Първите ми стъпки в бонсаизЪма
Тъй като бат' Келвинатор бе тъй добър да предложи консултантските си услуги за моя старт в бонсайството (бонсаизъма или както е там), пускам тук какво съм свършил до момента и чакам с нетърпение следващи насоки.
Тъй... Извадих няколко (пет) коренчета тази неделя от Новопазарския градски парк. Вероятността да са орехи е много голяма ;)) Тъй като не разбрах какво означава малки възприех по-широко това понятие и извадих три наистина малки екземпляра:
Фигуа 1 Наистина малки екземпляри
Фигура 2 Наистина развит екземпляр
Фигура 3 Кореновата система на "лонгУр"-а
Фигура 4 Самият лонгУр
Фигура 5 Аз - лонгУрът!
Тъй... Извадих няколко (пет) коренчета тази неделя от Новопазарския градски парк. Вероятността да са орехи е много голяма ;)) Тъй като не разбрах какво означава малки възприех по-широко това понятие и извадих три наистина малки екземпляра:
Фигуа 1 Наистина малки екземпляри
За съжаление аз съм прословут със сръчност, съизмерима със завидните способности на Титаник да заобикаля айзберги (или ..зи), та малко съм им поошушкал коренчетата. Че и лопата нямах, та ги изкопавах с тесла :)))
Следващия екземпляр успях да измъкна далеч по-цял. Но и той самият, като че ли, е по-развит от другите:
Следващия екземпляр успях да измъкна далеч по-цял. Но и той самият, като че ли, е по-развит от другите:
Фигура 2 Наистина развит екземпляр
И последният, който извадих първи, май е миналогодишен, 'щото е доста голям лонгУр. Ето го и него:
Фигура 3 Кореновата система на "лонгУр"-а
Фигура 4 Самият лонгУр
И за капак - да не се осъмни някой, че съм работил в градината на балкона, ето го и другият лонгУр (аз):
Фигура 5 Аз - лонгУрът!
Лошото е, че от първите съвети на Келвинатор изпуснах една основна дума "...и ги засади веднага...". Та аз хубаво ги извадих в неделята, ама ги засадих едва нес /засрамва се/. Но се надявам, това че Яна ги сложи в пръст и торбичка ги е спасило...
Та, Келвинатор-е, братко, чакам следващите заръки що да сторвам. Или с други думи - има ли шанс тези дръвчета да оцелеят след моята намеса.
Та, Келвинатор-е, братко, чакам следващите заръки що да сторвам. Или с други думи - има ли шанс тези дръвчета да оцелеят след моята намеса.
Време е да продължим. Дръж ги една две, седмици бе за да попадат на пряка слънчева светлина. Това не значи на тъмно. Да не ги фраснеш в мазето :).
Веднъж дневно ги пръскай с вода, която е престояла няколко часа, за да се дехлорира. За пръскането можеш да използваш онова, дето като деца го ползвахме да пръскаме момичетата, а жените го ползват като гладят или мият прозорци :)
Можеш да ипатш и оня номер с върбичката, както ти написах.
Пожелавам ти успех!
Страшно е забавно!
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Калвинатор, я дай моля те линкче за първа серия на съветите си, та да не се ровим като пилци из блога.
Това става ето тук
Школа по Теншин Шоден Каторишинторю древно японско бойно изкуство
Теншин Шоден Катори Шинторю е японска академия за бойни изкуства с древна история и традиции. Тя е основана в светилището Катори през 1447г. от сенсей Иидзаса Чоисай Иенао - самурай роден в провинция Чиба, близо до Едо (днешно Токио). В превод означава: “Истинска небесна военна традиция, предадена в светилището Катори”.
Теншин Шоден Катори Шинторю е комплексно бойно изкуство - бу джуцу. В програмата за обучение влизат: йай джуцу (изтегляне на меча); кен джуцу (фехтовка с меч); бо джуцу (бой с тояга); нагината джуцу (бой с алебарда); со джуцу (бой с копие); джу джуцу (борба без оръжие); нин джуцу (изкуството на щпионажа); сен джуцу (тактика), езда. Също така се изучават астрономия и география, методи за лечение и др.
От основаването на школата преди 550 години до сега не са се изменили техниките и методите на преподаване. Учениците от школата съзнават, че споделят древно познание.
Като признание за неговата уникалност през 1961 г. японското правителство обявява Теншин Шоден Катори Шинторю за “културно съкровище”.
В България Теншин Шоден Катори Шинторю за пръв път е представено от г-н Нагасе Шоичи - носител на майсторска степен “Кьоши”. Тренировките започват през февруари 2001 г.
На 22.02.2002 г., преди заминаването на г-н Нагасе за Япония, се учредява филиал на школата Джинмукан - Теншин Шоден Катори Шинторю - България.
На 01.02.2003 г. българският филиал чества началото на новата учебна година и 1 година от основаването си с кратка демонстрация, на която присъства посланикът на Япония в България - г-н Ясуйоши Ичихаши със съпругата си, културното аташе - г-н Огино, членове на сдружението за японска култура, много гости.
Школата провежда своите занятия в спортната зала на 51-во у-ще “Елисавета Багряна” - ул. “Софийски герой” № 28 всяка събота от 10.00 часа.
За контакти г-н Захари Георгиев GSM: 088/517 700.
Някъде в коментарите. Пожелавам приятна събота и неделя на всички!
Е, гусин Президент - як пост (както винаги де).
Ама що не засадиш нещо, от което по-после да мое да са праи ракийчица?
Друго си е да фраснеш неколко чашки с ракия бонсай!
Айде, дерзай :)
супер :) :)
а мен в тоя ход на мисли направо ми е неудобно да си призная какво стана с моя Бенджамин...
:-\
За ракийката си има страхотна круша в двора. Двоен препек малаена и ароматна. Да не си мислите, че имам казан. Спазвам дори и безумните разпоредби.
Аз действително съм виждал маслина на 12 години висока 40 см, която ражда маслини. Много е красиво. Още повече, че маслината е дърво, на което могат да се оформят фантастични хралупи.
А за кендото - уважавам философията му. Аз в младите си години бях обучаван интензивно в така наречените бойни приложни дисциплини -интегрирана система от карате - до и айкидо, която беше възприета от МВР. В последствие поразредих занимаията, а сега направо си скърцам като тръгна да се разтягам. Но до преди няколко години децата ми (тогава деца, де) практикуваха айкидо. Успях да изкрънкам спонсорство от компанията в която работех за асоциацията. По този повод тогава се запознах с една уникална личност - д-р Фумио Тойода професор по право и на едно от високите нива в Дзен. Впечатлен съм от житейската философия свързана с японските бойни изкуства.
Последния път към Нови пазар гепих праскова, двойна кайсия и един кестен, който обаче май няма да оцелее :( В ХТИ си заплюх едно орехче и едно кленче, довлечени отнякъде с една камара пръст за градинката до нашето хале....
Абе - живот!!! Какво по-хубаво от самия него :))))