Помощ, ексхибиционисти!
За егоцентризма, порасналите и поведението...
Има нещо, което не разбирам. Уж повечето хора са конструктивни, отворени към диалог и промени, комуникативни. Ама май не. Даааа, по-лесно е наистина да се обяви болестта за нелечима, отколкото да се признае, че човекът не знае как да го направи. Май собственият егоцентризъм надделява. Та думата ми е за следното: има някакъв проблем. Много по-лесно е засегнатата страна да се разбере със засягащата я страна. Наистина, има случаи, когато попадаш на дървени глави и не се получава. Но с повече усилия и със споделени претенции на подходящо място, се получава. Ама да занимаваш целия свят със собственото си Аз, да вдигаш постоянен шум като петел сутрин на стобора, колко си неразбран и постоянно да искаш да ти избършат носа, ами не уважавам такава позиция, не смятам, че такова поведение е мъжко. А уж отдавна сме пораснали хора и не се държим за полата на мама. На мен обаче са ми нужни доказателства, че това е така, защото напоследък виждам точно обратното.
Има нещо, което не разбирам. Уж повечето хора са конструктивни, отворени към диалог и промени, комуникативни. Ама май не. Даааа, по-лесно е наистина да се обяви болестта за нелечима, отколкото да се признае, че човекът не знае как да го направи. Май собственият егоцентризъм надделява. Та думата ми е за следното: има някакъв проблем. Много по-лесно е засегнатата страна да се разбере със засягащата я страна. Наистина, има случаи, когато попадаш на дървени глави и не се получава. Но с повече усилия и със споделени претенции на подходящо място, се получава. Ама да занимаваш целия свят със собственото си Аз, да вдигаш постоянен шум като петел сутрин на стобора, колко си неразбран и постоянно да искаш да ти избършат носа, ами не уважавам такава позиция, не смятам, че такова поведение е мъжко. А уж отдавна сме пораснали хора и не се държим за полата на мама. На мен обаче са ми нужни доказателства, че това е така, защото напоследък виждам точно обратното.
Точно нищо не разбирам от правенето на поезия. Без никакво затруднение разбрах хода на "дискусията". Най-вероятно защото работя с високоемоционални млади хора с множество таланти и още недоразвити умения, които настойчиво търсят признание и окуражаване. Именно признание, а не мнение (което може да е и отрицателно).
Не виждам никъде администраторът на "Поезия" да е направил грешка.
Какъв е смисълът на една съвършено доброволно създадена общност със съвършено идеална цел, ако тя не може да свърже членовете си с определен стил и начин на общуване? И ако не може да НЕ се съгласи да приеме член който не разпознава като свой, защото той не желае да се съобрази с общонстта по най-основня принцип - изисква към себе си отношение, каквото не дава на останалите в общността?
РУСCКИЙ АНЕКДОТ:
Идёт бабушка по улице! И, вдруг, как закричит : "Помогите, помогите, изнасилуют! На помощь! "
Подбегает к ней милиционер, смотрит никого кругом нету!
" Зачем кричиш, бабушка? Ведь ты одна! Никто тебя не трогает!"
" Е-ех, милый, проходила я как-то раз мимо , давно это было, но всё равно - приятно вспомнить молодость, приятно... :-)))
Имате ли нужда от превод, с удоволствие ще ви го предоставя, ама мисля, че е ясно...Но, ако все пак...?
Да се посмеем заедно, момичета! Виждам, че знаете руски! Ето пак поезия, но... шуточная! Читаем с улыбкой, пожалуйста!
Друзья
Ночью ты кричиш сильней
Ты кричишь, ты кричишь
Пожелтела в окне луна
Наши встречи, простишь
Превращаются в полный бедлам
Ты не в силах устать
Ты не в силах владеть собой
Ты доставила это мне
И царапаешь спину рукой
Быстрей
Ты мой командир
Наделаем пузырей
Так чтоб хватило
Ты на меня как бы
Сильно весь день кричала,
Но ночью ты кричишь сильней
Все же ночью ты кричишь сильней
Твой подавленный стон
Ты закатываешь глаза
Ты сама робкий фон
А всего минут десять назад
Своей властной рукой
Ты могла указать на дверь
Что случилось теперь с тобой?
Пробудился нечаянно зверь
Быстрей
Ты мой командир
Наделаем пузырей
Так чтоб хватило
Ты на меня как бы
Сильно весь день кричала,
Но ночью ты кричишь сильней
Знаешь ночью ты кричишь сильней
И next day, и next day
При подругах ты встретишь так
Будешь важно строга
Я сперва покраснею как рак
В тебе хитрость мешок
Будет трудно ведь побороть
Но ты справишься, что бы все
Повторить этим вечером вновь
Быстрей
Ты мой командир
Наделаем пузырей
Так чтоб хватило
Ты на меня как бы
Сильно весь день кричала,
Но ночью ты кричишь сильней
Все же ночью ты кричишь сильней!
....и понеже сме на вицове днес, и за да не ме обвините в русизъм, сексизъм и още някои други -изми, да добавим и един анимализъм:-), този път на български:
Слонът танцува с мухата. - Ох, много се извинявам, май ви настъпих, мадам?
След малко: - Ама защо не ми говорите вече? Обидихте ли се?
Keep smiling! )))
А по темата - администраторът коли и беси. Това е негово право и задължение.
Недоволните могат да намерят изява и на други места, ако са изхвърлени. Интернет е като автобус, винаги има място за още един.
@ Мейки, благодаря.
@ Професоре, наистина не си по темата. Но ти оставям коментарите.
@ МарияД, това за Ignore го знаем и го ползваме. Когато човекът обаче е твърде нахален, не се получава, :))
@ Благодаря на всички. И на разпозналите се също. Виждам, че има такива. Това е търсеното от мен доказателство. ;-D
Професор, моите уважения, но какво точно значи това? Може ли едно такова обвинение да се изстрелва в публичното пространство? И защо? Не е ли целта на всички простотиите в бглог да спрат? Докога ще се захващаме за откъслечни реплики, ще се стреляме в коментари и ще се взема нечия ничия страна. Страната може да бъде само една - МИР в блога. Помолих да се спрем - не би. Каква е целта? - в бглог трябва да може да пише всеки и да се чувства комфортно в него. Но човек трябва да има и малко автоспирачки. Не може винаги да иска да е в центъра на вниманието и с цената на всичко да се домогва до това.
Не ми харесва, не го одобрявам, не го подкрепям. Не принадлежа към ничий лагер, уважавам всички, които съм приела за приятели, още повече уважавам всички потребители и съм готова да разпердушиня всеки, който ми пречи да го правя.