Пропуснати смърти
1.
В яслата имахме двуметрова пързалка. Едното и перило беше изкъртено. Не знам защо реших да се облегна точно на виртуалното перило. Паднах от два метра на челото си, само леко се ожулих, неудобно ми беше да плача че имаше девойки, а така ми се цивреше.
2.
Изпих по погрешка шишенце спирт. Малко бой и много промивки всичко оправиха.
3.
На шест годишна възраст скочих от тролей. Беше лято и тролеите караха с отворени врати. Тогава разбрах и уважих труда на филмовите каскадьори, хич не им е леко на клетите, да знаете. Дълго време ме болеше като дишах но важното е но важното е че дишах.
4.
Блъсна ме бяла Лада, шофирана от руса жена. Ясно си спомням и до днес мириса на прах и сгорещен от жегите асфалт. Една нощ в Пирогов с кома и комоцио, слава богу събудих се.
5.
На туристически преход в Стара планина, в пети клас реших да катеря една доста висока скала. Сега като се сетя за това направо настръхвам. Може би за две секунди се отделих от скалата. Не знам какъв гърч направих но успях да се залепя отново на нея. Когато погледнах надолу дърветата под мен бяха малки, като клечки за зъби. Дадох си ясно сметка че ако падна, ще умра съвсем истински, а не на ужким. Че нито съм вързан с въже нито ще падна на меко. Но скалата изкачих, винаги съм имал инат за сметка на акъл.
6.
Под тази точка обобщавам разните побоища от училище за които не ми се конкретизира. Помня, че и с нож ме нападнаха веднъж, добре че тренирах джудо та ги научих на уважение.
7.
Доживях и до казармата. Там един идиот за малко да ме застреля докато си чистеше автомата.... Стреляха по мен докато бях на пост, но куршумът мина на поне два метра от мен. Слава богу, уволних се жив и здрав.
8.
И станах пещерняк. Разпрах си крака от външната страна, докато пусках тролей между две дървета, Паднах от4-5 метра и нищо нямаше да ми има, ко не беше ено малко клонче което ме е закачило докато падам. Видях го защото на него висеше парченце мастна тъкан. Моите хора които бяха на десетина минути пеша от мен така и не дойдоха да видят кво ми има (мислели че някакъв пиян просто си вика (там такива имаше много). След повече от половин час разбрах че никой няма да дойде. Реших че съм твърде млад за да мра. Събрах си „карантията” в двайсет и четири сантиметровата рана и се дотътрих до тях. Младежите хукнаха около язовира за помощ. Девойките ми спряха кръвотечението явно по единствения познат за тях начин- с два течни аналгина, осем витамин Ц-та и една дамска превръзка (тогава още бяха без крилца) на раната:) Помня, че разказвах вицове на девойката която беше останала да ме пази и по е до време, като млъкнах тя ми вика- Сечко, говори ми моля те глупости, тогава знам че си добре:) Прекараха ме с гребна лодка през язовира. На бента чакаше линейка. Докторът беше майстор шивач, направи ме като нов, по- добър от предишният. Каза ми че съм извадил невероятен късмет, на половин сантиметър от прореза имало артерия, която ако била засегната.....
9.
Падането ми в Голяма Балабанова. Докато показвах за трети път на един пич как да слезе, скалата под крака ми (глина с пясък) се строши. Летях 4-5 метра в ждрело издълбано от реката, докато се опитвах с ръце и крака да се задържа по первазите и камините. Добре че имаше река от долу че като видях какви огромни сталактити има от горе си представих какви сталагмити би имало от долу... Доста над мен десетина човека ме осветяваха с челниците си като на хирургическа маса. Беше създадена и организирана, нужната за кризисни ситуации паника. Първите ми думи бяха- "Жив съм! Не правете като мен!" Това май разтовари напрежението даже чух смях.
10.
"Малка Балабанова". Едно класическо изтърсване по врат. Секнах го.
11.
