Продължението
Пак си говорих с оня зловещия дето ми звънеше предната вечер...
Само дето се оказа , че не е толкова зловещ. Оказа се обикновен простак. Младо, енергично, тъпо гъзарче. На име Кристиан. Което живее в Надежда, София... Но всичко по реда си !
Преди няколко дни баща ми решил да звънне на неговият номер (който предварително му бях дала). Започнал да го бъзика (баща ми - оня) и да му вика "Абе Гошо, ти кога ще ми върнеш парите бе нещастник!" и т.н. (тук е мястото на отбележа, че баща ми е голям зевзек и има навика да се шегува с непознати хора) На което онова леке влязло в тон и почнало да говори с много сериозен шопски диалект : " Ама че ти ги върнеме бе, нема да се плашиш бе , бате ..." ... Погаврил се още малко баща ми и доволен затворил.Вечерта ми разказа случката, като каза ,че според него младежът е от София (от онези софиянци говорещи с типичен шопски диалект - no offence за присъстващите софиянци!)
Довършил-недовършил историята, онзи пак ми звъни! Най-нагло!
Вдигам аз и този път той беше решил да говори. О, йе.
И ми вика:
- Здравей, Ани!
- Ми здрасти - викам му аз - ама не съм Ани.
- Аре бе! - изненадА се той (тук ударението е на А!:) - Епа да немаме нещо грешка бе?
- Епа де да знам - ядосах се аз. - Щом не съм Ани, ше трябва да имате. А може ли да знам кой се обажда?
- Кристиан съм бе! - услужливо обясни той. - Кристиан от Надежда.
Е тва е, викам си, щом си каза името едва ли е някой сериен убиец!
- Ок - казвам му - разбрахме се вече - имаш грешка. Сега да затваряме вече,а ?
- Епа защо? - учуди се той. - Аз искам да си говориме с тебе.
- Е , аз пък не искам. - уточних.
- Ти откъде си? - продължи упорито той.
- От Каспичан - заядох се аз.
- И хубава ли си? - наивно продължи той без да улови сарказма ми.
- Не.Грозна съм. Ниска, дебела, с криви крака и пъпки.
- Аааа , лъжеш ме нещооо ! - зарадва се той. - Които викат че са грозни, винаги излизат много убави !
- Аз нема да изляза - отприщих се аз. - Много съм зле. Имам крив, пъпчив нос, двойна брадичка, косата ми е рядка и къса, брадавици и бенки - навсякъде! Освен това съм на 34 години, омъжена и с 3 деца. Искаш ли да си поговориш с мъжа ми? - и съответно подадох GSM-а си на баща ми, който се напикаваше от смях отстрани. Той го взе, пое си дъх с усилие и със сравнително спокоен глас каза в слушалката:
- Абе Гошо, ти кога ще ми върнеш парите бе , нещастник !!!
Останалото е история 
Серенити, първо да ти кажа, много се радвам, че се е оказал безобиден :)) А и баща ти страшна работа е свършил, след като и ти си казала на Кристиян, че си женена с 3 деца :))
Неизвестното плаши. А този вече не е неизвестен. Не мисля, че повече ще ти се обади :))
Уфф! Отдъхнах си!
Браво на вас ...
хахахаха
Браво на татко ти!
А Гошо да си му върне парите, че да не обърнем дебелия край!!!!!
П.П. Трудно ли се гледат три деца в тия гладни години?
Хахах :)
Слава Богу ги нямам (все още) но един ден съм решила да имам наистина повече от 2 деца - голяма вероятност е да са три :) Сигурно затова като изпадна в подобна ситуация изтърсвам винаги нещо такова :) :) :)