ПАЛЕЦЪТ НА ЛЕСТЪР: ВТОРА ЧАСТ: 9 и 10 глави

Един роман на Борис Зл. Павлов и Чавдар Агайн(Уточнение: Прибирането на барабоя не попречи с колегата Агайн да продължим да пишем - новите глави са факт, ама докато набера моите и на компа - отне време. Но сега всичко си е тип-топ. Вече мислим по третата част, макар да не сме довършили и втората)

Глава IX

    - Колко е борсовият индекс на разваленото мляко? А на подправката за разваляне?... Кога ще ме заведете в офиса ми? Имам да правя толкова много неща. Млекарите сигурно вече са ми взели позициите. Как ли ще си ги връщам сега?... Трябва да се свържа с Еди. Някой да ми даде веднага един телефон... А бе, вие защо мълчите и двамата? Между другото, трябва да  се обадя и на ...
    Франк Доусън не си спомняше нищо от предишния си живот. Той вече беше Лестър Голдчанс, с всички предимства и недостатъци, които вървяха с това име. Той пътуваше със Сянката и Отмъстителя в едно такси и за тяхно съжаление просто не желаеше да си затвори устата. Беше седнал до Отмъстителя на задната седалка и от десет минути говореше непрекъснато за развалено мляко, подправка за разваляне, борсови индекси, нови договори и разширяване на пазари. Нервите на Сянката взеха да се опъват. Мозъкът му се бе регенерирал по-бързо от нормалното и след като Отмъстителя се беше отделил от него, той си беше пак старата Сянка. Той се обърна назад и насочи пистолета към лицето на Лестър. Лестър спря на средата на изречението си и леко пребледня.
    - Отмъстител, дали да не му затисна езика с Магнума? Какво ще кажеш, а? Това май ще е единственият начин.
    "Прибери веднага пистолета, кретен такъв. Затова ли го съживихме? За до го убиеш сега?"
    - Добре, бе Отмъстител. Ама това просто не се трае. Тоя откак го съживихме не е спрял да плямпа. Вече до гуша ми дойде. Направи нещо, за да млъкне.
"Докторът каза, че така ще бъде известно време. Той определи ситуацията като хиперактивност, следствие на летаргията от последните часове. Каза и да го оставим да си говори без му обръщаме много внимание, но и без да го прекъсваме, защото може да се получат усложнения. Така че, г-н Голдчанс, говорете си спокойно без да обръщате внимание на г-н Сянката. Той е малко изнервен, но ще се оправи. Всъщност, Сянка, защо не си починеш малко"
- Аз никога не си почивам. Винаги трябва да съм нащрек, защото имам прекалено много врагове - кой от кой по-опасни. Отвреме-навреме ходя на кино и това ми е единствената почивка.
"Добре, но все пак сега ще си починеш малко, защото наистина през последните няколко часа доста се преумори."
- Но, Отмъстител, аз не ... - клепачите на Сянката натежаха и той се облегна на седалката и се унесе в лека дрямка.
"Така е по-добре. Та какво разправяхте, г-н Голдчанс"
- Защо не отидем до моя офис? Там имам да проверявам толкова много неща. Имате ли представа колко много време са няколко часа в моята професия? Вече може да не съм №1 по световните борси, а вие си дрънкате глупости с тоя престъпник тук. Трябва да се обадя на Еди... Между другото, исках да ви попитам и преди - защо нямате форма, а само някакви мъгляви и прозрачни очертания? Това май не е много нормално. Бях чел някъде, че правят такива експерименти в армията - за нов тип камуфлаж - но мислех, че са още на етап разработка. Вие май сте доказателството, че са успели. Така ли е? Тая технология дали ще можем да я приспособим, към всякаква материя? Трябва да опитаме, ей сега ще се обадя на шефа на Пентагона. Къде по дяволите ми е телефона? Трябва да проверя и борсовите индекси. Млекарите бяха станали доста сериозни и последния път купуваха акции като откачени.
