Е, отива си старата година, но още ни показва зъби... Ще й повярваме за още 2-3 дни колко властна е била, че едвам я издържаме. Да си ходи, може на някой да му е била мила тая година, но ние с Жорко я чакаме да се маха вече. Тя, обаче, йок, буря ни изпраща за последно, отмъщение, че не сме я харесали...

Пичовете-метеоролози тук работят съвестно, „много познават”, както казват майки и свекърви... Казаха хората – последната буря за тази година (четвъртата от октомври насам) ще удари в четвъртък. Ще почне със снеговалеж по обяд и следобедът ще стане интересно..., ще има силни ветрове (40-50 км/ч, хайде, няма да ви ги давам в мили, колкото и да настоявате, щото ви обичам), снеговалежът ще натрупа около 15-25 см покривка в нашия град. Окей, благодарим за информацията, какво пък толкова?! Хайде, сега, не сме виждали ние БГ блогерите колорадски бури! Пак “snow blizzard alerts”, пак опразниха магазините откъм гребла за сняг и електрически фамилни снегоринчета.....

Аз, разбира се, още от 10.30 вчера бях на любимото си място – къде ли?, в зъболекарския кабинет, of course! Лапавицата започна по-рано от предвидената за обяд, още докато си смучех памучето с локалната упойчица (това, за да не разбера като ме прободат вулгарно със спринцовката после)... Смуча си памучето, напоено уж с аромата на нещо като „пиня колада” (да, да, сигурно...) и си гледам безпомощно как навън падат снежАнки и милиони джуджета от по 100 гр всяко. 

Такъв пък точно сняг не бях виждала допреди Колорадо, освен по високите ни планински райони (ама пак беше по-дребен и кокетен), какъвто е и тоя тук..... Тук са едри и дебели снежин(к)и, с правилна форма, приличащи на огромни парцали. Красиво, ако си си у дома, край камина/печка/фурна/всякакъв-там-топъл източник и наблюдаваш картинки през прозореца, да речем с книга в ръка... Ако обаче ще ти бъркат по каналите на горен кътник, защото така трябвало, за твое добро, и после ще шофираш край въртящи се в кръг коли по заснежени улици. със скрит от предишната буря лед отдолу, мммммм, май ми се губи романтиката...

Седя си на зъболекарския стол със списание National Geographic (Jan.2007) в ръка, гледам го как пада ускорено снегът, сякаш бърза да изпълни нормата на звеното... Цап-цап-цап.... Почти ме хипнотизира, но това може да е от памучето, дето го смуча. После идва моят добър приятел, младият д-р Олсън и свойски ми забива две спринцовки в нежната челюст. Едната изотвътре на небцето, все едно в синусите я изпразва. Гааадост! Бързичко ми изтръпва и уста, и нос, и едното око почва да притреперва, демек намигам му на младото доФторче игриво. Красота в отношенията! Виждам двуглави снежинки... А те, на инат, почват бурен спринт навън, да натрупат бързо, да ме зарадват.

След тричасови бъркания из устата ми, всичко вече ми е все едно...., но животът ми се предполага да е станал по-здрав и следователно е по-добър, и мога да изляза сред „заснежените полета и сребърните звънчета”. Зън-зън-зън...

Още излизайки от зъболекарския офис, започвам с полу-шпагат, защото съм излязла с нежни ботички, а не с ботуши-снегоринки, а това определено е била грешка. Но сутринта е било сухо и вледенено. А сега е пръхкаво и без видимост заради стената от падащи парцали, през които трябва да осъществявам запознаването си с пътната обстановка... Нямам бинокъл с инфрачервено виждане, да речем, значи ще се наложи да гледам през очилата си, които между другото, вече се пълнят със снежАнки... Мразя миглите ми да се пълнят със снежанки, мразя, но старата година така иска – да се разделим една с друга с поздрав - с всичко, което мразим, като да се потупаме лицемерно-мазно по раменете, все едно сме се обичали много... Ще й изтърпя и това потупване, да, аз съм силна....

Как може за три часа така да се преобрази града? На паркинга колите са с 10-сантиметрови шапки от сняг. Няма задни стъкла, няма предни стъкла... Ще си я познаеш по цвета и по номера. Познах си я! Отварям задната врата да си извадя от багажника четката са сняг. Кое? Къде? Ха-ха, хили ми се старата година, няма четка за сняг.... Какво има ли? Освен „обичайните заподозрени” (пожарогасител и компания) има ролери Саломон - на сина ни, два броя. Значи, това се мятало отзад на всеки завой, разбрах вече... От последната вечер на пързалката за ролери (тук това е местната дискотека, там ходят пуберите – хем свалки, хем пък здравословно, нали така?)

Да почистя снега с ролерите? Bad idea, комай... Как да процедирам тогава? Мануално. Вадя две салфетки за носле и почвам енергично разпръскване на снега, по-скоро с ръката си, отколкото със салфетките – хоп, задно стъкло, хоп, странични такива. Появяват се, къде ще ходят, му мамка! Хайде скок вътре, хайде сега топлото до дупка, размисъл пет минути, и....ето, воала’, размразени стъкла и Таничка може да потегля. Само да мине тоя батко край мен, дето се плъзга като бобслей, и съм аз ....

