ПАЛЕЦЪТ НА ЛЕСТЪР: ВТОРА ЧАСТ: Глави 4 и 5

Роман на Борис Зл. Павлов и Чавдар Агайн

Уточнение: Може би за около седмица ще прекъснем редовното публикуване, за да можем да обработваме главите по-добре, макар че като сме под напрежение се пише по-леко, по-бързо, а и музата ни навестява честичко :) 

Глава IV

    Хъмфри влезе в редакцията на "Ню Йорк Доминатор" и видя, че нещата доста се бяха променили за няколкото часа, през които беше отсъствал. Още на входа двама полицаи му поискаха журналистическата карта, по-навътре други двама го попитаха какъв е и какво търси. Той не им отговори, а отново само вдигна картата си и продължи към кабинета на Ърнест. Преди да стигне обаче, двама репортери от вътрешния отдел го запознаха с обстановката.

Смъртта на Ърнест Голдчанс не беше изненада за Хъмфри, но все пак събитието беше неприятно само по себе си, тъй като означаваше временен хаос във вестника. Цяла нощ събитията следваха едно след друго, а нямаше кой да поеме кормилото и да казва какво да се прави и как да се направи. Мнозина се опитаха, но нищо не се получаваше. Похвално беше все пак, че научиха за почти всички събития, които се бяха случили. Точно преди вестникът да тръгне за печат, те научиха и за нападението над сградата на млекарите, което ги принуди да отложат печата с още половин час. По-старшите репортери и шефът на икономическия отдел си седнаха на задниците и тръгнаха да правят поредната редакция на първа страница. Но тъй като това беше вече 18-та редакция много-много не им дремеше и избацаха първите глупости, които успяха да им родят закърнелите неврони. Така те постигнаха завидното постижение да направят най-глупавата първа страница в славната история на вестника. 
Хъмфри обичаше вестника, в който бе работил цял живот и мразеше да вижда простотии на първа страница. На вътрешните можеше да има всякакви глупости, но на първа никога.
- А бе, тъпаци такива, неземни! Може ли да сте толкова кухи, бе! Имате две грешки само в заглавието! А то и едно заглавие - "Двамата Голдчанс намират смъртта си, а също така и много хора в и около сградата на млекарите, както и английската кралица!". Кой титан на мисълта го измисли, бе?
- Аз... - смутено отвърна шефът на икономическия отдел.
- Не ти ли се вижда малко късичко бе, брат ми?
- Ами..., те много неща станаха, и все пак английската кралица си е кралица, няма как...
- А бе много си прост, бе приятелю! Махай ми се от очите, че не знам какво ще става - избесня Хъмфри, след което малко по-спокойно продължи - Слушайте сега, това е излязло от печат, нали така?
- Естествено, вече минава шест часа - обади се един от репортерите.
- Добре, слушайте какво ще правим. Ще пуснем едно обедно издание, естествено само на половината тираж, защото не знам какви пари имаме. Я ми намерете някой от счетоводителите, също така ме свържете и с председателя на дружеството на акционерите, обадете се и в квартирата ми и кажете, че наема ще го платя тия дни. Също така и някой да отиде да ми вземе две двойни кафета и три кутии Марлборо.
След тези наставления Хъмфри седна пред компютъра на бюрото си и извади снимките, които беше направил в Къщата на Дявола. Обезглавеният труп на Лестър Голдчанс беше излязъл много добре, но на снимките на Лола не се виждаше нищо. Той изпсува и погледна часовника си, след което погледна празният лист, който му се усмихваше от монитора. Беше шест часа - имаше предостатъчно време. Проблемът беше, че наистина толкова много неща се бяха случили, че не знаеше откъде да започне. Чудеше се и дали да напише за причината за всички тези убийства, за палеца и главата, и прочие мистерии. На първо време реши да поднесе фактите, пък по-нататък щеше да реши колко от мистичното да пусне. Той се наведе над клавиатурата и натрака набързо заглавието - "Касапница в центъра на Ню Йорк!" - след което се захвана сериозно за работа и напълни осем от вътрешните страници преди да види, че кафетата и цигарите му са пристигнали.

