ПРИКАЗКА ЗА СТАДОТО ...
Стадото съществувало от много години. Начело се изредили много кочове. Цели 50 лета стадото водили червените кочове. Те толкова дълго оплождали овцете, че почти цялото стадо станало от тази порода....Накрая останалите нечервени овце най-после сменили водачите на стадото... Настанал период на объркване, като за това помагали и червените кочове, овце и шилета. Изредили се няколко нови коча, обаче всичките се уморили от задължителността на това, което трябвало да правят всеки ден, а и от това, че всички овце били почти еднакви..Освен това, част от изредилите се кочове ги влечало повече към други овни, шилета или кочове, а не към овцете, та затова и кариерата им приключила бързо - просто в стадото мнозинството било от овце...Нито тези, нито другите кочове успявали да спасят стадото от вълци, че и от други- далеч по-слаби хищници...Затова и стадото взело да застарява...раждали се и по-малко агнета, а липсата на способни кочове водела до още по-голямото изглупяване и на овцете и на агнетата и на шилетата...Повечето от овцете дотолкова се мразели една друга, че започнали да блеят нарочно на хищниците и да издават полянките, където се били скрили други овце...Стадото линеело ли лиеело...част от кочовете-водачи били от северна порода, други от западна, докато не се появил едни стар изпосталял коч, който бил от много специална порода....той бил стар, обаче потеклото му било царско, та с единодушно блеене го избрали за водач ... Междувременно много от овцете и то от тези, които най-бързо намирали най-свежата трева, избягали в други стада, през 2, 3 че и 9 планини в десета, привлечени от по-ваклите кочове, от наличието на далеч по-малко вълци и от по-хрупкавата паша. Част от онези овце си останали в новоизбраните стада, част се върнали, тъй като тамошните кочове не гледали с добро на тях, гонели ги от хубавите пасища и дори им показвали рогата си, вместо да им показват това, което се полага.... През годините в чуждите стада настъпили и други промени - взели да навлизат кочове, овни, овце , че и други чифтокопитни - черни, кафяви и миризливи... Новите животни взели да пречат на нашенските в пашата, искали те да пасат най-близката до дърветата трева, а гонели нашите овце надалеч....Затова и част от тях взела да се прибира по родните пасища...
Като се връщали тук, нашите овце заварвали цели 8 лета все същия стар коч от царски род...Последните лета този стар водач си взел и двама помощници - един коч от източна порода, който отдавна се опитвал да отдели част от стадото и не го закачали дори и вълците, както и един млад коч, почти шиле, с произход от червените овце, които имал голямо влияние, особено сред по-старата част от животните. Едно лято младият коч повел стадото, но плътно до него се движели източния и царствения коч... Водели те стадото от пасище на пасище, обаче пашата все намалявала и намалявала...Пресъхвали и изворчетата с прясна вода... Омразата в овчите сърца растяла... По-старите овце едвам смогвали да хапнат по някое стръкче...Но - трите коча не обръщали внимание на тези промени... Те и най-приближените им овце все намирали хрупкава тревица, прясна водица и дебела сянка...и си ги пазели само за тях. Затова и скоро ясно взели да се открояват от останалото стадо- надебелели, руната им били лъскави и чисти... Освен това, тази група не давала да я стрижат....стрижали само останалата част от стадото. Течали годините...а в едно лято на хълм над пасището се появил нов коч- странен, як и с много подстригана вълна... Част от овцете се изплашила, защото този коч бил по-различен- зъбите му не били овчи, а вълчи....и ръмжал...но друга част го харесала- хем коч, хем вълк...какво по-хубаво от това...блеели си овцете. Трите коча и те се уплашили от него, тъй като решили, че това е агне родено от вълчица или вълче, родено от овца....и му дали веднага да командва част от стадото- с най-голямото пасище, с много бурени, но и с много локви....Кочът вълк не се задоволил с това и след година две поискал да води цялото стадо......Повечето овце изблеяли в негова подкрепа и кочът вълк гордо вдигнал рога....
Следва- част ІІ - след време....
BgLOG.net
· 03.03.2009
· bogoizbrania
"Аз се занимавам с езикознание, а не с животновъдство. Занимавам се с граматика, със сложно смесено изречение" :)...
Белефф, всеки, който се опитва да пише с метафори, веднага печели интереса ми.
Ето и нещо класическо: Станислав Стратиев, "Сако от велур" (kато ще си говорим за "овчи" метафори)