Новият Бай Ганьо атакува Европа

Не е ясно точно колко са българите, работещи зад граница. Ясно е обаче, че кризата ще ги превърне от гастарбайтери или мигриращи работници в постоянни емигранти. Докато те се интегрират обаче, ще трябва да минат години и може би поколения. Дотогава десетки хиляди потомци на Алековия герой Бай Ганьо ще мислят своите дребни далаверки, хитрости и номера, с които ще гледат „да не се минат”, „да изкярят”, или с други думи, да прецакат системата на страната, в която живеят. Данъците и застраховките на колите в ЕС са високи. Затова нашенците хитро се опитват да заобикалят законите и да си спестят някоя и друга хилядарка в евро на година, като не ги платят, и карат с българските си номера. В повечето случаи не става въпрос за колата,  с която са заминали за въпросната страна, а точно обратното. Българите, живеещи в Англия например, се прибират едно лято с колата си, слагат им BG табелите и се връщат на острова.   За една средна кола на 10 години от тази „финансова операция” те си спестяват между 400 и 1000 паунда годишно само от застраховката, и то ако става въпрос за водач с опит над 8 години и без нарушения. При други случаи и по-мощни коли сумата само за застраховка може да мине и 4000 паунда. Отделно се спестяват и около 200 паунда от пътен данък за година. Отгоре на всичко BG табелите не са разпознаваеми от камерите в голяма част от страните на ЕС и така нашенците си мислят, че могат да прилагат родни джигитски номера на гладките и широки пътища в ЕС, които са такива благодарение на високите данъци, които те не желаят да плащат. Не те ли е страх, че ще ти конфискуват колата, попитах веднъж един от тези българи, който живее в Обединеното кралство. Страх ме е, отговори ми българинът. После ми разказа, че си е направил много добре сметката. Ако  бобитата му вдигнат с паяк 10-годишния SAAB, той ще загуби само неговата стойност, която е малко над 1000 паунда. Тъй като законът му позволява да кара на Острова с чужди номера 6 месеца, за този период той вече ще си е избил парите, които трябва да даде на службите на Нейно Величество кралицата на Великобритания. Оттам насетне всеки ден е кяр. За да не ни страда националното самочувствие, трябва да призная, че хитринките с номерата не е българско изобретение. По улиците на Англия се движат коли и с полска, латвийска, чешка и всякаква друга източноевропейска регистрация. Местните също въртят далавери, като карат коли с шотландска регистрация с пълномощно заради по-ниските данъци и застраховки. Из улиците на Виена пък хвърчат мощни коли с табели от бивша Югославия. Като всяка далавера и „номерът с номерата” няма да е вечен. Богатите държави са такива,  защото успяват да си събират данъците. Затова от ден на ден затягат кранчето, през което цоцат байганьовците. Така преди месеци австрийската полиция прибра българин и сърбин, решили, че са невидими за камерите и летели с над 200 км/ч по аутобана. Откъм Острова хленчовете на българи  за конфискувани коли също зачестяват. Лошото е, че заради българските номера властите в ЕС се изнервят, а от „хитруването” на едни страдат и невинни техни сънародници, както пише Стелиян Ачков в emigrant.bg

Публикувано във вестник "Монитор"