ми посочи, а обстоятелството, че съвременен не означава непременно и млад. Двете понятия не се припокриват. А дали съм чел авторите - сигурно. Една критичка ме сравни напоследък с Георги Господинов, тъй като и аз наскоро издадох книжка. Не съм особено щастлив от подобно сравнение. Чел съм някои негови неща, не всичко, разбира се. Чел съм още и Алек Попов и Богдан Русев, който, впрочем, ми беше един от любимите редактори в "Егоист" - страшен пич. Чел съм някои неща и на Людмил Станев. Но аз смятам, това си е мое лично мнение, че трудно някои от тях се доближават до елегантността на Яворовото "Две хубави очи" или "Господи, колко си хубава" на Фотев, разбираш ли. Например много обичах да чета Ина Григорова. Ама къде е тя сега? Впрочем, някой от вас знае ли къде се подвизама, с какво се занимава?
Към Торадодрагани: Много красиво. Много си прав за любовта - че първо трябва да се излюби...., а чак после да се пише с буквите, които са само 30. Съгласен съм. А "Улица "Консервна" е една от малкото книги, които не успях да дочета. Признавам си, може и да е срамно или не знам още какво, но: започвал съм да чета и съм зарязвал още "Братя Карамазови", "Тъй рече Заратурстра", почти всичко на Хемингуей. Стайнбек ми е много сложен и объркан - многословен, по-точно. Всичко многословно ме изморява. А дълбоките води ме плашат. Може би затова още и любовта е някак като лек повей на бързо стихващ вятър. Но съм убеден, че за всичко има време - както и за любовта, така и за това, когато чета българска съвременна проза или поезия да не получавам спазми под лъжичката. А някога може и да се справя с "Улица "Консервна", както и с "Карамазови", пък и с други неща, които отхвърлих - много от тях вероятно с лека ръка.
Бъдете!