Take the lead, never follow
Гледах един невероятен филм току-що. Казва се "Take the lead" и се разказва за живота на един истински човек, името на когото е Пиер Дюлейн. Танцьор на Ча-Ча-Ча, Валс, Салса, Меренге и други стилове. Този човек вижда един младеж, който ядосан, че не го пускат в училищното празненство чупи колата на директорката на училището. Това кара Пиер да реши да направи нещо. И го прави. Отива при директорката и предлага да започне да учи младежите, наказани със "задържане" след часовете на бални танци. Когато отива да открие първия урок среща подигравка, но това не го отказва. Той успява да всее респект в разхайтените младежи, да ги накара да се замислят за стойностите в живота. И да ги накара да усетят очарованието на добрите обноски, на това да се държиш благородн и най-вече, да усетят магията на танци.
Превръща тези младежи от банда безделници в хора. Разбира се, целия този процес е труден, но от филма се вижда как под неговото мъдро ръководене, младежите се шлайфат като диаманти, научават се да бъдат мъдри и те. Училищното настоятелство се обръща против танците с мотива, че те пречат на децата да учат математика. Извикват го на събрание, където той кара директорката да се остави в ръцете му за един кратък танц, който се получава естествен, като ходенето и казва следното нещо:
"- Знаете как да ходите, знаете как да танцувате. Виждате ли...
ако тя ми позволи да водя, значи ми има доверие. Но по-важното е, че тя има вяра в себе си. Сега, ако 16 годишната ви дъщеря е сигурна и уверена, и има вяра в себе си, каква е вероятността да позволи на някой идиот да я изчука?
А ако вашият син.. се научи да докосва момиче с респект, как ще третира жените през неговия живот?
с това се занимавам тук в училище. Преподавам танци. А с тях и основни правила, които ще възпитат у вашите деца респект, работа в екип и достойнство. Това ще им даде визия за бъдещето, което биха могли да имат."
Това са танците. Това е емоцията да танцуваш. Тя не е само движение, но и философия, начин на мислене, начин на държане в целия живот. Доверие - между двама партньори, между двама души, между хората. Единият води в танца, другия се оставя да бъде воден, но винаги той има избора да реши дали да бъде воден. Колкото е трудно да се води, толкова е трудно и да се оставиш да бъдеш поведен в танца.
"- Кавалерът води, задачата на дамата е да следва. Кавалерът предлага стъпката, жената има изборът да я приеме."
Главната роля в този филм се играе от Антонио Бандерас. Можете да си представите как добре се вписва той в тази роля. Горещо препоръчвам на всички да изгледат този филм. А ако решат, че искат да танцуват - насреща съм :)
Ако филмът ви е харесал, гледайте го. Погледнете тук.
Превръща тези младежи от банда безделници в хора. Разбира се, целия този процес е труден, но от филма се вижда как под неговото мъдро ръководене, младежите се шлайфат като диаманти, научават се да бъдат мъдри и те. Училищното настоятелство се обръща против танците с мотива, че те пречат на децата да учат математика. Извикват го на събрание, където той кара директорката да се остави в ръцете му за един кратък танц, който се получава естествен, като ходенето и казва следното нещо:
"- Знаете как да ходите, знаете как да танцувате. Виждате ли...
ако тя ми позволи да водя, значи ми има доверие. Но по-важното е, че тя има вяра в себе си. Сега, ако 16 годишната ви дъщеря е сигурна и уверена, и има вяра в себе си, каква е вероятността да позволи на някой идиот да я изчука?
А ако вашият син.. се научи да докосва момиче с респект, как ще третира жените през неговия живот?
с това се занимавам тук в училище. Преподавам танци. А с тях и основни правила, които ще възпитат у вашите деца респект, работа в екип и достойнство. Това ще им даде визия за бъдещето, което биха могли да имат."
Това са танците. Това е емоцията да танцуваш. Тя не е само движение, но и философия, начин на мислене, начин на държане в целия живот. Доверие - между двама партньори, между двама души, между хората. Единият води в танца, другия се оставя да бъде воден, но винаги той има избора да реши дали да бъде воден. Колкото е трудно да се води, толкова е трудно и да се оставиш да бъдеш поведен в танца.
