Опознавам себе си...(втора част)
...И така, да продължа с недовършените въпроси...
Следващата част от размислите ми е свързана с вземането на решения; как влияе този процес на живота ни и доколко вземането на решение е самостоятелно или е свързано със силите, които управляват Съдбата ни.
Вторият въпрос ,който задава доктор Phil McGraw на желаещите да участват в негово шоу, е: "Посочете 7 важни решения, повлияли живота ви".
Става въпрос за важни решения, разбира се, не за това какво да ядем на вечеря; за такива кръстопътни моменти в живота ни, които са го преобърнали на 180 градуса. И са ни направили това, което сме--не по-малко от гените ни и първите седем години...
За мен--без да ги подреждам хронологически или да се опитвам да ги степенувам по важност--ето някои от моментите, които значително са променили нещо в живота ми.
Решението да започна да уча английски. Всъщност това да знаеш един чужд език дори вече не е модерно:), но за мен е по-интересна логическата последователност, която ме доведе до това решение.
В началото беше музиката (The Beatles); после--ината ми, че няма да звуча в стил "Кен лии", когато припявам на някоя песен; след няколко години си намерих работа благодарение на макар и несъвършените ми познания по английски. Тръгвайки от хобито си, днес имам нещо много по-важно--работа и място под слънцето, завоювано всъщност благодарение на любовта ми към John, Paul, George & Ringo...
В голяма степен повлия на характера ми и решението да стана учител. Бих казала, че професията ми ме превърна от мамино детенце в дете-чудо:). В човек, който съумява да балансира много задачи и отговорности и малко пари. Научи ме на толерантност и тъпрение (две качества, които ценя и които ми е все по-трудно да проявявам...).
Разбира се, нямам намерение да ви досаждам с всичките 7, мисля, че се очерта основната идея...но не мога да пропусна решението, което имаше най-голямо емоционално отражение върху мен.
Решението да имам деца. Някой беше казал, че ако решиш да имаш деца, това означава да позволиш на сърцето ти завинаги да се намира извън тялото ти.
Нямам какво да добавя...Освен че ги обичам безкрайно и съм готова на всичко за тях!
Да, колкото и да ни харесват лозунгите в стил "Живей тук и сега", явно миналото ни има голяма власт над това, което сме.
С една ръка то ни тегли напред, но с другата ни бута назад.
При всяко едно решение, което вземаме, на всеки кръстопът, който застанем, ни чака Нещо Друго, Дргугото-Възможно-Мое-Аз, паралелната ни реалност(...като във филма "Sliding Doors").
И ние вземаме решения, нали? Всеки ден, по няколко пъти.
И тези решения зависят от нас самите, нали?
Сигурно.
Но имам едно съмнение: Ванга, която е известен феномен и чието мнение аз уважавам, казва, че животът на всеки човек е предначертан. Дори да кривнеш малко от Пътя, винаги се връщаш на него.
Тогава за какви решения става дума???
Следващата част от размислите ми е свързана с вземането на решения; как влияе този процес на живота ни и доколко вземането на решение е самостоятелно или е свързано със силите, които управляват Съдбата ни.
Вторият въпрос ,който задава доктор Phil McGraw на желаещите да участват в негово шоу, е: "Посочете 7 важни решения, повлияли живота ви".
Става въпрос за важни решения, разбира се, не за това какво да ядем на вечеря; за такива кръстопътни моменти в живота ни, които са го преобърнали на 180 градуса. И са ни направили това, което сме--не по-малко от гените ни и първите седем години...
За мен--без да ги подреждам хронологически или да се опитвам да ги степенувам по важност--ето някои от моментите, които значително са променили нещо в живота ми.
Решението да започна да уча английски. Всъщност това да знаеш един чужд език дори вече не е модерно:), но за мен е по-интересна логическата последователност, която ме доведе до това решение.