"Дълбоката". Заседнах във вертикален тесняк (много тясна част от пещерата) с едната ръка до тялото. Безпомощна ситуация. Спасиха ме Симо и Милена които проникваха с мен. Още съм им благодарен. Симо успя да ме измъкне (тогава бях 74кг.) като тапа от бутилка. Сега си мисля че ако бях сам сигурно щях да се измъкна щото неволята учи. Но слава богу не бях сам.
12.
Тук слагам 9-10 по – дребни и незначителни случки свързани с пещерите от които надали щях да умра.
13.
Една изключително отвратителна случка в която едвам отървах една девойка от.... но за нея изобщо не ми се говори, не ми се спомня даже
14.
На петнадесет етажен блок в Сланина, малко преди да се пусна на отвеса установявам че самохватът ми е отворен а десондьорът ми не е закопчан. Щеше да бъде много бързо спускане.
15.
На седемнадесет етажен блок в младост изпих една бира- първата и последната. От тогава никога не си позволявам да пия на работа па ако ще и бира. Тръгнах да слизам и установявам, че едната лента на работният стол не е хваната в майона... –Нищо – казвам си -нали щях да увисна на осигурителният стол. Поглеждайки надолу установявам че и него не съм го вързал. Брееей по тези моите уши не останаха места за обици....
16.
На същият блок, колегата ми крещи от горе- Сечко, слизай веднага!
Когато се качих на покрива и си издърпах въжето, то беше проядено до половината от някаква гадна ламаринка. Колегата за втори път ми спаси живота (първият, той ме прекара с гребната лодка през язовира). Още си пазя някъде това парче от претритото въже май.
17.
Дръжката на една бака се скъса, докато един общак ми я спускаше. Беше пълна с таракол (17-19кг.) Видях я в последният момент и успях да отскоча. Удари ме по рамото, а летеше към главата ми. Тогава се замислих защо всъщност никога не ползвам каска, то не че би помогнало, но....
18.
На един осем етажен блок, докато съм минавал ръба, въжето ми се закачило за ламарината по краищата (тя е доста дебела и яка ламарина) и останали свободни отзад 3-4 м. въже. Вися си аз работя си спокойно, охлабил съм с голяма аванс осигурителното въже за да не ме отклонява. По едно време политам надолу. Само машината ми е вързана за мен. За капак това става над вход във който има офиси- хора щъкащи бол. Баката, като по лека от мен, се обръща и по главата на общака ми и хората започват да валят чукове, секачи, накладни глави, бургии, дюбели и каквото още ми е хрумнало да сложа вътре. След 4-5м. Въжето се опъва и аз си казвам- Аааа може би няма да се мре днес...
19.
Животът ме е научил че да разчиташ на това, че другите монтажници са си свършили работата, може да ти коства живота. След цял един работен ден, качвайки се на покрива, установих че и двете ми въжета почти са минали под един комин и за малко да се измъкнат от долу. Колегите които са слагали комините, просто са ги цопнали с крана на местата им, без бетониране, без заварки! Ужас, изтръпнах! От тогава, първата ми работа като се кача на покрив е да ритам комините. По- добре да падне комина и да се чудя как да го вдигна, отколкото да падна аз и да се чудя как да възкръсна.
Бреееей, ама аз така ако продължавам да си пиша, май ще стигна до 36-37 а вече е почти сутрин. Бе явно съм черно трудно произносимо нещо за което хората казват че не се губи а и вярвам, че Бог ме пази. Е, не смятам да си насилвам късмета де. Това са все кризисни ситуации, независещи от представяните обстоятелства. Надявам се че четивото ми ви е било приятно:)
С уважение, от все още живия: Сечко
В яслата имахме двуметрова пързалка. Едното и перило беше изкъртено. Не знам защо реших да се облегна точно на виртуалното перило. Паднах от два метра на челото си, само леко се ожулих, неудобно ми беше да плача че имаше девойки, а така ми се цивреше.
2.
Изпих по погрешка шишенце спирт. Малко бой и много промивки всичко оправиха.
