42
Допушвам бавно нощната цигара,неугасена тя дими и към небето тънка нишка се възнася. И не разбирам с този мой характер изобщо вече кой ли ме понася?И накъде?Където и да е.
t
Последни публикации
Последните видими публикации на автора.
Непечатани стихове
Не се влача по колене нямам грош във скъсан джоб, хвърлят камъни по мене нощем спя на нечии гроб. С вълците вървях и лочих, кръв човешка,лиги ,страх и от там ли се научих, смелостта си там ли сбрах. Аз поетът непечатан,…
Правилна дроб
Така и не разбрах чия ли сянка съм, на себе си или на тебе? И лудостта ми да те притежавам не е ли първобитното желание за бебе.