По-добре ли возят шофьорите от софийския градски транспорт?
Отива си 2007ма. Бурна година, определено. Година, която щеше да е "първата година от еврочленството". Ако не беше "годината на учителската стачка". И на неслучилата се шофьорска стачка, която предизвика учителската.
За нея и ще ми е думата - за неслучилата се шофьорска стачка и за случилото се неимоверно увеличение на шофьорските заплати.
Неотдавна в Университета научих за т.нар. efficiency wages(най-близък превод: "заплати, водещи, до по-висока ефективност"), с които батко Хенри Форд навремето стимулирал работниците си да работят като изоглавени. Плащал им много повече, отколкото в други фабрики за същия труд и хората се тълпяли да работят при него. А тия, дето вътре от фабриката гледат как се тълпят отпред, си скъсват да не ви казвам кое от работа, за да си запазят работното място.
Та сериозно стои въпросът - увеличените шофьорски заплати efficiency wages ли са? Самото получаване на толкова много пари стимулира ли шофьорите да работят по-добре? В еврейски стил, ще отговоря на въпроса с въпрос. Дори с няколко въпроса.
Ако шофьорите вече достатъчно харесват работата заради многото пари, защо все още по прозорците на автобусите градският транспорт обявява, че има свободни места? Защо няма опашки от хора, изпопребиващи се да бъдат автобусни шофьори?
Някой да е забелязал шофьорите да газят, псуват, смазват между вратите, подминават на спирките или прецакват по друг начин пътниците по-малко отпреди, защото сега имат по-високи заплати?
Имам и отговори на въпросите, разбира се. Защо никой не се блъска да става шофьор в градския транспорт? Защото може заплатите им да им стигат да живеят прилично, може да са по-високи от тези на научните работници в БАН, но са по-ниски от тези на колегите им от международния транспорт например, или от тези на тираджиите. Т.е. това не е работата на живота им и те могат да си позволят да работят през пръсти.
По-добре ли возят шофьорите? Накратко - не. Аргументи сами можете да си дадете.
И какво ни остава накрая освен горчивия извод, че обществото е платило и плаща немалко пари на вятъра, за да получава все така некачествената услуга градски транспорт? Това, което ни остава, разбира се, е да потърсим решението. А то в случая се нарича контрол на качеството на работата. И се извършва не от друг, а от работодателя - Столична община.
Така че, бат Бойко, почвай да късаш време от фитнеса и се позанимавай малко с истинските проблеми на столичния град!
За нея и ще ми е думата - за неслучилата се шофьорска стачка и за случилото се неимоверно увеличение на шофьорските заплати.
Неотдавна в Университета научих за т.нар. efficiency wages(най-близък превод: "заплати, водещи, до по-висока ефективност"), с които батко Хенри Форд навремето стимулирал работниците си да работят като изоглавени. Плащал им много повече, отколкото в други фабрики за същия труд и хората се тълпяли да работят при него. А тия, дето вътре от фабриката гледат как се тълпят отпред, си скъсват да не ви казвам кое от работа, за да си запазят работното място.
Та сериозно стои въпросът - увеличените шофьорски заплати efficiency wages ли са? Самото получаване на толкова много пари стимулира ли шофьорите да работят по-добре? В еврейски стил, ще отговоря на въпроса с въпрос. Дори с няколко въпроса.
Ако шофьорите вече достатъчно харесват работата заради многото пари, защо все още по прозорците на автобусите градският транспорт обявява, че има свободни места? Защо няма опашки от хора, изпопребиващи се да бъдат автобусни шофьори?
Някой да е забелязал шофьорите да газят, псуват, смазват между вратите, подминават на спирките или прецакват по друг начин пътниците по-малко отпреди, защото сега имат по-високи заплати?
Имам и отговори на въпросите, разбира се. Защо никой не се блъска да става шофьор в градския транспорт? Защото може заплатите им да им стигат да живеят прилично, може да са по-високи от тези на научните работници в БАН, но са по-ниски от тези на колегите им от международния транспорт например, или от тези на тираджиите. Т.е. това не е работата на живота им и те могат да си позволят да работят през пръсти.
По-добре ли возят шофьорите? Накратко - не. Аргументи сами можете да си дадете.
И какво ни остава накрая освен горчивия извод, че обществото е платило и плаща немалко пари на вятъра, за да получава все така некачествената услуга градски транспорт? Това, което ни остава, разбира се, е да потърсим решението. А то в случая се нарича контрол на качеството на работата. И се извършва не от друг, а от работодателя - Столична община.
Така че, бат Бойко, почвай да късаш време от фитнеса и се позанимавай малко с истинските проблеми на столичния град!
Какво се получава? Бой за да влезеш в автобуса... Хората вече са блокирали Орлов Мост. Като дойде автобуса и няма как да спре където му е мястото от хора, които искат да се качат. Това не е нормално!
Докато гледах това вчера, се случи нещо. Някакъв гневен пътник направи нещо и друг пътник, възрастен мъж просто направи салто от все още отворената врата и падна на асфалта. Разпръсна си покупките, хората се струпаха да видят, дали не е станало нещо фатално... Сърцето ми прескочи и се попитах, защо е така? Защо няма повече автобуси, защо няма регулиране на движението? Това не е нормално!
Та в този ред на мисли - не мисля че работата на автобусните шофьори е за завиждане.
Бат Бойко да не си играе с трасето Мизия, дето се оказа, че повече от президента го ползвал, ами да вземе да свърши нещо, че ми писна!
Честно казано най-ми е омразно да трябва да се возя на 94. И затова не го правя. Ползвам или трамваи и пеша или само пеша. Но това май не винаги върви.
Както и да е, мисълта ми е, като изключим студентските рейсове, които са си ясни, градския транспорт не е пък чак толкова лош, поне някои части от него. Е, вярно, че и на рейсовете, с които аз се возя се случва да закъснеят, но ако е под 20 минути си е ок. А блъсканиците, които са навсякъде, ми то какво очаквате-и с кола да сте в този часови пояс пак ще се "блъскате" само че не буквално, а просто няма да мърдате.
Когато си завършвах дипломната работа ми се наложи да се прибера с такси в 8:30 май-през НДК за Надежда и пътувахме мисля че час и половина. За справка, с трамвай пътя е около 40 минути в най-тежкия период. Беше особено показателно за състоянието на транспорта в София.
Аз си мисля, че само метрото може да ни спаси, ама те изобщо не се насилват да го строят. Даже напротив. Явно им харесва хората да са на колене.
Абе целта на коментара ми всъщност беше да ви разкажа за новооткритата си любов към градския транспорт. Като се връщах от факултета оня ден и като ми стана едно мило да гледам хората пътуващи с мен. Беше много странно. Дори в блъсканицата пак ми е мило (стига да няма чичковци с шлифери около мен де, щото те са гнусни). Е, вярно че е имало и тежки блъсканици, в които да не можеш да дишаш, но в по-масовия случай на средно препълнен трамвай ми е много щастливо. Всъщност самия факт, че съм в трамвая, а не извън него ми е също щастлив.
Мдам, ако не друго, Бойко ще ни покаже красотата на мазохизма :)