ПРОШКА
Днес е прошка. Празникът носи и езически характеристики. Кукерите маскирани страшно обикалят и гонят злото от къщите ни. Размахват дървени саби. Децата прескачат огъня. Пак за да прогонят злото.
Младите отиват на гости на родителите си и казват "Прости и простено да ти е!"
Много пъти съм си задавал въпроса какво е накарало дедите ни от незапомнени времена да страхуват и прогонват злото със страшен шум меч и огън и в същото време да изричат магическите слова "Прости и простено да ти е!" И защо това продължава и до днес? Винаги ли трябва да простя? За какво мога да прощавам и какво да не прощавам? Доста трудно е да поискам прошка, защото това просто значи да призная, че не съм бил прав.
Сократ казва, че никога не спори когато не е прав. Не спори и когато правата са равни. Не спори дори и когато е малко прав. И това е за да има енергията категорично да отстоява становището си когато е много прав. Т.е. за важните неща. Защото пак според него най-добрият изход от един спор е изобщо да няма спор. Защо този всепризант мъдрец заема тази позиция?
Ако знам отговорите на тези въпроси, това ще ми помогне ли да живея по-добре?
Аз безумно вярвам, че на едно дълбоко ниво всички сме свързани. Това значи, че всяко моя мисъл, слово, действие влияе върху някого или нещо. Колкото по-силно е чувството, толкова по интензивно е въздействието което оказвам. Понякога усещам въздействието на мислите словата и действията си, но често, сигурен съм, съм въздействал върху някого и нещо без да подозирам.
За това (вече го написах в предишен пост) съм убеден, че аз получавам от другите такова отношение, каквото самият аз имам към себе си.
Несъвършен човек съм. Понякога се ядосвам. Понякога изпитвам гняв и ярост. Отмъщението при мен стои на заден план, но признавам си, че имам двама - трима в списъка, които ако паднат на мушката със сигурност ще ги "отстрелям". А на какво още освен върху целите ще въздействам?
Вероятно това са усещали предците ни. И са се ОСВОБОЖДАВАЛИ искайки и давайки прошка.
За това се обръщам към всички и казвам: Простете и простено да ви е. И отивам да искам моите си прошки.
ще поискам прошка от всички.Все пак не мога да съм сигурна кой и с какво съм обидила.Хората са различни и разбира се,
чувствата са им различни.Това, което за мен е безобидно, за друг може да е съкрушително.Така, че: как може да сме сигурни в твърдението си, че няма да се прощаваме с никой, защото няма какво да ни се прощава?!
Прощавайте, приятели и да ви е простено. По-добре късно, отклокото по-късно! Успешен ден на всички!!!