МАЛКО СЛЕД НЕДЕЛЯ

Исках да пусна този пост в неделя, ама чак сега ми остана време.

В неделя сутринта закарах Маргето в Люлин. Мислех като се връна да сядам, защото си бях взел много домашно. Останало ми беше и от събота. А и едно особено настроение имах. Снегът вече се топеше, топличко, почти пролет. Е, попрепсувах покрай дупките по околовръстното - там го докарвам и на премиери и на градоначалници, ама то си е в реда на нещата. Та влизаме в микрорайона и настроението нещо почва да ми бяга. Минаваме покрай казаните за боклук. Те празни. А снега като се стопил, около тях пейзажът е като сметището на Суходол. Смрад. Маргето ме усети. Тя живее в 12 етажен вход и едва успява понякога да ги организира за елементарни неща.

Карам обратно към къщи, ама нещо набирам. За тая мърсотия нито Станишев нито Бойко са ни виновни, мисля си.

Прибрах се в къщи, ама нямам настроение нито за договори, нито за реклама. По едно време взех найлоновите ръкавици, облякох якето и излязох. Боклучийската кола тамън пред нас. Гледам циганите настойчиво. Като ги гледаш, изсипват кофата в камиона. Ако не те видят, вземат само едно пликче, мятат го, подсвиркват и камионът тръгва. Излязох пред нас и започнах да събирам боклучаците от тротоара. Трудно е да се каже тротоар, защото тежките камиони от строежите са взели отношение по въпроса, ама поне очертанията стоят.

Излиза и комшията бай Киро. "Как си", вика ми. "Току що се карах с Гана." Имаме си една комшийка дето си изхвърля боклука в мойта кофа, въпреки че живее на 200 метра от нас. Не за друго, ама да не си пълни нейната. Един път я питах що го прави тоя номер, а та ми отвърна звучно: "Простак". Та говорим си с бай Киро и си събираме боклуците. Гледам комшията от среща и той излезе с един дълъг шиш. И той събира. Настъпи веселба.

По едно време иде Рашо. Той малко попийва и колкото пъти ме види на двора ми показва некролога на баща си от преди пет години на стълба, казва ми колко тъгува и накрая ми иска един лев на заем. Тоя път същия номер. Викам му "ще ти дам пет лева, ако ми помогнеш да почистим заедно празното място до нас." Изкарахме и количката. Свършихме работа, а после всички седнахме в гаража на Данчо. Той има една специална скаричка. Та малко наденица, малко винце и стана екстра. Ей такива работи. Чистиш двора, май си чистиш и душата. Сега може пак да вали сняг та всичко да се белне.