Прошка или отмъщение!

око за две, зъб за чене!

Добре, но не е ли крайно?  А къде е  възвишеността да простиш?
С поздрав и "боксова ръкавица" !

професоре, толкова съм прощавал, че няма накъде, прощавам за какво ли не, но има едно-две неща, които мога, но не искам да простя, защото са ме засегнали на чест, а такова нещо аз не прощавам!

Честта си е Чест... и там стъпкване няма!
 А кои според теб са по-отмъстителни - мъжете или жените?

жените са по-злобни, в смисъл по-често можеш да видиш жена да злобее, мъж като се ядоса и го избива на агресия - по-бързо се палим, но пък сме и по-затворени и вътрешният гняв е по-продължителен, докато жените си изплачат мъката на някое рамо и им олеква на душите:) Може би и затова в анкетата са установили, че мъжете по-често отмъщават.
Аз по-принцип много рядко отмъщавам, обикновено наказвам - т.е. ако не го свърша на момента, после просто не ми се занимава, някак си смятам, че е малко недостойно - да съм действал, когато му е било времето, после си е чиста злоба и някакси на мен лично не ми отива. Е, както казах има едно-две неща, които смятам за непростими и с времето ще си изплатя дълговете с лихвите, просто чакам да ми падне удобен случай (не го търся аз, пак защото смятам, че ми е под достойнството), просто все още смятам, че от време на време в тоя свят има справедливост, просто трябва да я дочакаш и като видиш, че се задава да бутнеш едно рамо.
Колкото до съжалението - съжалявал съм, че не съм действал, но не и затова, че съм дал възмездие някому. Съжалявал съм и че съм наранявал други хора покрай това от време на време - съвсем случайно и не предумишлено, но в такива случаи обикновено намирам начин да изкупя вината си.

...много гот го  казваш за справедливостта  и.... рамото!  Ама все я чакаме, а тя като дойде.. сме или с гръб  или нагоре с краката.. и как да й подадем рамо в тази поза?  И тя  вземе, че ни подмине...!
   А за жените, да, те са по-злобни,  но нали са нежния пол... трябва да им прощаваме! Въпреки че има и такива к.......и (кучки, де), че не знам кое понапред да им простиш!
 КАкто и при мъжете,  впрочем,  - ангел до ангел, наредени в редичка и сите пърхат с крилца!
  С поздрав и в очакване на справедливостта!

дано по-скоро да дойде, да не би да ни се изчака чакалото и да стане като в приказката с неволята...

и да, с последния си коментар визирам най-вече ченгетата, политиците и претакованата ни съдебна система

не съм го чувал този творец, но много се съмнявам, че може да има по-точно определение от това стихотворение (баси и рима се получи:))

Аз не съм отмъстителна. Тоест, кроя разни лоши неща на хора, които са ме наранили по един или друг начин, но никога не стигам до реално отмъщение. В един момент спирам да се тормозя и решавам, че в един момент така или иначе ще им се върне по един или друг начин.

опа! заради номадския си живот напоследък, съм пропуснала дебата за "половите" отмъщения:)))) @professor, що за безсмислен въпрос сте задали?! може ли изобщо да се сравняват мъже и жени?!
а за отмъщенията и прошките/игнорирам пола!/ - има една поговорка/градски фолклор, ако не се лъжа/: "никога не е късно да направиш на мръсника мръсно, колкото по-късно, толкова по-мръсно." - кой каквото може, някои отмъщават, други прощават... аз продължавам да се опитвам да прощавам:)

@Арлина     ...ами всички сме хора, човеци, нали?.... 
    Ако сравнявах амеба със слон,  тогава, може би, би било странно!
    А това за мръсното, по-мръсното  и най-мръсното пак човек го е измислил  - мъж или жена, познайте и кажете вие!
    С поздрав и съдебна везна!

един приятел преди време си беше сложил като подпис: (не го разбирайте погрешно, всъщност той си беше и си е добро дете:))
"Да направиш добро на някого би ти струвало същото усилие, както и да му направиш номер, но моралното удовлетворение при второто е много по-голямо"

обаче най-злобното нещо, на което можеш да попаднеш, (надявам се, че не съм го казал по-нагоре, мързи ме да ровя) е незадоволена жена:)

   Без коментар от моя страна!

Аз се старая да игнорирам. Когато някой целенасочено ти твори зло с плам и злост, дни, седмици, месеци, години наред..., наистина е изкуство да му простиш с душа и сърце. Та, аз гледам да игнорирам и да не позволявам на гадни мисли да обсебват душата ми.

Има много стара поговорка по света (поне на няколко езици я има, в различни варианти, но един смисъл): "НЯМА ДОБРО НЕНАКАЗАНО.."

Като че ли доброто винаги си го отнася - не знам защо е така. Грозна работа. Ама игнор - и това е.... Няма да си пълним душата с грозота, я!