Първи изпит - Психология на човека

Взет с 6.00 и то без преписване. Чувствам се... зубърски! Но нямам избор. Толкова неща зависят от толкова други неща,свързани с тези оценки, че просто се чувствам...не, не длъжна, а отговорна да си взема изпитите с 4-5-6 :-) Изпита започна по-късно от предвиденото. Койчев беше в лошо настроение. Изгледа всеки поотделно с изражение "лапнах жаба" и каза, че работата продължава най-много час и 15 мин. Темата беше за "Емоционални процеси - страх, тревожност, смущение" Аз можех да я рецитирам тая. Та писах там, но до последно не знаех какво ще ми пише жабата. Чак после Любка се обади да ми каже... А междувременно се прибирах към вкъщи в най-големия студ,който може да съществува! В автобуса (градския) до мен седна Александър - голяма грешка! Като започна да ми разказва как гаджето му дето 2 години били заедно го зарязала заради някакъв англичанин, дето само по чата се познавала с него, как тя била с промит мозък,как оня само искал да я "изчука", как тя не искала да го вижда, как му разбила целия живот ... викам си чакай бе пич, 2 години не са нищо... виждала съм хора пред женене да се разделят, след 10-годишна връзка, той седнал да ми реве. Ясно е, че му е гадно - и аз съм се чувствала така. Обаче ми наду излишно главата. Добре , че половината път не го слушах. Че и слезе на същата спирка като мен. Брр !

Пътуването до Димитровград беше ужасно - пътнически влак от старите, леденостуден, претъпкан - стоях в коридора и отчаяно се опитвах да дишам що-годе нормално през гъстите облаци пара, заради които не виждах нищо на 20 см пред лицето си! Така до 2/3 от пътя... после се освободи място и седнах в едно купе - пак с едни бабички, които този път милостиво реших да не се ебавам... (академичната дума 'ебавам' не е за тук, мили деца, но на кой му дреме - по-нагоре пък казах 'изчука' ...каузата пропадна отдавна)

 Днес се замислих какво ще правя ако реално, истински, успея да се прехвърля в СУ догодина. Хората са казали: Внимавай какво си пожелаваш ... ами ако това желание се окаже прекалено трудна реалност ? Мисля го това и все стигам до един и същ извод - заради Кики съм готова на това, убедена че го искам и направо устремена с овенските рога напред към трудностите. Само нашите не знам как да успокоявам. Те са убедени, че пребиваването в София е свързано с нещо ужасно - я внезапно да те ограбят, я да останеш без пари и да се окажеш на улицата, я да се изгубиш в лабиринта и да попаднеш на сериен убиец ... Та част от тези страхове явно са се прехвърлили и на мен .. я да се стягам бързо !

За момента уча History and development of Great Britain - чувствам се просто перфектно... Ако и на този изпит мина с над 4 ще започна да си мисля, че наистина имам ангел-хранител :)