"Сянката май беше прав. Тоя почна да действа и на моите нерви. Защо не млъкнете малко и вие г-н Голдчанс - и той докосна с прозрачната си ръка главата на Лестър, който заспа на мига. - Сега ще мирясаме малко. А бе, шофьор, ти защо ни прекара през най-дългия път?"
- От другата страна по това време винаги има страшни задръствания. Та затова реших, че оттука ще е по-добре - отговори смутено шофьора на таксито.
"Както си решиш. Но така като ни гледаш не приличаме много на обикновени клиенти, нали?"
- Ами, не особено.
"Тогава имай поне малко уважение към един от най-богатите хора в света и към неговите скромни спътници и стига си се набирал на тази помпичка, дето си я скрил под кормилото. Защото ако продължаваш може и въобще да не си получиш парите, а ако Сянката разбере, ситуацията ще се влоши допълнително. Така че, ако обичаш."
С трепереща ръка шофьорът изключи брояча и изтръгна помпичката, след което я изхвърли през прозореца и започна да се моли наум всичко да му се размине.
Отмъстителя се усмихна. Той беше доволен, че повечето хора все още се вслушваха в думите му. Чудеше се обаче, дали и старите му приятели ще направят същото. Той отиваше при тях и се надяваше да може да ги убеди да му помогнат и този път в борбата срещу Лола.

Глава Х

Всички членове на борда на директорите на една от най-влиятелните трансконтинентални компании в света - "Голдчанс инвест холдинг груп", се бяха събрали в просторния кабинет на главния редактор на "Ню Йорк Доминатор". Събрани на групички от по трима-четирима, шефовете полугласно коментираха новото развитие около събитията, свързани с компанията и нейния шеф Лестър Голдчанс. Няколко души, избрани и обработени лично от Лола, запознаваха останалите с пресни новини около очакваната поява на боса. Под формата на слухове, примесени с поверителна информация, те подготвяха благоприятна атмосфера за предстоящата среща. Благодарение на пълното информационно затъмнение, което по принцип цареше около личността и делата на Лестър, членовете на борда на директорите приемаха поднасяните им новини за чиста монета и бяха готови да повярват и в най-големите дивотии. Просто в "Голдчанс инвест холдинг груп" всичко бе възможно.
За изненада на мнозина от присъстващите, в стаята имаше и трима представители на Гилдията на млекарите.
- Това е нечувано! - мърмореше леко закръгления Смит Хоуърти, шеф на маркетинга, като не сваляше очи от гостите. - Лестър трябва да се е побъркал! Как може да покани млекарите, след като тия бесни копелета се опитаха да му видят сметката?
- Не се тревожи, Хоуърти - сложи ръка върху рамото му Стивън Кренг, финансовият магьосник на "Голдчанс инвест холдинг груп". - Старият Лес със сигурност знае какво върши. Това трябва да ти е най-малкото притеснение. По съм любопитен да видя него самия. Пуснаха слух, че завъртял някаква страхотна мадама и по тоя повод си бил направил пластична операция. И всичко това за по-малко от 24 часа. Можеш ли да си представиш?
Хоуърти изпръхтя недоволно. Отговорът на Кренг не го задоволяваше и хич не му пукаше каква мадама е завъртял Голдчанс. Той знаеше, че мястото на млекарите не е в тази стая и друго за момента не го интересуваше. Но само докато вратата се отвори и видя с очите си Лола, придружавана от най-могъщия човек в света, наистина с 30-тина години по-млад. Мадамата определено я биваше. Членът в панталоните му рязко промени размерите си, което - от една страна - бе много радостен факт. Горкият Хоуърти го вдигаше единствено благодарение на поне една опаковка "Екстрийм виагра супер хард" и при това не винаги. Шефът на маркетинга притеснено се огледа наоколо, понеже ерекцията му изду вталения му панталон твърде очевидно и със задоволство установи, че в този момент, освен него, още 26 души мислят предимно с главите, разположени на педя от пъпа.