Гадно е като се въртят и мятат така из пътя тия хора! Много са странни и смешни американците - уж имат пари, а не се грижат изобщо за колите си, не им слагат зимни гуми, защото „сняг имало не повече от 20 дни в зимата” (местно предание). Да, ама като падне снегът е истински, със зъби! А те – йок, икономични, метър минават... И с летните гуми, хайде на пързалкатаааааа!

Пътьом минавам през къщата на приятелката на Траяна и я взимам да играят у нас. Детето живее на нашата улица, през 7-8 къщи, но къщата им гледа на север и ледът е постоянен спътник на алеята пред гаражите им. Хоп, нов полу-шпагат, този път го изпълнявам по-пълен, с откат, за шастие не си секвам кръста, качвам приятелката в колата, закопчавам я с колана, и хайде, величествено, до нас....

Децата почват да играят бясно, а ние с Жорката се организираме да излизаме пак навън, да се насладим още по-пълно на бурята, с БГ махохизъм.... Навън вече става като в силно-мъглив ден, когато все едно плуваш в чиния с гъбена супа - всичко е сиво-бяло, няма небе и здраво бръсне леден вятър, размахващ наляво-надясно пелена от сняг... Хайде, скачаме в колата и в бурята! Децата ни изпращат с възторжени писъци, докато играят на интерактивен боулинг, ууууууааааааа!!! Йеееессссс!!!

Hit the road, George, ако го виждаш къде е road-a….. Ама като си с големичък аХтомобил, и със зимни гуми, е, за теб навсякъде има road – и да няма, измисляш си го, и напред!

Един пич ти се врътка отдяснно, друг отляво, един затънал тук, друг там... Като в дискотека, цветомузика с фаровете... Към светкащите мигалки скоро се присъединява и самата полиция – миг-миг-миг, после вземат, че запердват някоя улица, за да измъкнат някой бате с гуми-галоши.... Е, ние ще заобиколим, от по-далечко, за по-пряко...

Аз дори си снимам игриво, макар че 70% от снимките ми стават размазани от друсането (защо друса ли? - както казах, под пресния сняг има стар лед, на буци, не сколасаха с почистването на всички улици нещо...) Друс-друс, а и през мокрите стъкла не мога да направя снимки – апаратът услужливо фокусира върху капките. Не, бе, апарат, фокусирай на снежната преспа! Той, не – ще фокусирам на снежинките върху стъклото.... И така си се борим дружески, на аз надделявам със силата на човешкия разум.

Наоколо картината не изглежда толкова зле – снегът е не повече от 8-10 см, какво толкова се връткат тия маймуни? Явно, заради леда отдолу... Някои дори правят 360-градусови кръгове, бавно и страховито... Това ще е заради спестените парички за гуми. Счупете го това прасенце, извадете стотинките и бягайте в „гумарната”, бе момчета и момичета! Тикви такива!

А градът ни е един „планински Сан Франсиско” – целият на хълмове... Познайте какво става нагоре по хълма, после надолу по хълма... Юруууууш, грозд от пързалящи се коли... Около тях смело си пердашат джиповете със зимни гуми. Обаче по-японско-корейско-немските такива, защото американските производители на SUV-ита и пикапи ги продават не само 4х4 версия, но и 2х2, а те, както вече се досещате, са какво?, мдаааа, по-евтинки, а тук обичат по-евтинкото. Много го обичат. И после – фигурно пързаляне по групи....

След дълго и съдържателно заобикаляне, успяваме да се влезем в нашия квартал. И решаваме да си вземем нещо за сготвяне – ако е останало, защото тук за буря подготовката е като за война... Рафтовете с кравешките пържоли и готовите замразени пици е опразнен. Ужас! Глааад? пооооко, има си свинско, риба и замразени зеленчуци – нали трябва да се готвят тия неща, кой да ги вземе, Сюзан ли? Сюзан е стерилна откъм готвене, както вече знаете от предходни репортажи...

Един на нула за нас, ще има ние какво да хапнем... А, липсват и пържените картофки и готовите бургери.... Празно... Ясно, в Америка сме, грешка няма, само рафтовете като погледнеш, знаеш къде си... И какво друго липсва? Мдааа, чипса и сосовете за чипс, гумените бонбонки marshmellows, корнфлейкса и замразените палачинки и животоспасяващата дъвка. Буря е това, хора, не е шега работа, оцеляване трябва! А кой може да оцелее без пица, чипс и дъвка? Мдааа, правилно, само чужденците по тез китни земи тилилейски...

Сега пак ще се излиза, на опознавателен поход, че пак работа има в последните тазгодишни часове. Пак „тест-драйв” из някои непочистени улички... Ако има интересни факти, ще ги документирам. Ако не – оставаме си със здраве!

Ваши Патиланци

_______________________________

нови снимки от днес, петък:

улиците не са от най-почистените, както виждате...:))

това са камиончетата, които събират закъсали автомобили...

...като този закъсалият....

..или като онзи между джипа и камиона отсреща....

Имаше дори джипове и пикапи с вериги:

като този...

или като този...

Иначе, повечето от деня мина обвит в бели пушеци от вятъра:

Ако утре снимам последният ден от сериозния сняг - пак ще кача..;))