В началото беше музиката (The Beatles); после--ината ми, че няма да звуча в стил "Кен лии", когато припявам на някоя песен; след няколко години си намерих работа благодарение на макар и несъвършените ми познания по английски. Тръгвайки от хобито си, днес имам нещо много по-важно--работа и място под слънцето, завоювано всъщност благодарение на любовта ми към John, Paul, George & Ringo...
В голяма степен повлия на характера ми и решението да стана учител. Бих казала, че професията ми ме превърна от мамино детенце в дете-чудо:). В човек, който съумява да балансира много задачи и отговорности и малко пари. Научи ме на толерантност и тъпрение (две качества, които ценя и които ми е все по-трудно да проявявам...).
Разбира се, нямам намерение да ви досаждам с всичките 7, мисля, че се очерта основната идея...но не мога да пропусна решението, което имаше най-голямо емоционално отражение върху мен.
Решението да имам деца. Някой беше казал, че ако решиш да имаш деца, това означава да позволиш на сърцето ти завинаги да се намира извън тялото ти.
Нямам какво да добавя...Освен че ги обичам безкрайно и съм готова на всичко за тях!
Да, колкото и да ни харесват лозунгите в стил "Живей тук и сега", явно миналото ни има голяма власт над това, което сме.
С една ръка то ни тегли напред, но с другата ни бута назад.
При всяко едно решение, което вземаме, на всеки кръстопът, който застанем, ни чака Нещо Друго, Дргугото-Възможно-Мое-Аз, паралелната ни реалност(...като във филма "Sliding Doors").
И ние вземаме решения, нали? Всеки ден, по няколко пъти.
И тези решения зависят от нас самите, нали?
Сигурно.
Но имам едно съмнение: Ванга, която е известен феномен и чието мнение аз уважавам, казва, че животът на всеки човек е предначертан. Дори да кривнеш малко от Пътя, винаги се връщаш на него.
Тогава за какви решения става дума???
1.Когато разбрах, че съм далтонист и не ме приеха в ТЕТ "Ленин" Пловдив и по тази причина пропуснах всички срокове в училищата и трябваше да запиша кое да е училище, което не завърших.
2.Когато ме настригаха косата, че ми била голяма в края на осми клас.Тогава разбрах, че има гадове.
3.Затова взех да слушам "Свободна Европа" и ББС и открих там музиката, която обичам.
4.Когато си купих един албум на Репин от тогавашните руски книжарници.Страхотна полиграфия за онези години.Разбрах ,че съществува изобразителното изкуство.
5.Когато разбрах ,че с много малко се чувстваш много щастлив.Това стана след 25 юли 2002 година.Ама първо трябваше да оживея.
за шесто и седмо ще мисля.
Благодаря за коментара! В момента ме занимава мисълта доколко човек може сам да контролира съдбата си; и кои са повратните моменти, които могат да преобърнат живота ни...
За теб явно първото, което си посочил, е имало голямо значение. То наистина е насочило живота ти в различна ( не по-добра или по-лоша, просто различна ) посока. Поне аз си мисля, че не можеш да дадеш еднозначна оценка на това, което ти се е случило--тогава сигурно си се чувствал ужасно, но благодарение на това събитие си срещнал хора, които иначе нямаше да познаваш...Или може би ти го оценяваш само като отрицателно?
Точка 5 е нещо, което разбирам напълно. Точно 2 години преди това аз преживях катастрофа, която започна живота ми отначало...
Тогава взех много важно решение--никога да не приемам това, което имам, за даденост...
Въпросът е тогава как/кой взема решението вместо нас, в този важен повратен момент, когато си мислим, че НИЕ решаваме... Интуицията ни...?
Бог.
Той решава.
Не съм съгласна и с това, че Бог решава. Ако решаваше, все в някакъв момент щеше да му домилее за нас и да реши всички да сме безупречни и добри, че като гушнем букета да си пием ракията заедно.