"- Кавалерът води, задачата на дамата е да следва. Кавалерът предлага стъпката, жената има изборът да я приеме."
Главната роля в този филм се играе от Антонио Бандерас. Можете да си представите как добре се вписва той в тази роля. Горещо препоръчвам на всички да изгледат този филм. А ако решат, че искат да танцуват - насреща съм :)
Ако филмът ви е харесал, гледайте го. Погледнете тук.
на първо време използваш думите на бандерас не по начина по който той ги каза.. той е учител (във филма) по ball room dancing -- което според моето скромно не-професионално мнение е всичко друго но не и салса.. да преподаваше и салса, но танците не се изверпват с този жанр..
Първо чети, след това коментирай, ако обичаш, защото твоя коментар ми се струва най-вече написан от позицията на злорадостта, един вид "ей го, сега ще го отрезвя, ще съм първия". Да не говорим, че е напълно погрешна позицията ти да размахваш пръст на човек, който блогва за нещата, които го вълнуват. Но дай да се изкажем, пък дори да не сме прочели за какво става дума...
Обиждаш ме с този коментар.
Човекът се интересува от танци и за тях пише! И наистина не става дума само за салса! Но и така да беше - това си е личен блог! Като не ви харесват материалите за танци - не ги четете. Или пък четете ги и изразете негативното си мнение, но не мислите ли, че авторът също има право на мнение, на защита, че дори и да се обиди?
Аз примерно се интересувам от книги и като прочета някоя, пиша за нея в блога си. Това проблем ли е за някого? Или може би съм подставено лице на някое издателство?
А "конкретните" правила ги има най-долу в дясно, ако си направиш труда да погледнеш. Ето и линк към тях.
П.С. Малко е тъжно, че фокусът от публикацията, се разсейва към глупости. И че вече сякаш дружелюбната атмосфера започва да зачезва, благодарение на някои хора, скандиращи до припадък "не на цензурата" и "Комунузмът е мъртъв". Ще те помоля да си оправиш правописа Вампи и тогава да пишеш коментари на моите постинги.. Дружка си ми, но ме боли като не вдяваш и постоянно се палиш сякаш някой ти казва нещо само за да те нарани или обиди и реакцията ти задължително трябва да "на нож".
защото знам основните стъпки на повечето танци и удоволствието да танцуваш!Веднъж ми се случи да избирам любим танц.Избрах тангото,
но в последствие разбрах,че всеки танц е красив за себе си.Разбирам ентусиазма на Тери и не го смятам за дистрибутор на салса школите.
Той е щастлив от това,което прави и му се иска всеки да се докосне до това щастие.Не ви ли се е случвало да ви се иска да споделите щастието си с целия свят?
Красотата, тя не може да се опише. Колкото и думи да имам в речникът си пак са недостатъчни.
Филма не съм го гледал, но обещавам при първа възможност да го видя. Заинтригува ме точно този диалог, който Бандерас води с директорката. А и досега почти всички филми посветени на музиката, които съм гледал са ми харесали. Като започнем от Мръсни танци, минем през Мулен Ружи стигнем до филма за Meat Loaf.
За жалост обаче не съм толкова по танцуването. Не знам това какво говори за мен. Ако в танцуването може да се вкара толкова психологизъм. Предпочитам само да слушам музиката и от време на време да започна да клатя глава или да тактувам с крак ако ми хареса.
А относно психологизма се сещам за бг хората, в които толкова много хора се събират да танцуват заедно. Сещам се за булчинското хоро,в което хората плащат за правото да водят остналите, а точно тогава на хорото има най-много хванали се.
Сещам се и за таците в модерната музика, в която се танцува предимно сам, скачайки и ръкомахайки на едно място, за дискотеките, в които е толкова претъпкано, че хората и да искат нямат място да танцуват където сърцето им ги води.Или пък за танците в които момиче и момче стоят един срещу друг и без да се докосват правят различни движения гледайки се в очите. Това май е тема за цял постинт - за психологизма в различните видове танци.