Особено състояние на ума...
Мрачното време, това сиво, сиво небе сякаш предразполага към размисъл. Стига разбира се да ви се отдава това упражнение. Мисъл. Да я оставиш да се рее, така сякаш е в безтегловност. Очите остават отворени - поглед отправен в безкрая. Тази сутрин дълго съзерцавах един сух листец, останал да се полюшва на вятъра. Сякаш се съпротивлява да се пусне по течението. И си остава закачен на дървото.
Дали, ако дръжката, която ни държи закрепени за клона се скъса, няма да полетим понесени от течението?
Дали, ако дръжката, която ни държи закрепени за клона се скъса, няма да полетим понесени от течението?
на духа с материята, на вътрешните светове със света на ежедневието. Напълно освободен от тиранията на сетивата, той работи в света, но притежава дълбоко съзнание за неговите същински нужди. Той е в света, но никога не губи връзка със Същината на Ума, която единствено ни дава Реалността, защото е идентична с нея."
Много обичам да е такова времето. Днес си киснах в задръстването в автобуса и погледа ми се рееше точно както си го описал. Всъщност и мисълта ми.
По едно време фокусирах едно момиче, което седеше срещу мен. И тя бе зареяла поглед, имаше красиви очи и се усмихваше. Прииска ми се да я познавам.