3.
На шест годишна възраст скочих от тролей. Беше лято и тролеите караха с отворени врати. Тогава разбрах и уважих труда на филмовите каскадьори, хич не им е леко на клетите, да знаете. Дълго време ме болеше като дишах но важното е но важното е че дишах.
4.
Блъсна ме бяла Лада, шофирана от руса жена. Ясно си спомням и до днес мириса на прах и сгорещен от жегите асфалт. Една нощ в Пирогов с кома и комоцио, слава богу събудих се.
5.
На туристически преход в Стара планина, в пети клас реших да катеря една доста висока скала. Сега като се сетя за това направо настръхвам. Може би за две секунди се отделих от скалата. Не знам какъв гърч направих но успях да се залепя отново на нея. Когато погледнах надолу дърветата под мен бяха малки, като клечки за зъби. Дадох си ясно сметка че ако падна, ще умра съвсем истински, а не на ужким. Че нито съм вързан с въже нито ще падна на меко. Но скалата изкачих, винаги съм имал инат за сметка на акъл.
6.
Под тази точка обобщавам разните побоища от училище за които не ми се конкретизира. Помня, че и с нож ме нападнаха веднъж, добре че тренирах джудо та ги научих на уважение.
7.
Доживях и до казармата. Там един идиот за малко да ме застреля докато си чистеше автомата.... Стреляха по мен докато бях на пост, но куршумът мина на поне два метра от мен. Слава богу, уволних се жив и здрав.
8.
И станах пещерняк. Разпрах си крака от външната страна, докато пусках тролей между две дървета, Паднах от4-5 метра и нищо нямаше да ми има, ко не беше ено малко клонче което ме е закачило докато падам. Видях го защото на него висеше парченце мастна тъкан. Моите хора които бяха на десетина минути пеша от мен така и не дойдоха да видят кво ми има (мислели че някакъв пиян просто си вика (там такива имаше много). След повече от половин час разбрах че никой няма да дойде. Реших че съм твърде млад за да мра. Събрах си „карантията” в двайсет и четири сантиметровата рана и се дотътрих до тях. Младежите хукнаха около язовира за помощ. Девойките ми спряха кръвотечението явно по единствения познат за тях начин- с два течни аналгина, осем витамин Ц-та и една дамска превръзка (тогава още бяха без крилца) на раната:) Помня, че разказвах вицове на девойката която беше останала да ме пази и по е до време, като млъкнах тя ми вика- Сечко, говори ми моля те глупости, тогава знам че си добре:) Прекараха ме с гребна лодка през язовира. На бента чакаше линейка. Докторът беше майстор шивач, направи ме като нов, по- добър от предишният. Каза ми че съм извадил невероятен късмет, на половин сантиметър от прореза имало артерия, която ако била засегната.....
9.
Падането ми в Голяма Балабанова. Докато показвах за трети път на един пич как да слезе, скалата под крака ми (глина с пясък) се строши. Летях 4-5 метра в ждрело издълбано от реката, докато се опитвах с ръце и крака да се задържа по первазите и камините. Добре че имаше река от долу че като видях какви огромни сталактити има от горе си представих какви сталагмити би имало от долу... Доста над мен десетина човека ме осветяваха с челниците си като на хирургическа маса. Беше създадена и организирана, нужната за кризисни ситуации паника. Първите ми думи бяха- "Жив съм! Не правете като мен!" Това май разтовари напрежението даже чух смях.
10.
"Малка Балабанова". Едно класическо изтърсване по врат. Секнах го.
11.
"Дълбоката". Заседнах във вертикален тесняк (много тясна част от пещерата) с едната ръка до тялото. Безпомощна ситуация. Спасиха ме Симо и Милена които проникваха с мен. Още съм им благодарен. Симо успя да ме измъкне (тогава бях 74кг.) като тапа от бутилка. Сега си мисля че ако бях сам сигурно щях да се измъкна щото неволята учи. Но слава богу не бях сам.
