Днес е прошка. Празникът носи и езически характеристики. Кукерите маскирани страшно обикалят и гонят злото от къщите ни. Размахват дървени саби. Децата прескачат огъня. Пак за да прогонят злото.
Младите отиват на гости на родителите си и казват "Прости и простено да ти е!"

Много пъти съм си задавал въпроса какво е накарало дедите ни от незапомнени времена да страхуват и прогонват злото със страшен шум меч и огън и в същото време да изричат магическите слова "Прости и простено да ти е!" И защо това продължава и до днес? Винаги ли трябва да простя? За какво мога да прощавам и какво да не прощавам? Доста трудно е да поискам прошка, защото това просто значи да призная, че не съм бил прав.

Сократ казва, че никога не спори когато не е прав. Не спори и когато правата са равни. Не спори дори и когато е малко прав. И това е за да има енергията категорично да отстоява становището си когато е много прав. Т.е. за важните неща. Защото пак според него най-добрият изход от един спор е изобщо да няма спор. Защо този всепризант мъдрец заема тази позиция?

Макиавели казва, че отмъщението трябва да се консумира студено. Защо?

Ако знам отговорите на тези въпроси, това ще ми помогне ли да живея по-добре?

Аз безумно вярвам, че на едно дълбоко ниво всички сме свързани. Това значи, че всяко моя мисъл, слово, действие влияе върху някого или нещо. Колкото по-силно е чувството, толкова по интензивно е въздействието което оказвам. Понякога усещам въздействието на мислите словата и действията си, но често, сигурен съм, съм въздействал върху някого и нещо без да подозирам.

За това (вече го написах в предишен пост) съм убеден, че аз получавам от другите такова отношение, каквото самият аз имам към себе си.

Несъвършен човек съм. Понякога се ядосвам. Понякога изпитвам гняв и ярост. Отмъщението при мен стои на заден план, но признавам си, че имам двама - трима в списъка, които ако паднат на мушката със сигурност ще ги "отстрелям". А на какво още освен върху целите ще въздействам?

Вероятно това са усещали предците ни. И са се ОСВОБОЖДАВАЛИ искайки и давайки прошка.

За това се обръщам към всички и казвам: Простете и простено да ви е. И отивам да искам моите си прошки.