Пирова победа
Изгубилите войната Германия и Япония отдавна са се възстановили от поражението, и само спечелилата Русия още не може да се възстанови от победата...
Изгубилите войната Германия и Япония отдавна са се възстановили от поражението, и само спечелилата Русия още не може да се възстанови от победата...
Китай е особен случай - преди говорех много лоши неща за тази страна (предвид комунистическото и' управление), но след като ми се случи да общувам отблизо с китайци, смятам, че хората са свестни, системата не струва :) (също както е в руския, българския, кубинския и т.н. случаи)...
А за Китай, не знам дали са особен икономически случай, но определено има нещо много странно в начина, по който хората избягват да виждат заплаха в тях. Не визирам теб, Ела, а по-скоро хората от "белите" страни, които обичат да си вярват, че са центъра на вселената. Пък цифрите в доста области говорят нещо съвсем друго.
И между другото възходът на Китай не ме радва по никакъв начин, ако не е станало ясно. Независимо от икономическата им система. Аз лично мисля, че комунизмът, доколкото се е случил изобщо, си е изпял песента много отдавна. Капитализмът е на път да си я изпее. Каква обаче трябва да е новата система, нямам никаква идея. И май трябва и аз да изгледам Мисия Лондон в някакъв момент...
Моногамията според мен не противоречи на идеята за конкуренция :).
Просто женската си избира партньора сред многото конкуриращи се мъжки екземпляри - и ако е сигурна в избора си, защо да не е моногамна :)?
Общо взето има разнообразие, не е като да няма. Пък при хората - ми зависи до какво води изборът на дружка, има достатъчно примери на жени и мъже, които напълно се занемаряват след брака. Което няма как да е в полза на конкурентния принцип - все пак целта е да избереш най-доброто и ако това най-добро вече не е добро, да си намериш по-добро. И винаги да се стремиш да си най-доброто на пазара за твоята половинка. Ма това не звучи много романтично :)
Освен това винаги ми е било странно защо човек пък да не може да обича повече от 1 човек едновременно - все пак си обичаш децата по горе-долу равно независимо колко са, нали?Вие сте свидна рожба на социализма, отгледана през 70-те години, ако:
сте виждали снимката на Тодор Живков със студентска шапка;
чувайки думата “тюрбан“ се сещате за Людмила Живкова;
знаете, че София е град, в който всичко има;
разбирате смисъла на словосъчетанията “загниващ строй“, “зрял социализъм“ и “елементи на волунтаризъм и субективизъм“;
знаете абревиатурите КОРЕКОМ, ТЕКСИМ, ТАБСО, СИВ, КДС, ДКМС, АБПКФ и АОНСУ;
помните Овчарчето Калитко, Митко Палаузов и Ленко;
сещате се имената на Пеко Таков, Мако Даков, Тано Цолов и Ламбо Теолов;
знаете вицове за Тодор Живков и Брежнев;
поне веднъж сте виждали мумията на Георги Димитров;
поне веднъж сте давали пари за борещите се братски народи на Азия и Африка;
поне веднъж на открити партийни събрания сте гласувал протестни телеграми против американците, без да знаете за какво точно протестирате;
иначе безобидната фраза “на летището той беше посрещнат от …” и до сега предизвиква у вас асоциации с целуващи се старци, след което ви нагонва прозявка;
помните дивната лексика на в. “Работническо дело” от ония години: “Сепаратистката сделка на Кемп-Дейвид”, “Фарисеите от Белия дом”, “Ян Смит – палачът на Родезия”, “Долу ръцете от Никарагуа”, “Две партии – една цел” и “Нов етап в изграждането на развито социалистическо общество”;
намирали сте за напълно нормално заплати и жилища да се “дават”, а за лека кола да се “чака ред”;
понятията “пуснали са“ и “дефицит“ все още ви звучат мило и родно; словосъчетанието “гирлянда от рула тоалетна хартия” не буди у вас смях;
откакто се помните, в съседство с вашия блок има някакъв строеж, който така и си е останал незавършен,
книжарниците са скучно място, защото половината литература там е партийна; “Паралели” е суперсписание, а “Антени” – направо дисидентски вестник;
убедени сте, че знаете руски език по рождение;
книга със свещено езотерично знание – за вас това е бил оня страхотен каталог, който вуйчо ви е донесъл от Западна Германия (в него все още няма компютри); “Некерман” и “Квеле” са ви показвали нагледно как изглежда Раят;
съжалявали сте, че на баща ви не му стигат връзките, за да се уреди на работа в Либия или Мозамбик за 300 долара на месец;
чичко Филипов е бил част от семейството ви; Кеворк и Гарелов са предизвиквали възторг у баща ви, а Анахид Тачева/Цонева – злъчната критика на майка ви;
баба ви на село е вземала пенсия 27 лв и редовно ви е снабдявала с мръвка, ракия и вино;
майка ви все още пази в гардероба си полски и гедерейски модни списания;
пращали са ви на фурната за типов хляб от 13 ст.;
чакали сте в събота на голяма опашка за бял ръчен хляб;
помните трамвайните билети по 6 ст., бозатата от 4 ст., бонбоните-ролки от 2 ст., самоделната дъвка от чам-сакъз и българската дъвка, която не се дъвчеше;