12.
Тук слагам 9-10 по – дребни и незначителни случки свързани с пещерите от които надали щях да умра.
13.
Една изключително отвратителна случка в която едвам отървах една девойка от.... но за нея изобщо не ми се говори, не ми се спомня даже
14.
На петнадесет етажен блок в Сланина, малко преди да се пусна на отвеса установявам че самохватът ми е отворен а десондьорът ми не е закопчан. Щеше да бъде много бързо спускане.
15.
На седемнадесет етажен блок в младост изпих една бира- първата и последната. От тогава никога не си позволявам да пия на работа па ако ще и бира. Тръгнах да слизам и установявам, че едната лента на работният стол не е хваната в майона... –Нищо – казвам си -нали щях да увисна на осигурителният стол. Поглеждайки надолу установявам че и него не съм го вързал. Брееей по тези моите уши не останаха места за обици....
16.
На същият блок, колегата ми крещи от горе- Сечко, слизай веднага!
Когато се качих на покрива и си издърпах въжето, то беше проядено до половината от някаква гадна ламаринка. Колегата за втори път ми спаси живота (първият, той ме прекара с гребната лодка през язовира). Още си пазя някъде това парче от претритото въже май.
17.
Дръжката на една бака се скъса, докато един общак ми я спускаше. Беше пълна с таракол (17-19кг.) Видях я в последният момент и успях да отскоча. Удари ме по рамото, а летеше към главата ми. Тогава се замислих защо всъщност никога не ползвам каска, то не че би помогнало, но....
18.
На един осем етажен блок, докато съм минавал ръба, въжето ми се закачило за ламарината по краищата (тя е доста дебела и яка ламарина) и останали свободни отзад 3-4 м. въже. Вися си аз работя си спокойно, охлабил съм с голяма аванс осигурителното въже за да не ме отклонява. По едно време политам надолу. Само машината ми е вързана за мен. За капак това става над вход във който има офиси- хора щъкащи бол. Баката, като по лека от мен, се обръща и по главата на общака ми и хората започват да валят чукове, секачи, накладни глави, бургии, дюбели и каквото още ми е хрумнало да сложа вътре. След 4-5м. Въжето се опъва и аз си казвам- Аааа може би няма да се мре днес...
19.
Животът ме е научил че да разчиташ на това, че другите монтажници са си свършили работата, може да ти коства живота. След цял един работен ден, качвайки се на покрива, установих че и двете ми въжета почти са минали под един комин и за малко да се измъкнат от долу. Колегите които са слагали комините, просто са ги цопнали с крана на местата им, без бетониране, без заварки! Ужас, изтръпнах! От тогава, първата ми работа като се кача на покрив е да ритам комините. По- добре да падне комина и да се чудя как да го вдигна, отколкото да падна аз и да се чудя как да възкръсна.
Бреееей, ама аз така ако продължавам да си пиша, май ще стигна до 36-37 а вече е почти сутрин. Бе явно съм черно трудно произносимо нещо за което хората казват че не се губи а и вярвам, че Бог ме пази. Е, не смятам да си насилвам късмета де. Това са все кризисни ситуации, независещи от представяните обстоятелства. Надявам се че четивото ми ви е било приятно:)
С уважение, от все още живия: Сечко
Да ти призная, хем ме развесели, тъй като си описал доста колоритно неволите си, хем ме хвърли в размисъл, хем изтръпнах на няколко пъти, като си помисля какво е можело да ти се случи... Да му се не види и въображението, което имам - въпреки, че се радвам да го притежавам, понякога ми играе лоши шеги...
Мога да кажа много неща по тези случаи, но ще се въздържа. Ще добавя само - краката на пещерняците са кухи - не само за бира и други вкусотии (знам го от собствен опит). Но не прекалявай нито с бирата, нито със смелостта - разумът преди всичко! :)
Иначе, радвам се, че си оцелял след всичките тези инциденти! По-внимателно друг път :)