Общество на шизофрения и лицемерие
Четейки последния (и единствен) постинг на Джонефф, в главата ми се зародиха стари мисли, които ме посещават от време на време в някои по специфични състояния на душата, когато бивам неразбран от околните. При нормални обстоятелства щях да го оставя като коментар, но по разбираеми причини ще го изнеса отделно, защото не съм нито истински програмист, нито рибар*.
За съжаление, настоящото битие на нашия свят видоизменя някои дефиниции на обикновените думички. Такъв е случаят и с думата „общество“. От много много години насам тя се е видоизменила и е станала доста по различна от речниковото й значение. Дали изобщо е била някога такава, май никой не знае, а само историците и богословите могат да предположат.
Та как живее човек. Ражда се. Расте, яде, се*е, спи. Като порасне повечко, тръгва на училище. Учи се да обича приятелите си и да споделя всичко с тях. В последно време е модерно да използва приятелите си и да не споделя нищо с тях. Учи се да прави секс и си мисли, че се влюбва. След като порасне още мъничко, започва да се учи да работи. Покрай работата се научава да краде и да мами. После се научава да обича. Или поне така си мисли. Създава семейство, опитва се да се налага на половинката си. Раждат му се деца и започва да ги превръща в себе си. През цялото време следва модните тенденции в дрехи, закупуване на жилище, търсене на високоплатена работа, в която не му се налага да работи, пускане на тото и таене на надежди за големия джакпот и големите пари, които ще изтрият с вълшебна гумичка всичките му проблеми... Хм, малко ми заприлича на „Трейнспотинг“**, но как да е.
Още по темата
Поглеждайки малко по-абстрактно върху това т. нар. общество, индивидът ще си рече, че му прилича на стадо овце. И ще сбърка. В стадото няма мошеници, няма крадци, няма лицемери и шизофреници. Стадото е съставено от напълно еднакви овчици, които не мислят никому лошото, малки агънца, които преработват тревичката в тор и евентуално един коч, който следва природните си инстинкти. Стадото има високо КПД, защото от тревичката произвежда тор, мляко, месо, вълна, а защо не и любов. Съвременното общество произвежда данъци, които доста често укрива.
Какъв трябва да е човек, за да може да стане част от това общество. Трябва да е еднакъв с другите. Както всички знаем – еднакви хора няма. И май единствения начин да си еднакъв с другите е да се правиш на такъв или поне да не се набиваш. Колкото и да не ти харесва обществото, се налага да влизаш всеки ден в допир с него. Най-малкото, защото сиренето и бирата са с пари и трябва да работиш. И в повечето случаи работиш за някой. Имаш идеи, които не се подчиняват на общата „овча“ мисъл. Споделяш ги. Сочат те с пръст – черната овца. Какво правиш в такъв случай? Преглъщаш и замълчаваш и се пускаш по потока, въпреки, че си добър плувец. С други думи ставаш лицемер със себе си. Или просто напускаш работа - „Ау тоя жизофреник ли е?! Харесва му работата, добър е в нея, получава купища пари, а напуска?!“.
Такъв е животът, мили ми Джонефф. И такова е обществото, в което живеем. Същото това общество е родило лошите секти. Не религиите, а обществото. Същото това общество е открило алкохола и цигарите, но алкохолиците и пушачите се раждат от обществото, а не от алкохола и цигарите. Същото това общество произвежда наркоманите, въпреки че всеки знае колко са опасни наркотиците. Същото това общество е построило лудниците, където затваря всеки, който отказва да бъде част от него. Сетих се за една книга на Куелю „Вероника решава да умре“. И не точно за главната сюжетна линия, ами за историята на всеки един от лудите в „здравното“ заведение...
Какви да бъдем тогава? Връщам се пак на филма „Трейнспотинг“. „Choose life“ се казваше в началото. А главният герой отговори „I chose not to choose life. I chose something else“. Аз бих сложил кавички на думата life а точно това something else бих определил с една дума – живот. Не знам дали ще ми повярваш, Джонефф, но си мисля, че на моменти те разбирам. Ако те познавах девет месеца по-рано, щях да те разбирам повече, защото в Германия е лесно да си шизофреник. Тук обаче, в БГ-то трябва да си малко или много лицемер. Или просто те затварят...