- Казах ли ти! - прошепна Кренг в ухото му. - Егати мацката, а? И вземи да прикриеш палатката, дето си я направил! Не е благоприлично, сладострастнико!
- Я се виж ти бе! - отвърна Хоуърти. - Малко ти остава да пуснеш белия фонтан!
- Седнете, господа! - властно заповяда Голдчанс, докато заемаше мястото си край масата. - Имам да ви кажа много важни неща, а времето ни е много малко. Това е причината да ви събера в редакцията на вестника. Е, разбира се, и в памет на моя син. След атентатите срещу мен и него, преосмислих много неща. Едно, от които е, че конфликтът между "Гордчанс инвест холдинг груп" и Гилдията на млекарите е бил напълно абсурден и безсмислен. Реших да сложа край на това. С тях вече сме в мир. Всичко лошо е забравено, томахавката е заровена. - Лестър прекара пръсти през косата си. - А сега ще ви помоля за пълна тишина и след като раздам задачите - за бързото им и ефективно изпълнение. Като за начало, запознайте се с моята съпруга и нов главен съветник - Лола Гьоте-Голдчанс.
След като представи новата си жена, Лестър отвори дебела черна папка, прегледа диагонално първите седем-осем страници и отново вдигна очи към подчинените си.
- Господа, настъпи времето за решителни действия! - каза той. - Още от утре обявяваме война на петролните концерни в целия свят. Искам до седмица пазарът на петролни продукти да бъде сринат до основи. Именно затова съм поканил тук и представители на конкуренцията. Сами няма да успеем, а Гилдията на млекарите има сериозни позиции в бившия Източен лагер и в Русия. Западна Европа и Америка остава за нас. Нашият бизнес съдружник Едуард Стикър, който в момента не е тук, но ще бъде запознат с намеренията ни в най-скоро време, ще се заеме с азиатските пазари и Третия свят. Искам отделът за Стратегическо планиране да разработи план за действие. Всички средства са позволени. Ако трябва да се взривяват петролни рафинерии - ще се взривяват. Но все пак, действайте кротко. Имаме хора в повечето правителства, в ООН, ЕС и НАТО. Те също ще бъдат известени за началото на нашата офанзива. За целта трябва да се съставят работни групи, които да осъществяват връзките между тях и нас. Много е важно операцията да протече при максимална секретност. Всяка грешка ще се наказва със смърт. Надявам се, че бях ясен. Въпроси?
- Не е ли прекалено рано за подобни действия? - попита Хоуърти. - Все пак петролните компании имат прекалено силни позиции. Особено в САЩ и Русия.
- Изненадваш ме, Смит - вдигна вежди Лестър. - Самият ти многократно си искал да получиш възможност за работа по разширяването на пазарите ни.
- Да, но в дългосрочна перспектива. Ние нямаме необходимата инфраструктура, за да заемем позициите на петролните компании. Изправяме се срещу добре работещ механизъм, разполагащ с всички възможни средства за продължителна война с нас. Едва ли ще се справим за седмица...
- Както вече казах, на наша страна са много влиятелни хора, а и Гилдията на млекарите ще ни даде рамо - Лестър кимна към тримата представители на Гилдията. - Те също има какво да кажат.
- Благодаря за възможността - каза №1 и се изправи. Беше облечен в официален черен костюм, косата му бе пригладена назад с помощта на брилянтин, а малките му свински очички шареха по тялото на Лола. Беше махнал маската почти веднага, след като в централата на ГПРМ бяха получили покана от Лестър за важна бизнес среща. - Ние сме много радостни от факта, че "Голдчанс инвест холдинг груп" се обърна към нас, за осъществяването на този амбициозен проект. Самите ние отдавна смятаме, че е крайно време разваленото мляко да бъде наложено като основно гориво. То не е просто алтернатива на изчезващия петрол. В крайна сметка, на всички ни е ясно, че петролните запаси започват да се изчерпват. Не е далеч времето, когато и последният кладенец ще пресъхне. Затова, не е ли наистина по-добре още от сега да вземем нещата в свои ръце?
