Посветено на хората, от които се научих да съм...

Замислям се ипитам.

Аз питам, без даспра.

И питам безутеха.

Аз чакам и се уча

да съм търпеливаи въпреки това активна.

Желая, обичамстрастно и силно.

Желая, обичам скопнеж чак до болка.

Желая, обичам итърся с надежда

в тая беснотия данамеря утеха.

Утеха, не клеткас железни решетки.

Утеха, но неовчедушна нагласа.

Утеха, която сблагост и нежност

надежда и вяра мидава -

търпение,твърдост и сила.

Не каменна сила,не великанска.

И не твърдост долудост.

А сила итвърдост, които помагат

да не се превърнавав фанатичен убиец.

Твърдост и сила,с които да виждам

и туй, което неми допада.

И да приемам, безда се примирявам,

да следвам, безпо пътя си да унищожавам,

да чувам, без даотричам,

да казвам, без дасе налагам.

Замислям се ипитам,

защото искам...

Искам да чувам ивиждам,

за да помагам итворя...

Нека бъда отполза