New Year's Resolutions
Някои решения се взимат трудно. Те лесно се взимат, ама трудно се изпълняват. Сигурно най-често взиманото решение е спирането на цигарите. Добре, че нямам този проблем!
Обикновено тези решения са пълни глупости. Типичното женско "аз от утре ще ям само плодове" е колкото неизпълнимо, толкова и абсурдно.
Аз лично много пъти съм взимал решението да не закъснявам повече за срещи. Но не - този гнусен наркотик не ще да ме пусне. Но виж, като веднъж едно момиче много ми се разсърди, а друг път шефът ми ме заплаши, че ще ме уволни, нещата се попромениха "от само себе си". Но пък и да тръгна да съм напълно точен ще е против моята натура - ще промени изцяло моята същност. Приятелите ще се откажат от мен, защото вече не съм същия. Тогава ще намеря други приятели - всичките до един точни до секундата. Те ще ходят всичките с черни костюми, бели ризи и лачени обувки и и аз ще си купя такива. Ще се превърна в мистър Пърфект.
Не! Не мога да допусна това! Така че е и най-добре да се откажа от амбицията да бъда точен.
Кои решения имат смисъл?
Това определено трябва да са изпълнимите решения. И добрите решения. По възможност да не се оставяме комплексите ни да ни ръководят. Не трябва да се отнасят за прекалено далечно бъдеще.
Решенията лесно могат да се преформулират. Ето пример:
"От понеделник всеки ден ще правя по 250 коремни преси!" -> "Ей сега ще ходя да навъртя няколко обиколки навън докато се загрея малко, а тия дни ще ида да се запиша в някой фитнес."
Така че ако искаш да промениш живота си, то трябва:
Обикновено тези решения са пълни глупости. Типичното женско "аз от утре ще ям само плодове" е колкото неизпълнимо, толкова и абсурдно.
Аз лично много пъти съм взимал решението да не закъснявам повече за срещи. Но не - този гнусен наркотик не ще да ме пусне. Но виж, като веднъж едно момиче много ми се разсърди, а друг път шефът ми ме заплаши, че ще ме уволни, нещата се попромениха "от само себе си". Но пък и да тръгна да съм напълно точен ще е против моята натура - ще промени изцяло моята същност. Приятелите ще се откажат от мен, защото вече не съм същия. Тогава ще намеря други приятели - всичките до един точни до секундата. Те ще ходят всичките с черни костюми, бели ризи и лачени обувки и и аз ще си купя такива. Ще се превърна в мистър Пърфект.
Не! Не мога да допусна това! Така че е и най-добре да се откажа от амбицията да бъда точен.
Кои решения имат смисъл?
Това определено трябва да са изпълнимите решения. И добрите решения. По възможност да не се оставяме комплексите ни да ни ръководят. Не трябва да се отнасят за прекалено далечно бъдеще.
Решенията лесно могат да се преформулират. Ето пример:
"От понеделник всеки ден ще правя по 250 коремни преси!" -> "Ей сега ще ходя да навъртя няколко обиколки навън докато се загрея малко, а тия дни ще ида да се запиша в някой фитнес."
Така че ако искаш да промениш живота си, то трябва:
- да си избереш смислена промяна,
- да започнеш от днес,
- предварително да си достатъчно мотивиран, за да не се откажеш при най-малката трудност,
- да си вярваш.
Звучи разумно, остана и да има кой да го изпълни .. ;)
Чакай сега да защитя типично женското ядене на плодове. Това ти е встрани от темата и е само илюстрация за глупаво решение.
Е да, обаче не е глупаво. Понякога е животоспасяващо. Изобщо не искам да коментирам неща, които наистина нямат нищо общо с темата ти, обаче не мога да се въздържа да не кажа: Не е неизпълнимо. Не е женско. Не е абсурдно.
А иначе си прав.
Съгласна! Предложенията са изпълними.
А, това човек да е точен не е толкова до "пърфект", колкото до стил и уважение към времето на другия/те. Практика е - точните да изчакват закъсняващите, та от тази гледна точка точността не е добродетел.
Шогун, ще трябва да си настоя на моето. Изключвам от играта случаите когато наистина е животоспасяващо, защото там залогът е много по-голям. Все пак ако трябва да изберем между животът, та макар и без любими части от него, и смъртта, обикновено ще изберем първото. Също така и решението да станеш вегетарианец, защото то е по-скоро идеологическо и вегетарианците (поне тези, които познавам) просто изпитват отвращение от мисълта да ядат месо, дори и от самата миризма. Но изказването, както аз съм го формулирал, за общия случай е неизпълнимо.
Първо, тялото ти се нуждае от различни вещества - например мазнини и белтъчини, които по-трудно се набавят само от зеленчуците. За да можеш да си набавиш нужното количество, ще трябва да изядеш цяла една зеленчукова градина, особено тежък е проблемът ако спортуваш. Все пак ще трябва да хапнеш малко хляб или мляко поне. А и рано или късно, ако си любител на шоколада, все ще си вземеш 1-2-3-4 парчета.
Ако преформулираш фразата в нещо като "Аз ще ям повече плодове и зеленчуци" или "Аз ще ям по не знам си какъв режим - сутрин повече еди какво, вечер друго", става изпълнимо. Въпросът е да не е абсолютно, по възможност да не се съдържат думите "винаги" и "никога".
Има родени вегетарианци, които се отвращават от месото. Аз не познавам такива. Познавам от другия вид, на които им се е наложило да станат вегетарианци. (Тези хора ги приравнявам към пушачите, които искат да се откажат от пушенето, защото както никотина пристрастява, така и хранителните навици са пристрастяване).
Ако случаят е такъв, тогава мотивацията ти трябва да е наистина желязна, иначе просто няма да стане. Обаче има маса хора, които даже и тогава не се справят, с оправдания от рода "Живей кратко, но разкошно". Затова не е и само до мотивация, а по-скоро до това - да си сигурен, че можеш, тогава го правиш.
Абсолютно съм съгласна с възраженията към думичките "винаги" и "никога". Ще ми се да не бях от хората, които често ги употребяват...
Гаргичка, мисля, че се съгласявам с възгледите ти. А проблемът с цигарите се усложнява от физическото пристрастяване, въпреки че то далеч не е най-големият проблем. Но може в бъдеще да обсъдим за няколко часа темата:)
А за вегетарианците - за мен тези "принудените", които още си милеят по месото, не са истински вегетарианци. Може чак от рождение да не е, ама за мен вегетарианството трябва да е по идеологически причини, иначе са глупости.
Вие тамън да се запознаете с мен и сега няма да пиша известно време. Не става толкова дума за решение, колкото за принуда. Но ще се видим по-нататъка...