- Много справедливо - подкрепи го Лестър. - Така е, господа. Може да се каже, че когато наложим разваленото мляко на всички пазари, ние ще бъдем онези, които ще диктуват световната икономика, което ще рече - ние ще положим основите на един нов световен ред.
Лестър победоносно огледа присъстващите.
- А сега искам да знам - продължи той, - има ли някой, който да не желае да е сред бащите на Новия ред?

***

Кривата круша благодари и прибра мобилния телефон обратно в джоба си. По изражението на лицето му Спенсър Крейвън разбра, че е станало нещо много лошо. Кривата Круша бе провел продължителен разговор, като през повечето време слушаше и рядко вмъкваше по някоя дума, колкото да се знае, че връзката не е прекъснала.
- Момчета - каза бившият №3, след минутка мълчание, през което време размишляваше върху чутото, - имаме сериозен проблем. Моят човек в Гилдията току-що ми каза, че Лестър и млекарите са подписали договор за взаимно сътрудничество.
- И какво от това? - учуди се Баба Меца. - Освен ако не те е яд, дето си изтървал своя дял от сделката.
- Да, наистина - намеси се и Крейвън. - Според мен този факт трябва да ни радва. Ню Йорк ще стане малко по-спокойно място.
- Не е така - отвърна Кривата Круша. - Лестър никога не би се обединил с Гилдията. И като казвам никога, това означава никога! Та те... ние - поправи се той - ликвидирахме не само него, но и сина му! Кой нормален баща би пренебрегнал подобен факт. Да подписва договор с убийците на детето му! Не е ли смешно!
- Даже и да е така, какво лошо виждаш в договора? - продължаваше да недоумява Баба Меца. - Доколкото ми е известно, Лестър държи едва 10% от световния пазар на горива, а Гилдията - седем процента. Останалото е в ръцете на традиционните производители. Ако си мислиш, че е възможно да ги изместят и да установят монопол, грешиш. Разваленото мляко все още не е добило необходимата популярност, за да се страхуваш от подобно нещо. Алтернативно гориво и толкова...
- Почакай малко! - прекъсна го Професора. - Крушата е прав! Не трябва да забравяме, че този договор не се подписва при нормални обстоятелства. Все пак Лестър е мъртъв. Това е сигурно. Видях лично трупа му.
- Именно - продължи Крушата. - Нещото, което е подписало договор с Гилдията, определено не е Голдчанс. Операцията се ръководи от Лола, а това означава, че позициите, които имат на пазара производителите на петролни продукти, не са от никакво значение.
- И все пак, не разбирам какво толкова ви плаши - упорстваше Баба Меца. - Нали, в крайна сметка, Отмъстителя също се е добрал до Лестър. Поне така твърди Малечко-Палечко. Нали така?
- Не съвсем - каза Малечко-Палечко, който досега тихо следеше развоя на разговора и отпиваше кафе от голяма чаша. - Отмъстителя е имал известни затруднения. Намесил се е в събитията твърде късно и е напълно възможно Лола да го е изпреварила. Той разполага с палеца на този Лестър, това знам от сферата, която получих от него. Това, обаче, не означава, че Лола не би могла да създаде копие на Голдчанс. Особено ако е разполагала със сходен генетичен материал.
- В смисъл? - попита Баба Меца.
- Ами, например, ако Лестър е имал син, може и дъщеря, Лола е в състояние да създаде нелошо копие на бащата. Вярно, необходимо е да изличи всичко от съзнанието на приемника, за да го подготви за приемане на нова самоличност. А това е елементарно. Моделира нови спомени и ценностна система, сходни с тези на Лестър и ги влага в чистия мозък.
- Не е било необходимо - каза Професора. - Главата на Лестър бе изчезнала кажи-речи в деня на убийството му. Ако тя е в нея, в което съм почти сигурен, значи е напълно възможно да е опитала да създаде двойник.
