Прощапулки
Та чух от приятел че това местенце било по- доброто място и ето на търча запъхтян да го видя. По доброто от кое- ще си затрая маскировъчно на това питане. Та ето ме, ходил- бродил, не находил се. Дааа и тука идва сложната част – какво ли се казва на напълно непознати, за да се представиш на 3- 5- 8!? Да, в реалният живот зависи от ситуацията, от- ей хора, аз съм еди си кой –след което следва масово изпонапознаване (от което в повечето пъти нищо не запомням), до- (ако непознатата е от подходящият пол) – невероятна сте в червената си полупрозирна рокля, през която бельото ви така нежно и дискретно прозира! Дали не бихте искали да изпием по едно питие? Бррр чак настръхнах... от спомени... Но по модерните начини май е по трудно. Думите, макар и спретнато изглеждащи, като сервитьори в черни сака и бели ризки (може би и като свраки по жиците готови да отлетят при най малкият шум) ще се преобразуват в спретнат хаос от единици и нули, ще се пльокнат на екрана на някой нищо неподозиращ, невинен четящ. Почти съм сигурен че няма да говорят това което съм им казал и ето на, прък- криворазбраната циливилизация, но не им се сърдя защото ги обичам (думите). Уф, че ми се е отпуснал езикът- като панта на кухненски шкаф. Та с всичко това искам само да кажа:
Здрасти хора, аз съм еди си кой.
Здрасти хора, аз съм еди си кой.
А иначе всеки може да се представи както си иска. Аз например в първия си постинг бях публикувала бисерите на моите ученици.
Пожелавам ти от сърце да изпиташ удоволствие от блогването :)
И между другото разбирам, че не ти липсва точен усет за нещата от живота, както и готино чувство за хумор. А за твоя наистина симпатичен адаш - мога да го открия, стига да поискам, но няма да поема тази инициатива по ред причини... :)
Също така е вярно, че блогът ни не е сайт за запознанства, но така, както на всички места, където се събират хора, не е изключено и тук да възникнат по-близки отношения, като в никакъв случай това не е задължително. Така че - бъди спокоен :)