Глава V

Когато Сянката пристигна в Болницата на края на града, там както обикновено цареше невероятна бъркотия. Още на входа трима санитари щяха да го блъснат, тъй като се бяха забързали да посрещнат една току-що пристигнала линейка. Вътре в болницата навсякъде хвърчаха лекари, санитари и медицински сестри и разнасяха медицински картони, рентгенови снимки и части от пациенти. Цената на операцията за безсмъртност беше паднала наполовина и вече доста от богаташите можеха да си я позволят. Затова Сянката въобще не се учуди, когато видя поредната медицинска сестра с две отрязани уши в ръка да си пробива път сред тълпата от чакащи за преглед пред кабинета за "Уши, нос и гърло". Той отиде на рецепцията, където го посрещна мазна, дебела и потна испаноговоряща лелка на около 50.
- Извинете, къде можем да намерим д-р Стивънс? - поинтересува се Сянката.
- Кабинет 365, втората пряка на източното крило - изстреля отговора потната лелка, без дори да го погледне.
- Благодаря.
Сянката се насочи към източното крило и докато търсеше втората пряка един лекар го спря и след като го поогледа втренчено, каза:
- Ааа, нали знаете, че имате дупка от куршум на челото, която излиза от задната страна на черепа?
- Евала, бе Холмс! Вместо да правиш гениалните си умозаключения, по-добре кажи къде е кабинета на д-р Стивънс. - отвърна му саркастично Сянката.
- Стивънс е в онзи кабинет в дъното - посочи доктора с ръка. - Само че не знам дали той ще може да ви помогне. Той е специалист по операциите за безсмъртност и при него докарват само мъртъвци, за да ги върне към живота. А аз така като ви гледам сте си напълно жив, което си е истински феномен, имайки предвид пробойната на челото ви.
- Значи, онзи в дъното викаш. Благодаря ти, приятелю - отвърна Сянката и тръгна към кабинета на Стивънс.
 - Чакайте, спрете! Искам да ви изследвам. Вашият случай е уникален и просто трябва да дойдете с мен да ви мина на рентгена - започна да крещи докторът и хукна да гони Сянката.
Сянката се обърна и в ръката му блесна един Магнум.
- Ти ли ще ме минаваш бе, нещастник! Е сега ще видиш кой кого ще мине - отвърна той, след което натисна спусъка.
Главата на доктора се пръсна на парчета, като бутилка водка изпусната от осмия етаж. Минаващите наоколо медицински сестри и пациенти се разпищяха и хукнаха да бягат на всички страни. Само за няколко секунди източното крило се изпразни.
"Това не беше много умно.", чу в съзнанието си Сянката.
- Лазеше ми по нервите, скапанякът - отвърна на глас той.
"Казах ти, че чувам мислите ти. Няма нужда да говориш на глас. Давай бързо към кабинета на Стивънс, че ще дойде охраната и пак ще трябва да бягаме, а имаме работа да вършим."
Сянката се забърза към кабинета на Стивънс, но когато стигна пред вратата му се спря, оправи си сакото, изглади си прическата, погледна дали обувките му са в добро състояние, след което почука на вратата.
"Голям снобар си, от мен да знаеш" - каза Отмъстителя.
- Влез - се чу гласа на д-р Стивънс.
Сянката отвори вратата, влезе и дръпна резето точно преди охраната да завие в пряката, където се намираше кабинета.
- Добър ден. Д-р Стивънс, предполагам? - обърна се сянката към доктора.
- Не вярвам денят ви да е бил много добър, така като ви гледам - отвърна докторът. - Откъде ви е тая дупка?
- Няма значение. Вашата работа е да я затворите от двете страни, след като я почистите отвътре, разбира се.
- Няма проблем, работа за десет минути. Но трябва да ви предупредя, че за такива спешни случаи взимам по друга тарифа.
Сянката бръкна в джоба си, извади две дебели хилядакредитови пачки и ги хвърли на бюрото пред доктора. На лицето на Стивънс се появи очарователна усмивка.
- Винаги се радвам, когато в кабинета ми влизат хора, които разбират от една дума. Не мога да ви опиша колко пъти ми се е налагало да се разправям с разни нещастници по тоя повод. Как да убедиш хората, че здравето е нещо много ценно, в буквалния смисъл?
- Не плямпай толкова, а се захващай за работа - навъсено отвърна Сянката.
- Разбира се, разбира се. Легнете тук, на тази операционна - посочи той една маса от другата страна на кабинета.
Точно когато Сянката лягаше на масата, отвън се чу вик:
- Д-р Стивънс, добре ли сте?
- Проклетата охрана - прошепна доктора, след което каза на висок глас - Разбира се, че съм добре. Имам операция, така че ме оставете на мира.
- Извинявайте, д-р Стивънс. Питаме, защото току-що някой е убил д-р Бърнард в коридора и го търсим. Не е минавал през вашия кабинет, така ли?
Докторът изтръпна и се обърна към Сянката, само за да види дулото на Магнума. След което погледна в очите на Сянката и разбра, че работата не върви на добре.
- Разкарайте се, бе. Казах ви вече, че имам операция - отвърна  доктора.
- Добре, докторе. Съжалявам, че ви притеснихме. Ако видите някой подозрителен тип, свържете се веднага с охраната - каза за последно охранителя, след което хукна да търси Сянката по другите коридори.
- Това беше добре, докторе. Винаги се радвам, когато работя с хора, които разбират от един поглед. Не мога да ви опиша колко пъти ми се е налагало да се разправям в тази връзка с разни нещастници. Как да убедиш хората, че животът е нещо много ценно, в буквалния смисъл? - каза усмихнато Сянката, след което се изсмя и добави: - Айде сега, докторе захващайте се за работа, защото след като свършите с мен ще имам още една задача за вас - и той извади палеца на Лестър и го постави до себе си на леглото.