От къде можех да знам?
Ето това е въпросът на днешния ден от къде можех да зная, че толкова много ще ми липсвате. През зимата и пролетта не работих и по цял ден висях на компютъра, но с първите топли дни донесли дъха на лятото грабнах куфарите и хукнах към Гърция, без дори да подозирам колко много ще ми липсвате. Запълнихте най-студените ми дни с толкова много топлина, че дори лятното слънце не може да ви измести.
То – блогърството било като заразна болест, ако се гмурнеш в него няма лесни пътища за излизане или поне ме напада силното нежелание да си ударя спирачките и да се спусна по течението на пълната скука.
А иначе наоколо е зелено и синьо и някак леко скучно. Чехи, поляци, гърци, германци и усмивки по повод и без повод, това което се нарича задължителна любезност. Питаш ближния:
- Как си?
А той ти отговаря:
- Добре.
За задължителната любезност няма значение какъв език говориш или от къде идваш, тя е част от туристическата стратегия. Всички си знаем, че ближния не го еня как си, нито пък ще забележи ако му кажа, че съм зле, просто защото няма да ме е чул, нали всички му казват, че са добре и щом са дошли на море значи не са зле, а телевизора продължава да ме убеждава, че имало криза. Да, има криза, но главно в отношенията, защото само се питаме как сме и никога не се интересуваме наистина какви са проблемите на хората около нас. Те са туристи с фотоапарати, а ние ги посрещаме с усмивка и изпращаме с псувня, дори не бих го нарекла балкански синдром, то си е човещинка, комай си го има навсякъде по света.
Затова сега като започнете да четете това може да се усмихнете, а после да теглите по една дълга и на чист български, но не забравяйте да драснете два реда:
- Как сте?
:)) И ти ни липсваш! Добре, че си намерила начин да пишеш!
Благодаря за въпроса - имам 2 отговора за него - на чужденци казвам "Добре съм";
на нашенци, като ме питат как съм: "Не искам да се оплаквам".
В България ми го задават само приятели или познати, които наистина чуват отговора.
В чужбина отговарям: "А, ти?"
В България: " Била съм и по- добре!"
Коприва, приятелите са много важни хора, те са като богове в нашия изстрадан живот.
Диди,благодаря ти, че допълваш мнението ми, че топлината на България и българския език и хората готови да им споделиш приятелски липсват в чужбина Едно от най- хубавите ми удоволствия тук е да пия кафе с приятели.Вчера съм отишла в шест сутринта на езерото.След това пих кафе ,след това готвих, шетах, отидох на плаж, после се къпах и оттам на английски.Плащам половин цена за урок защото са ми приятели.Те искаха безплатно, но аз не се съгласих.Всичко човек може да направи стига да се организира добре и тук у нас.Повечето чужденци ни мразят,славата ни е лоша и ни смятат за неудачници.Те просто не знаят, че сме ограбвани от лошо скроената държава и че сме подплашени от нуждите ни, затова сме при тях. Мразя студената вежливост.
Диди, обещавам да подържам настроението с красиви рози ...Диди, представи си обаче, че като питаш "как си", и всеки наистина почне да ти се обяснява как е. Няма ли да луднеш!!!! По-добре си е така - само израз на доброжелателност.
На румънски има такъв лаф - като питат човека "Какво правиш?" - лафът е: "Никому нищо, и все аз виновен!"
Как съм???? Ядосано ми е и ще чакам да ми мине.....
Забравих да кажа как съм: с мускулна треска. Както я карам, до две-три седмици ще стана като Шварценегер. ;)
"- Как си?
- Не ме интересува!"
;) ?
-Радвам се, че се видяхме, за мен беше малък празник!
-За мен - още по-малък...
- Как си?
- Не съм.
А ЛЮБИМИЯТ МИ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА КАК СИ Е " нА СВЕТОВНО РАВНИщЕ И ДВА ПРЪСТА ПО HАГОРЕ, НО HЕ ГО СПОДЕЛЯМ, ЗА ДА НЕ МИ ЗАВИЖДАТ:))))