Поздрави от Колорадските бръмбари!

Поздрави и целувки от колорадските бръмбари! Вчера докоснах лаптопа си за пръв път от дни насам - почти девствено усещане, обаче няма как... Трябва да се свършат ред неща, а Жорко иска веднага да заработи на пълни обороти, все едно си е вкъщи.... За 4 дни успяхме да проболедуваме гаден лепкав самолетен вирус с всички екстри, да запишем Калоян на училище, той да отиде на училище, пак да се разболее, да учи аритметична прогресия и Менделеева таблица на английски (при положение, че миналата година е бил "чавдарче" в 4-ти клас, а сега тук е 6-ти и нещо петият му се губи, ама много...), да подадем документите за соц.осигуровки и за шоф.книжки, плюс едно теоретично изпитче, тип листовка, така за загрявка-петминутка, но с въпросчета специфично за закона по пътища в Колорадо и всичките им там жълти, червени и сини светлинки, които присверцват, плюс какво е "еди каква си зона" и колко фута преди престрояване сменяш лентите и колко ярда преди сигнализиран участък се обесваш...

Плюс мрънкане, пазаруване, някой и друг сопол за акцент, isosceles, scalene and obtuse triangles (мамка им и терминчетата!), удържане на фронта в случаи като:"Мамо, гледай к'ва супер играчка на 1/3 от цената в БГ. Да си я взема ли? Ама защо? Ама тя е толкова евтина...", кашлици, температура, хоп сополче, мъж, който върви с blootooth в ухото и си говори сам, огромен гаден местен джип Шеви Тахо, с 8 седалки, който не потегля, когато даваш газ, а около 10 сек. по-късно, защото е с ретард-функция вероятно (а нов, на една годинка - вервайте ми!), а ние обожаваме тойотите, но к'во от това...  И много галони, фунтове, футове, инчове, ярдове плюс тишина и ред. Малко ми идва в повече... Липсват ми джигитите. И газ до дупка, и слаломче по пловдивските булеварди. И като видиш пешеходец, скок отгоре!

Ще пиша пак, но сега се "потапям" поради необходимостта да го направя... А ако съм ви метнала виртуално някое сополче - не се сърдете, детско е, почти неупотребявано...