* рибарите, както и програмистите не споделят занаята си. Сетих се за това дето ми разправяше за писането и триенето на 3 изречения по-горе.
** А трейнспотинг може не всички да са го гледали. Най-общо филм, който вниква в душата на наркоманите.
Много е интересно тази мисъл за овцете - живеят, превръщайки тревата в тор. Има нещо хипнотично в цялата работа: как се носиш по течението, правиш компромиси с това-онова, а душата ти спи, и когато един ден се събуди - оказва се, че като Рип Ван Уинкъл си проспал живота си....
Затова - докато съм още тук - гледам да съм будна, та поне да не съжалявам за начина, по който съм прелетяла през живота...
Е, не е толкова смешно де: жалко за някои много хубави неща...
В нашата държава ако си вършиш както трябва работата значи си луд.
Затова : Меее-еее-ее--ееееееее!
След малко ще прочетете за това..
Често се е случвало да избирам между собствените си желания и тези на семейството примерно. Това е най-голямата причина, която може да ме спре да направя нещо. Втората под ред причина е безпаричитео. Има лесни начини да се опаричи човек, но тоагава пък трябва да рисуква свободата си и спокойният си сън. Айс, ти спомена нещо за програмисти. Знаеш за if..else... Това е универсалната команда за мен. Животът е поредица от if-else.
Постоянно вземаме някакви решения на основата на нещо си и последвалите събития се отразяват за следващите ни решения. Сами сме си господари на живота.
Ако ни е гадно нека се сетим за бутилката колко е пълна. Нека изберем пълната част. Нека се опитаме да погледнем на гадния живот с други очи. Ако сами сме си виновни за нашето си положение тогава кой ни е крив. Другия път ще внимаване да не се случи пак така.
Ако някой друг е виновен му теглим една майна, гледаме да изплуваме и продължаваме напред с нова поредица иф клаузи. Животът продължава и не пита. А трудностите изграждат характера и те правят по-силен. Щом са го казали, сигурно е така.
Само трябва да насочим правилно тази сила в нещо креативно, вместо да злобеем срещу околните. Queen Blunder беше казала да се опитваме да гледаме винаги положителното в един човек. Тогава животът ни ще стане много по-весел. На няколко пъти го пробвах с хора, които са ми неприятни със някой си свои чарти. И успях. Наистина сега се чувствам по-добре в тяхно присъствие...
Абе всичко зависи от нас. Твърдял съм го и продължавам да го твърдя. Ако искаме да ни е гадно ще ни е гадно. Ако искаме да си направим веселото начини колкото щеш.
.
Уникани сте момчета и момичета!
Стеф, вица за японските гробища ме изстреля в космоса! Ще се опитам да си го направя на фанелка или просто плакат в офиса!
Тош, знам, че не съм прав. Не знаеш какъв дух цари в нашата фирма. Това е споменато във връзка с едно изказване на Джонефф за това как някога, някъде, като на някого му хрумнела гениална идея я представял и я изтривал. А за рибарите съм по-скоро прав, отколкото греша. Не познавам твоя приятел, но дали той е истински рибар и дали е услужлив в обучението на млади рибари?
Пък аз имам някои правила, с които ми е по-леко:
1. Не се събирам с хора, които ме натоварват, напрягат, изнервят и затрупват с ненужна и уж пикантна информация (културен начин да кажа думата 'клюкари').
2. Ядосвам се най-много за 5-10 минути и после ми минава.
3. Не обичам да съм със стадото, но не ми пречи да съм в него. Когато искам, мога да изостана и избягам. В училище ме наричаха 'странната', но това не ме е обиждало. Харесва ми да съм такава.
4. Има един хубав стих-съвет в Библията (Матей 10:16):
Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочие, разумни като змиите и незлобливи като гълъбите.
5. И последно, както е казал певецът:
Always look on the bright side of life...
Общество може би има във Франция, ако се сещате за какво говоря.
За мен единственото общество на територията България е БГлог и се гордея, че съм част от него! Казах!
Горда и щастлива съм!