Пътувания и мрачни, тъжни понеделници

Фрости, душице златна, сладка, не се тревожи! Напълно те разбирам как се чувстваш. Това е етап от живота, който всеки (поне за жените съм 99,9% сигурна, а малко мъже биха си го признали) преминава.
      Когато човек за пръв път се влюбва въобще си няма представа какво му предстои след това. Няма си представа какво ще му донесе и какво ще му отнеме това влюбване - той ослепява. Но когато ти се случи втори, трети път, след като си се опарил един път вече, проглеждаш и разбираш, че онова спокойствие, което си имал преди няма да го има никога вече. Започваш да си задаваш въпроси, да се терзаеш, отдаваш се нацяло, а после идва въпросът "Защо?". Тогава се мобилизираш, намираш неща, които да те държат силен и продължаваш напред. Казваш си "Аз няма да престана да те обичам, да мисля и да се виждам с теб, но освен теб в живота ми има и други неща, които ме карат да се чувствам пълноценна за себе си и за това връзката между нас да върви гладко". Правиш си една равносметка на база предишните си връзки, но не задълбаваш в тях, за да ти донесат болка, а за да разбереш защо всеки път краят е един и същ като търсиш грешки не само в себе си или само в него. Корегираш моделът си на поведение, което не означава да измениш на принципите си. Дори спираш да се вглеждаш в един и същ тип партньори. Може би твоят идеал (разбирай човекът, в когото си се влюбил) е несъвместим с реалните ти потребности. Ти имаш едни очаквания, но хората никога не действат според нашите очаквания и тогава идва разочарованието.
       Ти си силен човек със силен характер и вярвам, че ще се справиш. 
        Сега ще ти дам пример за нещо, което смятам, че трябва да помогне. Аз поне напоследък се научих да го правя. 
        Примерът: Ти все още, макар че са минали 20 години от живота ти си в самото му начало и тепърва ще се сблъскваш с трудности. В момента сигурно има страшно много неща, които искаш да направиш, но се чувстваш неуверена и неорганизирана и, че няма да можеш да се справиш. Можеш и още как - искаш да завършиш, искаш хубава работа, искаш да се виждаш, говориш и забавляваш с приятели, искаш стабилен, всеотдаен и любящ човек до себе си и други неща сигурно, които ти си знаеш. Всичко това е важно за теб - еднакво важно и трудно се степенува по значение. Еднакво важно както да завършиш и да си намериш хубава работа, която да удовлетворява потребностите ти, така и да имаш време за приятеля и приятелите си.
        Идва ред на практичността. Като се замислиш, една връзка би ли вървяла добре, ако зарежеш образованието си, пропуснеш възможностите за добра работа? Вярно има мъже, които искат единствено това от жена си - да си стои удома, да готви, да домакинства, да гледа децата и да е на разположение за секс по всяко едно време. Е да, ама не! Коя нормална жена, която знае цената си би искала подобно нещо? Затова , за да не загубиш всичко - и образование, и работа, и приятели, и любов приоритет номер едно е да завършиш, номер две да си намериш добра и сигурна работа - това ти носи гарантиран успех.
       Къде отиват приятелството и любовта? Ами пускаш ги успоредно с останалото, т.е. посвещаваш им част от свободното ти време, което в началото няма да е много, но постепенно нещата отпадат едно по едно - образованието не е вечно, работата също не се търси вечно при наличие на първото и на желание от твоя страна. После ти остават работата, удовлетворението, че са те издигнали в длъжност (примерно) и по този начин имаш повече свободно време, радостта от по-честото присъствие на любимия човек до теб (това зависи и от двама ви, не само от теб), разпускащите купони в края на седмицата ... - животът ти става хармоничен, а когато се обърнеш назад го правиш с насмешка. Оттам нататък нещата сами се нареждат. Звучи суеверно, но каквото е писано ще стане. Единственото нещо, което трябва да помниш е да не обвиняваш единствено себе си, за неуспешните (лошите) неща, които се случват около теб. Направиш ли го - това означава душевен и емоционален срив за теб и трябва да започнеш отначало да се бориш за спокойствието си.

Тъжно е, че се чувстваш така....

Чувстваш самота и вина.

Вероятно самотата идва от там, че спазваш ангажиментите си (работа, образование), а вината - пак от там: че отделяш малко време за своите близки.

А има ли начин да се променят нещата? Твоите близки да се преместят там, където са твоите професионални възможности, или ти да се реализираш професионално там, където са твоите близки? Временна ли е сегашната ситуация?

Щом се чувстваш нещастна, значи нещо трябва да се промени. Трябва да има някакво друго разрешение: или ако ситуацията е временна, ти да решиш, че можеш да я понесеш за това време.

Много благодаря и на двете за интересния анализ! Всъщност вие засягате и неща, които не съм визирала в самия постинг и които въобще несъм имала намерения да коментирам, но всичко е свързано всъщност!

Лейди, всъщност не се тревожа чак толкова колкото изглежда. Наясно съм, че точно сега съм на кръстопът. Ще ме очакват още хиляди сътресения и предизвикателства... Какъвто и да ми е погледа към света, аз все още съм си едно хлапе. Но това е живота. Полека лека, надявам се всичко ще си дойде на мястото и живота ми ще се уравновеси.

Шогунче, това че ми се налага да пътувам въобще не ми е проблем. Аз не обичам да сe задържам на едно място всъщност. Уж ситуацията е временна, докато завърша... Но кой знае... Дано наистина да е временна, защото понякога наистина ми е много тежко....

Аз по-рано доста пътувах. (Това вече съм го писала де). Всичко ми беше в куфари, ей така едно временно. Мислех си, че е изморително и не съвсем нормално.

И после изведнъж пътуванията свършиха - за дълго. Трябва да ти кажа, че всяка нощ сънувах как пътувам, и това бяха прекрасни сънища....

Е, сега мога да пътувам или не. Поне при мен нещата са се нормализирали. (Наистина, отне време.) И с теб ще е така.