Не, че не мога да кажа 7 важни решения. Но те са асолютно безсмислени без останалите не до там важни решения. Животът е възходи и падения и си мисля, че най- важното решение в живота на всеки е и трябва да бъде, когато паднем да продължим.
Хм...Оттук имам два варианта на разсъждение--съгласна/несъгласна с теб.
Лесно е да се съглася, още по-лесно-да изразя несъгласие.
Но нека продължа мисълта ти. Нека приемем, че Бог решава вместо нас в най-кръстопътните моменти от живота ни. Така ще е сигурен, че с импровизацията си няма да съсипем плана, който Той има за нас:)).
И все пак си мисля, че има и нещо друго...нещо като връзка между нас и Него. Някои я наричат интуиция.
В едни моменти никакви "смущения по трасето" не пречат на тая връзка. Тогава взимаме "правилни" решения (правим най-добрия избор в даден момент).
В други случаи колкото и да искаме нещо, то просто не става. Вероятно заради лоша комуникация...:)
Та умрял човека и отишъл при Бог.И му говори.
-Господи,нали те помолих да ми помагаш в трудни моменти.
Господ му казва.
-Аз бях с теб през целият ти живот.Виж си живота.-И му показал стъпките по където е вървял през живота си.
-Но защо са по четири крака стъпките ,Господи.
-Защото аз съм бил винаги с теб,това са и моите следи.
-Но виж в най-трудните моменти са само две.Ти си ме оставял, нямало те е до мен.
-Не, човече,две са стъпките ,защото когато ти беше най -трудно аз те носих на ръце.
Дано добре да го разказах.
Цитирам те "колкото и да не искаме нещо ,то просто не става"
Аз да ти кажа май нищо не искам и да знаеш всичко ми става.
"Какво печелим, когато си мислим, че губим; и какво губим, когато си мислим, че печелим".
Понеже този тест е от арсенала на психиатър, водещ свое ТВ шоу, той задава тия въпроси, за да разбере бързо преди предаването как неговите гости вземат решения, кои решения смятат за важни--за да може за краткото време, което има, да ги опознае.
И понеже аз съм чисто нов блогер, на 2 седмици:), а почти всички тук се познават от години, реших да открадна метода му, за да ме опознаят другите по-бързо, а и аз самата да науча нещо повече за тях (освен нивото им на правопис...Шегувам се!!! Вече декларирах, че за мен съдържанието е по-важно от формата:))).
Що се отнася до разсъждението ти за добротата на Бог, който би искал всички хора да са добри и безупречни--вече бях стигнала до него и не издържа проверка, затова питам другите...та, ако може да тръгнем по друга пътека...
1. На 4-5години баща ми ме заведе в археологическия музей, където ревах за една книга и изядох първия бой, който си спомням, тогава казах, че ще стана историк и завърших, но не работя като историк.
2. На 13-14 години вместо да отида да кандидатствам в рисувателна паралелка, отидох да екскурзия в Унгария, не разбрах какво е нусталгия, защото не я почувствах / може да съм номад по душа/, но спрях да рисувам.
3. Отидох в най-доброто училище, но в паралелка, където не ми беше мястото.
4. Записах се УПК за шивачка, но се преместих при секретарките, а не съм работила един ден като секретарка.
5. Умишлено се провалих на изпита по литература / на тема, която знаех и то на автор, който обичах, но не исках да уча право и не учих/ в СУ, а знаех темата и имах 5 по история.
6. Заминах за Гърция преа 1998 и живях там 2 години нелегално - беше голям купон.
7. Научих 3 езика, но и трите ги мразя.
Аз съм неспасяем случай.
Но съм обсебваща като истински скорпион , иначе нямаше да съм ви толкова интересна - очарование, та да се гръмна откъм гърба.
Но, по принцип, съм грозна, дебела и злобна.
И както жилите другите, така не щадите и себе си...
И май ни е по-лесно да видим сламката в чуждото око, нали :).