- Не опитала, а създала - поправи го Малечко-Палечко. - И след като разполага с главата и не е било необходимо сама да създава душата на Лестър, така да се каже, не е срещнала никакви затруднения.
- А би трябвало - продължи Професора. - Единственият син на Лестър също бе убит. Той няма други живи роднини.
- Не е възможно - поклати глава Малечко-Палечко. - Необходимо е генетичният код на приемника да съвпада. Важно е за постигане на визуална прилика. Иначе е все едно да преместиш жизнената същност на Лестър в кон, например. С този проблем се сблъсках още когато разработвах технологията на безсмъртието. Тялото може да е различно, само ако се използва кодираната в самото него информация. Затова обикновено използваме пръстите на ръцете или краката, понякога ушите. И въпреки това, пак са възможни частични несъответствия, ако истинското тяло е унищожено и се налага присаждане върху друго. А при пренасяне на данни направо от мозъка е необходима възможно най-близка родствена връзка. Това означава, че Лестър сто на сто е имал и друг син. Или поне дъщеря, както казах.
- Както и да е! - намеси се Кривата Круша. - Нека да не губим време в генетични спорове. Вече знаем, че Лола, така или иначе, е успяла да сътвори един Лестър, а Отмъстителя все още не е потвърдил участието си в играта. Ясно е, че чрез Лестър Лола отново ще се опита да получи върховна власт върху света и че трябва да я спрем отново. Затова ни е събрал Професора, а не да си чешем езиците.
Кривата Круша стана от стола си, отметна назад дългата си коса и продължи:
- Аз съм единственият от всички присъстващи тук, който е наясно с всичко, което става в Гилдията. И мисля, че мога да попреча на осъществяването на този договор.
- На герой ли ще се правиш? - извика Мария. Подобно на Малечко-Палечко и тя предпочиташе да се намесва възможно най-малко в разговора. - Сам няма да успееш да направиш нищо. Всичко ли си забравил? Не помниш ли, че тогава успяхме само защото всички бяхме заедно. А получихме и помощта на Отмъстителя...
- Празни приказки - ядосано я прекъсна Кривата Круша. - Ако наистина бяхме успели тогава, едва ли историята щеше да започне да се повтаря отново. И аз едва ли щях да съм това, което съм сега. Не очаквайте да кажа и че се презирам. Когато влязох в Гилдията мислех, че ще помогна на света. Но... е, идеалите отидоха по дяволите. Сега е дошло времето да си платя грешките и ще го направя. Не се опитвайте да ме спрете.
Кривата Круша пое с бързи крачки към вратата. Баба Меца тръгна да става, за да го догони, но усети върху рамото си ръката на Професора.
- Няма нужда - каза Спенсър Крейвън. - Самият аз щях да го помоля за това. Там, където отива той, ние ще бъдем излишни.
- Не вярвам на ушите си! И това го казваш ти?! - Мария го стрелна с убийствен поглед. - Изпращаш го на сигурна смърт! А вие? - Обърна се тя към Баба Меца и Малечко-Палечко. - Нима наистина ще го оставите да си тръгне? Още има време да го настигнете. И ако не го направите вие, ще го сторя аз!
Тя стана и преди някой да успее да реагира, вече бе отишла при вратата, отвори я и се сблъска с добродушен на вид оплешивяващ дебелак, с ослепително лъснати обувки.
- Моля за извинение, мадам - каза Сянката, след което галантно й целуна ръка и с жест я подкани да влезе обратно в стаята.
Мария бе твърде изненадана, за да му се противопостави и тръгна пред него. В същото време Спенсър Крейвън извади "Колт"-а си и го насочи към дебелака.
- Още крачка, Сянка и ще ти пръсна черепа! Стой далеч от жена ми!
- Охо! Я виж ти, цял полицейски началник! - Сянката подсвирна. - Отмъстител, приятелю, на какво дължа тази чест?