били сте горди, че знаете разликата между чуинг гъм и бабъл гъм;
яли сте салам “Кучешка радост” и “Камчия”;
луканката е била скъп деликатес, който родителие ви са купували по мъничко – на празници, за гости или за вас;
купували сте руска салата, завита в амбалажна хартия;
знаели сте два вида шунка – наша и вносна в консервни кутии (страшно вкусна!) , три вида ракия, два вида коняк, два вида кашкавал и два вида сирене;
100 вида колбаси и 200 вида сирена е нещо абсолютно невъзможно;
дънки “Райфъл” и китайски кецове през лятото, а през зимата – овчи кожух, са били за вас супермодно и елегантно облекло;
шили сте си панталони и сафари от български дънков плат, обърнат наопаки; “Плейбой” е било за вас хард-порно списание;
най-забраненият филм е “Емануела“;
Челентано е най-добрият певец на всички времена, “Лед Зепелин” – най-добрата група в Европа, а “Бони Ем” – в САЩ;
“Распутин” е герой от едноименната песен на “Бони Ем”;
поне един от вашите близки приятели е бил хевиметалист, а друг – брейкър; помните Майкъл Джексън още негър и Лили Иванова – сравнително млада;
по стените на асансьора в блока ви е имало драсканици KISS и AC/DC;
никога не сте можели да запомните цялото име на групата “Крийдънс”, нито сте разбирали какво значи то;
така и не сте можели да проумеете защо Дийн Рийд от САЩ е отишъл да живее в ГДР;
възхищавали сте се от прическата на Анджела Дейвис;
екскурзията до Чехословакия или ГДР е била едно от най-впечатляващите събития в живота ви;
помните, че за да отидете в коя да е чужбина, е трябвало да имате и изходна виза; слушали сте със затаен дъх диверсионни западни радиостанции;
Полският център в София е средище на Западната култура – там, ако човек добре се поразрови из списанията, може да намери снимки от филми с голи жени; “Макдоналдс” за вас е страхотен първокласен ресторант;
бананите и пицата са храна за боговете;
не сте виждали на живо киви, авокадо, манго и кокосови орехи, а после сте установили с разочарование, че са пълен боклук;
намирали сте за съвсем нормално руският ви касетофон да прави касетите ви на салата;
VEF е бил за вас голям транзисторен приемник;
с удивление сте разбрали, че освен “Грундиг“ и “Сони“ има още много други добри марки;
цветният телевизор, електронният часовник-певец и най-вече видеомагнетофонът са били върховните чудеса на техниката;
поне веднъж сте ходили на гости, за да гледате видео;
в “Кореком” за пръв път сте видели странни битови уреди с неизвестно за вас предназначение;
мечтаели сте си, че когато порастнете, ще си купувате стока само в “Кореком“;
за вас най-страхотният магазин след “Кореком” е бил оказионният;
Ладата е била символ на престиж;
И досега подозирате, че кока-колата отначало наистина е била алкохолна напитка, но после са я развалили;
единственият начи да се пие Нескафе е като предварително се бърка до припадък с три капки вода;
за вас уискито си остава универсален заместител на ракията и се пие с ракиени мезета;
по принцип пиете каквото има, когато има, колкото има и докато има;
първите ви цигари с филтър са били “Трезор”, “Ком” и “Луна”,
слагали сте български цигари в празни кутии от “HB” и “Кент”, за да го дадете баровец;
ваденките, лепенките и постерите са били суперценности за вас;
Сърбия е била символ на Запада;
тайно сте завиждали на поляците за куража им;
чувайки думата “уестърн“ се сещате за Гойко Митич;
индианец номер едно за вас си остава пак Гойко Митич;
знаете кои са Щирлиц и робинята Изаура;
хубав дезодорант – това е три часа чакане на опашка за два флакона “Рексона“; никога не сте изхвърляли празните опаковки от вносна козметика, а сте ги пазили за битови украшения, демонстриращи западен стандарт;
доларите са една такава блага валута, за която може и в милицията да попаднете; сменили сте поне една нова кулинарна книга на майка си за опърпано криминале на Агата Кристи;
в новогодишната нощ мъжествено сте се борили с дрямката, за да дочакате в 2 часа по телевизията “западната естрада” – ТВ балета на ГДР, Карел Гот и италианците; ровейки се на тавана, случайно намирате стари плочи на Емил Димитров и Адамо и, изпадайки в умиление, се чудите откъде да вземете грамофон, за да ги чуете;
смятали сте “комсомолската” сватба за най-достойния и нееснафски начин да отпразнувате бракосъчетанието си (после сте разбрали, че много сте се минали);
и досега ви е приятно да вземете в ръка молив „Кохинор“ или чертожен прибор “Ротринг”;
и досега изпитвате неудобство, когато си купувате презервативи;
думата “мутра“ за вас все още е била синоним на едро и глуповато лице;
отдавна сте сметнали на колко години ще бъдете през 2000 г. и не сте се надявали да доживеете до такава преклонна възраст;
Но останалите неща са много забавни. Като не си ги изживял де :)
Ето още нещо - руски поглед към руската култура
Pagination